© Дневник
Традиционното изложение на храни "Зелената седмица", което всяка година събира хиляди компании от цял свят, този път видимо премина под знака на световната икономическа криза. Пищността на отрупаните с храни щандове отстъпваше значително на разнообразието от продукти, с които германските посетители бяха свикнали през последните години. Самите теми по време на международните дискусии и конференции също бяха посветени преобладаващо на проблемите с доставката на енергийните ресурси и алтернативите, свързани с развитието на аграрния сектор в условията на криза и стагниран пазар.
Дори тенденциите в производството на биологично чисти продукти, които през последните десет години бяха неизменен акцент в програмите на всички изложители, този път бяха засегнати слабо. Изключение правеха представители на Австрия и Германия, чиято биопродукция винаги и привличала вниманието на посетителите.
Преди повече от пет години точно по време на "Зелената седмица" бившият еврокомисар по земеделието Франц Фишлер приятелски съветваше представителите на Министерството на земеделието да насочат приоритетите си в развитието на биоземеделието. И досега обаче българските фермери нямат стимул да отглеждат екологична земеделска продукция, администрацията не подпомага този вид производство, затова и сертифицираните компании се броят на пръсти. "Ако искаме да стигнем до европейския потребител, можем да го направим с активна реклама и с неизменно присъствие на едно толкова голямо изложение като берлинската зелена седмица, което е насочено основно към клиента", обясни собственикът на месопреработвателното предприятие "Тандем" Кирил Вътев. От две години той инвестира в екологично животновъдство, но компанията все още няма сертификат поради сложните процедури на одобрение. "Ако законодателството се промени, така че да бъдат сертифицирани цели региони, които се намират основно в планински участъци, тогава повече производители могат да се насочат към биопроизводство", обясни още Вътев.
Неговото мнение беше споделено и от останалите български изложители в Берлин. Въпреки че страната ни никога не се е представяла много силно в Берлин, то тазгодишното участие беше повече от символично. Участваха едва шест компании, от които две представяха сборна продукция на около 50 производители от млечния, месния и винарския бранш. "Изумен съм, че две години след влизането на България в ЕС държавата не полага никакви грижи да рекламира българската продукция", коментира шефът на компанията Be Bi Net Емил Чиков. От двайсет години той продава българско сирене на германския пазар и от опит знае, че ако страната ни не заделя необходимите средства за реклама, колкото и хубава продукция да се произвежда, тя няма да бъде открита от европееца. Лично Чиков продава българското сирене още от времето, когато то струваше три пъти по-евтино от гръцкото. "Едва през последните три години германецът позна качеството на сирената ни и това личи от цените. Българското сирене струва по-скъпо от гръцкото и се продава във всички големи вериги като "Кауфхоф", "Метро" и др.", обясни Чиков.
Представителят на другата търговска компания - "Сънлайн", Стефан Кънев, който внася вино, лютеница и български сладка, също отчита, че благодарение на рекламата търсенето на българска продукция се е покачило с около 10% за последните две години. След активна реклама на българските стоки през 2007 г. търсенето на вино се е покачило и от следващата седмица в "Кауфхоф" ще се приемат три вида български вина.
Специален проект за Mastercard
