© Асен Тонев
Компаниите от енергийния сектор, както и телекомите, се оказаха основните български представители в годишната класация на най-големите компании в Централна Европа на "Делойт" - CE Top 500. Заедно с "Делойт" "Дневник" представя поредица от интервюта с мениджъри в регионалната класация и анализатори.
Kои са силните и слабите аспекти в развитието на икономиката в България? Как бихте описали общото й развитие и проявление спрямо останалите държави в региона?
- Силните страни на българската икономика се откриват в комбинация от фактори, от които една от най-важните е относително ниският разход за труд и сравнително добрите професионални умения на работната сила. Друга група фактори са разумният паричен режим (валутният борд в България гарантира висока степен на доверие и ясна стратегия във финансовата ни политика) и изключително благоразумна финансова позиция, следвана през последните десет години. Трети фактор са забележително ниските преки данъци и относително ниската капитализация на стопанството, водеща до привлекателни за чуждите инвеститори високи възврaщаемости.
Българската икономика има и слаби страни. Зле функциониращата правна система в комбинация с корупцията и организираната престъпност пречат на създаването на подходяща бизнес среда на стопанските деятели. Друг слаб аспект е състоянието на националната инфраструктура, особено по отношение на транспорта. И на последно, но не по значение, е ситуацията, в която се намират важни за осигуряването на човешки капитал системи като образованието и здравеопазването.
Ситуацията, в която се намира България, може да бъде разгледана в два основни контекста – на Югоизточна Европа и този на новите страни - членки на ЕС. В рамките на първата група страната ни има добри показатели – икономическият ни растеж е сред най-високите, като цяло имаме положителен търговски баланс спрямо съседите ни и сме с едни от най-ниските нива на инфлация и безработица. По отношение на втората група България има средни характеристики – продължаваме да бъдем най-бедната от 27-те държави - членки на ЕС, но темпът ни на растеж е малко по-висок от този за региона.
До каква степен финансовата криза повлия на икономиката на България? Как считате, че ще се развие икономиката до края на 2009 г.?
- Най-изненадващата страна на кризата е банкрутът на Lehman brothers. Иначе от един определен момент нататък имаше ясни предпоставки, че финансовата криза рано или късно ще настъпи. Lehman влошиха ситуацията и създадоха паника, която допринесе за последващия период на негативни очаквания и крайно поведение на избягване на рискове, увреждащо капиталовите потоци, особено презграничните. Именно това развитие на обстоятелствата директно повлия на икономическия растеж на България поради силната й зависимост от капиталов приток отвън. Той намаля наполовина, а и вътрешното търсене в традиционните за българските стоки пазари също бавно намаля. Това повлия на износа както по отношение на инвеститорско търсене, така и по експортни резултати. И до днес икономическият спад на България е доминиран и определян от рязкото намаляване на промишленото производство. Финансовата ни система показа досега, че не е заразена с опасни активи – единственият й проблем като пряк ефект от кризата е ограниченият достъп до външно финансиране и затрудненията на банките майки в съответните държави по света.
До края на 2009 г. българската икономика ще отбележи болезнен и значителен (но среден в регионален аспект) икономически спад от около 5%. В същото време икономиката ни ще е съумяла значително да коригира единствения си дисбаланс – дефицитът по текущата сметка, който ще е намален с повече от половина. На практика инфлация няма да има, а безработицата ще се увеличи от 6.3% на около 8-9%.
Очаквате ли повечето страни от Централна Европа да се възстановят от рецесията до почти еднакви нива, или някои ще се възстановят по-бързо и категорично в сравнение с други? Ако е така, кои са те и на какво се базират вашите очаквания?
- Смятам, че в Централна Европа по-малките икономики ще се възстановят по-бързо подобно на темпа, с който пропаднаха в кризата. На второ място, икономиките със солидни финансови и валутни позиции отпреди и по време на кризата ще се възродят по-скоро, защото ще са по-добре позиционирани да привличат капиталови потоци за производствени цели вместо за запълване на дупки в бюджетите. На трето място, онези икономики, в които предприемачи и мениджъри са използвали кризисната ситуация, за да предприемат трудни, но необходими промени на преструктуриране, са по-конкурентни в дългосрочен аспект и това ще им помогне да се възстановят по-бързо от останалите. И на последно място, икономиките, които са използвали кризата да реформират неефективните си социални политики и системи, потенциално имат по-добри изгледи да се възстановят.
В дългосрочен аспект очаквате ли, че икономиките в региона ще успеят през следващите години да възстановят ръста на БВП до нивата преди настъпването на кризата? Ще съумеят ли също така да възвърнат стабилните си конкурентни позиции, които повечето от тях имаха преди кризата?
- Що се отнася до България, икономическият растеж може и да достигне нивата си отпреди кризата (между 6% и 7% годишно), но не може да бъде структуриран по същия начин – поне не на база големи капиталови притоци. В България вероятно никога вече няма да постъпят инвестиции в размер на 45% от БВП, както през 2007 г. Следователно дали България ще бъде в състояние да възстанови темпа си на растеж отпреди кризата зависи от това доколко ще съумее да развие други двигатели на растеж като по-високи темпове на спестяванията, които косвено са свързани със засилване на слабите аспекти в икономиката – законодателната система и защитата на имуществените права, правата и договорите, образованието, здравеопазването и инфраструктурата. Ако тези аспекти бъдат адекватно подобрени, възможно е България за определен период дори да надхвърли предишните си нива на растеж.
Същата логика е валидна и по отношение на конкурентоспособността ни в международен аспект – страната ни би могла отново да е много конкурентоспособна, но не по същия начин и не на база факторите преди кризата (евтин, но относително квалифициран труд и високи национални нива на възвращаемост на капитала). Трябва да се базира на повишена производителност и по-ефективни инвестиции с добавена стойност и ясни конкурентни стратегии. Перспективите за такъв тип конкурентоспособност никога няма да се изчерпят, друг е въпросът дали ще се използват.
Според вас кои са основните рискове за положителното развитие на България?
- Основните рискове пред достигането на положителен сценарий са свързани с управлението както на държавно, така и на фирмено ниво. Ако реформите в проблемните социални системи не бъдат осъществени или пропаднат, тогава потенциалът за растеж на икономиката в дългосрочен аспект ще бъде много ограничен. Ако на фирмено ниво необходимото преструктуриране, развитие и внедряване на дългосрочни конкурентни стратегии не се цели активно, с времето конкурентоспособността ще намалее.
Кои индустрии считате, че ще се възстановят най-бързо? Защо?
- Възстановяването на индустриите в България ще зависи от възстановяването на техните експортни пазари и от експортните цени на производителите. Според мен това ще бъде свързано с по-обикновени потребителски стоки като облекло и мебели, както и преработването на горива с оглед на регионалното им значение.
Отчитайки пораженията и последствията на сегашната криза, смятате ли, че трябва да се предприемат някакви конкретни мерки, било то за превенция на подобни събития за в бъдеще или за намаляване на последствията?
- Причината за настоящата икономическа рецесия в България е световната икономическа криза, което е изцяло външно за България събитие, неподлежащо на контрол. Нищо, случващо се вътре в страната, не може да предотврати появата на такова глобално събитие в бъдеще. Независимо от това благодарение на членството ни в ЕС българският бизнес и управници вземат участие в дискусии на ниво ЕС и в решения за промяна на финансовата система на съюза, а и в световен мащаб. Те могат да окажат влияние, ако успеят да сложат на масата разумни и ефективни предложения.
Съдържание от "ЕурА София"
