Експерти: "Малките и средните предприятия у нас имат нужда от повече иновации, доверие и въображение"

Едва 16 евро на глава от населението възлизат разходите за иновации в българската икономика, докато средното ниво за Европейския съюз (ЕС) е 432 евро на човек.


С тези стряскащи данни Камен Мутафов от Центъра за трансфер на технологиите (ЦТТ) в Научноизследователския сектор (НИС) към Софийския университет "Св. Климент Охридски", се опита да прикове вниманието на участниците и гостите върху проблемите на прилагането на политиката на иновативност по време на стартиращия днес форум по случай Европейския ден на предприемача.


Разходите за изследване и развойна дейност в България достигат едва 0.48% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато средното ниво за ЕС е от 1.83%. Според експерта увеличаването на иновациите в икономиката е ключово за бъдещето на българското стопанство.




Важността на изследванията се оценява и от Брюксел. В рамките на Лисабонския договор е заложена амбициозната цел от постигане на средно ниво от 3% от БВП за иновации в икономиката до 2020 г. България трябва да достигне ниво от 1.8% от икономиката, но едва ли това ще бъде постигнато.


Интересна тенденция според Мутафов се наблюдава в разбивката по сектори и области, в които се разпределят средствата. Около 72% от разходите за развитие се отделят от предприятия в производствения сектор, а над 91% от средствата отиват за модернизация на машините, оборудването и софтуера, показват данните, изнесени от експерта.


Според Мутафов основните пречки пред по-агресивния подход към иновациите са трудният достъп до финансиране и квалификацията на служителите. Данните показват, че по-голямата част от предприятията у нас не търсят препоръки и съвети от изследователски институти и висши учебни заведения, а се насочват към успешни компании и копиране на техния опит.


Държавните инициативи и конкуренцията трябва да са основните двигатели пред развитието на предприятията и иновативността. Това заяви и Румен Николов от СУ.


Българските компании могат успешно да се възползват от политиката на европейско равнище и да се насочат към иновациите. Чрез прилагането на дългосрочен хоризонт за инвестиции, държана подкрепа и инициативите на Брюксел България може да стане лидер в сектора, загърбвайки ролята си на последовател, копиращ успехите на компании от Западна Европа.


За повече въображение призова и Деян Дойков от Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг. Специалистът насочи вниманието на участниците във форума към търсенето на уникалните възможности при финансирането на стартиращи предприемачи.


Скъпото и продължително търсене на "черния лебед" може да се отплати при повече въображение от страна на инвеститори в проекти и предприятия в начална фаза на своя жизнен цикъл.


При липсата на дългосрочни стратегии за развитие и оценка единствено на базата на кредитната история на едно дружество говорим за "инвестиционни пуйки", чието финансиране невинаги може да се отплати.


Именно сблъскването на "черния лебед" с "инвестиционната пуйка" може да изведе на преден план бизнес ангелите и инвеститорите в рисков капитал с креативно и успешно мислене, смята Дойков.


Веселин Спиридонов от Виртех представи лесен и достъпен начин за извървяването на първите стъпки в бизнеса за млади предприемачи. Чрез Програмата за електронно обучение на млади предприемачи в Европа (YENTELS) това може да прави всеки заинтересуван.


На сайта на инициативата са представени основните знания, нужни за един начинаещ предприемач, както и достъпна игра, в която добитите умения могат да бъдат тествани в симулиран бизнес сценарий.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK