Банковата криза 1996: Неспособността за вземане на решения



Преходът на България е болезнено белязан от кризата през 1996-1997 г. Корените й можем да намерим в едни решения, взети през далечната 1960 г., но дълбочината и последиците й зависеха изцяло от начина, по който преди повече от 10 години ръководещите ни реагираха или по-скоро не реагираха. Това поведение на неформулиране на обществено значими проблеми, неспособност за дебатиране, конструиране на решения и тяхното изпълнение ни следва и днес - справка: ДАНС, съдебна система, пенсионна, здравна сфера и пр.


Корените


През далечната 1960 г. се формулира 20-годишен план за развитие на НРБ. Популярна тогава беше целта за построяване на комунизма за 20 години, т.е. през 1980 г. Това намерение може да ни изглежда смехотворно днес, но плановите разчети са със сериозни последици. Те се опират, по свидетелство на акад. Евгени Матеев, архитект на този план, на две предпоставки - страната ще има достъп до необходимите енергийни източници на ниски цени и продукцията ни ще се търси на практически необятен пазар (на изток). Всичко построено след 1960 г. като производствен капацитет не държи сметка нито за разхода на енергия, нито за потребителски предпочитания.




През 1989 падна Берлинската стена, а с нея и основанието за горните предпоставки. За нас падането на комунизма е от един порядък с появяването на Третата българска държава през 1878 г. – политическо освобождение и отпращане на производствения капацитет на бунището (занаятчийство през XIX в. и социалистическа - ще рече разсипническа - индустрия - през XX в.). За една нощ, вместо да добавя стойност, производството у нас започва да изважда стойност. Ваденето на стойност може да продължи, докато някой го финансира. Първи спряха външните частни кредитори и така страната изпадна в дългова криза през 1990 г. После кранчето започна да затяга бюджетът - в рамките на споразуменията с МВФ през 1992-1995 г. После, през 1995, спряха и официалните кредитори - МВФ и Световната банка. През 1996 г. спряха и банките, в тях отдавна не беше останал капитал, но се изчерпаха и чуждите пари - нашите.


През 1996 г. бяха закрити една трета от банките - под външен натиск, на нас не ни стискаше. По същия начин от 1990 до 1997 никой "лидер" не се изправи да формулира истинския ни проблем, да предложи непалиативно** решение и да поиска подкрепа. Заедно с банковата изпитахме и валутна криза. Левът от около 100 за долар в началото на 1996 г. се разменяше за около 3000 за долар през февруари 1997 г.


Защо тази криза беше предвидима?


Подобни кризи вече се бяха случвали толкова много по света, че имаше и първо поколение теория за кризите на платежния баланс, формулирана от Пол Кругман през 70-те. Механизмът e прост - отрицателна текуща сметка (повече внос от износа) от година на година се покрива от официалните валутни резерви на централната банка. Те намаляват, но още преди да се изчерпят, спекулантите атакуват и така ускоряват девалвацията. У нас това започна още по-рано. Спусъкът натисна Народното събрание с решението БНБ да държи 300 млн. долара в "съвършено ликвидна форма" в навечерието на постигане на сделка по външния дълг. Общият валутен резерв на БНБ тогава беше под 400 млн. долара. "Съвършено ликвидна форма" означава, че няма валута за интервенция на вътрешния валутен пазар. Това си беше покана за атака на лева, публикувана във вестниците. И атаката не закъсня. Тя дойде отвътре. Решението на Народното събрание пък беше провокирано от това, че БНБ отчиташе като валутен резерв пари, раздадени на търговски банки (наричахме го "валутно рефинансиране" тогава, при което естествено парите не бяха на незабавно разположение). Ако това ви напомня за новините отпреди няколко седмици, не е случайно. Защото паметта ни е къса, а способността да изграждаме


трайно функциониращи и институционално устойчиви


системи просто липсва. Така беше и с банковата система. Точките в дневния ред бяха три: частни търговски банки, независима централна банка и ефективен банков надзор. За частните банки - прибързахме. Имаше един банкер през 90-те. Той се казваше Чавдар Кънчев. Чувал съм го да се обръща към колегите си - "пазете си капитала". Не съм чувал реакция. Поведението на "банкерите" обаче беше рационално - капиталът не беше техен. Те не рискуваха. И всеки ден ставаха да танцуват, "докато музиката свиреше".


Независимата централна банка - това изглеждаше лесно


Още през 1991 г. бе приет модерен Закон за БНБ, даващ й независимост от изпълнителната власт. Това с независимите институции - оперативно независими, но отговорни за функцията, за която са създадени, ни е много чуждо. Ако са независими у нас, значи са безотчетни - над тях небе. Ако ще са отговорни, трябва да са зависими. Така е и до днес. Но тогава, през 1994 г., най-кратко и ясно изрази това настроение Иван Костов. Той писа, че даването независимост на БНБ е "първият фалстарт на банковата реформа у нас". Тогава в статия с подзаглавие "Ще бъде ли загубена войната за лева" отговорих: "След няколко години "експериментиране" ние пак ще бъдем принудени да се обърнем към същия Международен валутен фонд... Тогава едно от структурните условия... ще бъде осигуряване на статут на централната банка в България, съвместим с ценова стабилност."


Така и стана. През 1997 г. възможността за провеждане на парична политика бе ампутирана, установи се режим на валутен съвет - най-елементарната и силна форма на независимост на парична власт. Въпросът с капитала също беше решен. Днес той е повече от 80% чуждестранен.


Можеше ли да се избегне банковата криза? Вероятно не. Или по-точно, за да бъде направен опит да се избегне, трябваше да се формулира проблемът и да му се търси решение в няколко последователни стъпки с течение на повече години. Вместо това проблемите узряваха като циреи един по един и се "решаваха" по единствения останал възможен начин. Ще ми се това да е само история, но...


*Любомир Христов е председател на управителния съвет и съосновател на Института на дипломираните консултанти (ИДФК). Бил е главен икономист на БНБ и съветник на изпълнителния директор на Световната банка.
**"Палиативен" - който дава само временно облекчение или разрешение


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на marin_marinov_75
    marin_marinov_75
    Рейтинг: 0 Неутрално

    мммммммммммм дааааааааааааа като че ли вде да намирисва на онези времена !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  2. 2 Профил на три цитата
    три цитата
    Рейтинг: Неутрално

    "кризата през 1996-1997 г. Корените й можем да намерим в едни решения, взети през далечната 1960 г., "
    "тогава беше целта за построяване на комунизма за 20 години, т.е. през 1980"
    "Подобни кризи вече се бяха случвали толкова много по света..."
    Христов, почивай си ти си на години...

  3. 3 Профил на До три цитата
    До три цитата
    Рейтинг: Неутрално

    Явно ти знаеш повече! Понеже повечето хора в България знаят повечко, като теб, за това сме на този хал-всеки иска да е за себе си и със свое мнение без покритие. Семплата ти критика се основава на един съвет, но предложения-зерО! Глупаво е дори, че се нагърбих да критикувам критиката ти, но се ядосвам, че българите не слушаме, когато трябва и не изпълняваме, каквото трябва.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK