Алекс Нестор, директор корпоративни и външни отношения в "Челопеч майнинг": Без завода в Намибия можехме да затворим до месец рудника в Челопеч

Алекс Нестор, директор корпоративни и външни отношения в "Челопеч майнинг"

© Анелия Николова

Алекс Нестор, директор корпоративни и външни отношения в "Челопеч майнинг"




Да се чака от 2005 до 2013 г. за една инвестиция е много дълъг период


Трябва да минем през целия този разрешителен режим и за Крумовград



Да се чака от 2005 до 2013 г. за една инвестиция е много дълъг период


Трябва да минем през целия този разрешителен режим и за Крумовград



Г-н Нестор защо "Дънди" реши да купи металургично предприятие в Намибия и какво общо има предприятието с дейността на компанията в България?
- Решението беше взето след дълго чакане в България. От 2005 г. досега срещнахме големи спънки и проблеми с издаването на различни разрешителни и трябваше да защитим интересите на акционерите и на работещите в Челопеч. На 13 януари "Дънди" подписа писмо за намерение и се ангажира да купи металургичния завод "Цумеб" в Намибия, което в момента преработва челопешкия концентрат почти изцяло.


Този завод е оборудван да преработва специални концентрати, какъвто е челопешкият – рудата тук е със сложен химически състав и съдържа 5-6% арсен. Така имаме гаранция, че "Челопеч майнинг" ще продължава да работи. Ако не бяхме се решили на тази стъпка, излагахме дейността на предприятието на голям риск, тъй като това в Намибия е единственият ни клиент. В противен случай може да се наложи до 1 месец да затворим рудник "Челопеч" и 1000 души да останат без работа.


Новата компания струва 33 млн. долара, като има още 18 млн. долара дългове, които се задължаваме да покрием. В това предприятие се преработват и други руди, но капацитетът му е такъв, че е напълно в състояние да преработва челопешкия концентрат, даже след като увеличим добива на 2 млн. тона на година, или около 140 хил. тона концентрат.


Това означавали, че се отказвате окончателно от изграждането на хидрометалургични мощности в България?
- Не се отказваме, но бизнес решението за бъдещето на тази инсталация е замразено. То може да бъде взето, след като всички разрешителни са законово изчистени. През миналата година, откакто новото правителство дойде на власт, получихме необходимите разрешителни за новия проект в Челопеч – оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), комплексно разрешително и СEВЕЗО за работа с опасни химически вещества.


Всички тези решения обаче се обжалват пред Върховния административен съд от някои неправителствени организации. Имайки в предвид темпото, с което се случват нещата в съда, в най-добрия случай делата ще бъдат приключени към 2013 г. Важно е да подчертая, че първото обжалване по ОВОС продължи точно една година. Вече минаха почти четири месеца и нямаме насрочена дата за разглеждане на делото от втора инстанция - петчленен състав. За комплексното разрешително датата за първото разглеждане е 15 септември тази година.


От това може да се направят изводи колко трябва да се чака, за да се изчистят всички тези обжалвания, като резултатът не е ясен за нас. След което ни трябват още две години, за да построим инсталацията и да я пуснем в експлоатация. Това означава, че в момента не можем да определим дали тогава ще е икономически изгодно такава инсталация да се строи. Когато това стане, ще направим нова технико-икономическа оценка на проекта. Ще направим анализ на ситуацията и ще постъпим преди всичко прагматично - ще инвестираме в инсталацията само ако има бизнес смисъл от това.


Това е решение, което всяка компания би обсъдила, защото да се чака от 2005 г. до 2013 г. за една инвестиция е необичайно дълъг период от време. Често сме дискутирали проблемите си и сме давали сигнали на предишното правителство, че дейността в "Челопеч майнинг" е изложена на много голям риск поради ограничения пазар на концентрата.


Каква технология за извличане на златото използват в Намибия, такава ли щеше да бъде приложена и в България?
- В "Цумеб" златото се извлича чрез пирометоди, а тук щяха да бъдат използвани хидро-металургични. Технологията щеше да бъде абсолютно екологосъобразна и при отделянето на крайните метали, арсенът щеше да преминава в стабилно съединение. На практика се получава така, че ако бяхме реализирали инвестицията, щяхме да допринесем за подобряване на екологичната картина в района. Терените, върху които трябваше да построим ново депо за отпадни води, са силно замърсени. Щяхме да построим хвостохранилище и в момента, в който приключим дейността - да ги рекултивираме.


Какво ще стане оттук нататък с мината в Челопеч, ще продължите ли плановете си за нейното разширяване?
- Инвестиционните ни планове за разширение и модернизация на съществуващото предприятие – мината, флотационното предприятие, мелничното производство, не са се променили. За разширяването имаме всички необходими разрешителни и вече сме на етап строителство. Проектът предвижда двойно увеличение на добива от около 900 хил. тона до 2 млн. тона годишно.


През периода 2010 г. – 2012 г. ще вложим около 170 млн. лв. От 2004 г. досега сме инвестирали 300 млн. лв. в Челопеч и ако направим и допълните вложения, се доближаваме до 500 млн. лв., инвестирани в мината, и дори да не инвестираме в новата инсталация - пак се нареждаме сред най-големите инвеститори в България. Като тук не включвам проекта в Крумовград, защото от него също не сме се отказали – там ще инвестираме около 120 млн. - 140 млн. долара.


На какъв етап са разработките в Крумовград и какво предстои?
- В момента подготвяме промени в оценката за въздействие върху околната среда. От времето на обществените обсъждания през лятото на 2005 г. досега имаше промени в екологичното законодателство и се наложи това актуализиране. Ново е направата на оценка за съвместимост с "Натура 2000", с която сме почти готови. След като дойде новото правителство, получихме сертификат за търговско откритие.


Това потвърди правата ни върху експлоатация на находището и подадохме заявление за концесия. Документите се подготвят по процедурата в Министерството на икономиката. Надявам се, ако всичко върви добре, до няколко месеца да получим концесията в Крумовград. Трудно ми е да се ангажирам с точна дата кога ще започне добивът там, защото пак трябва да минем през целия разрешителен режим. От момента, в който получим разрешение за строеж, до построяване на съоръженията, ще ни трябват около две години.


Срещу дейността ви в България непрекъснато се внасят жалби от неправителствени и екологични организации, последната беше разгледана в комисията по жалбите и петициите в парламента. Как си го обяснявате?
- Всичко, което "Дънди" извършва като дейност в България, стриктно отговаря на българското и европейското законодателство.


В България проверки направиха и от комисията по жалбите и петициите към Европейския съюз, които констатираха отклонения от общоприетата практика...
- Представители на организациите дойдоха тук не специално за рудник "Челопеч". Бяха поканени да видят хвостохранилището ни, като ние не бяхме допуснати, което ни говори, че има други намерения за цялото това посещение. Личното ми мнение е, че представителите на тази комисия бяха силно манипулирани. Представените им факти не отговаряха на истината. Тези хора не са специалисти или експерти и бяха подведени. Стигна се до невярно представяне на хвостохранилището, което е едно от най-добре управляваните в България.


Според проекта за промяна на закона за подземните богатства предстои да се промени начинът за изчисляване на концесионните възнаграждения – по какъв начин ще стане това и как ще се отрази на бизнеса?
- Съществуващият в момента закон е остарял и беше необходимо да бъде съобразен с реалната икономическа и бизнес обстановка в страната. В момента концесионното възнаграждение се изчислява според наредба. Там е заложена плъзгаща се скала, при която стойността на концесионното възнаграждение зависи от рентабилността на предприятието. Границите са определени между 0.8% и 4% при рентабилност от 10% до 50% съответно.


такса се изчислява на база стойността на металите в добитата руда по цени на Лондонската метална борса. В новия закон е заложено фиксирано концесионно възнаграждение, което е базирано върху стойността на металите в добитата руда, независимо дали са извлечени или не, какъвто е случаят в Челопеч. Извличаме около 65 на сто от златото в рудата, но плащаме концесионно възнаграждение и върху останалите 35 на сто, които остават в рудата. Не искаме изчисляването да е заложено в наредба, тъй като тя може много лесно да бъде променяна.


Минната камара е против двегодишната забрана за издаване на разрешителни за търсене на строителни и скално-облицовъчни материали, докато нейните членове подкрепят предложението на екоминистерството. Вие сте зам.-председател на браншовата организация, защо камарата не подкрепя фирмите?
- Нормално е тези, които добиват и имат вече производство, да подкрепят блокирането на разрешителни, защото конкуренцията за тях ще бъде по-малка, но на нещата трябва да се гледа глобално. Камарата не е взела окончателно решение, но не би трябвало с подобни забранителни мерки да се регулира пазарът. Тези, които са по-конкурентни, работят по-добре, подсигуряват си пласмент на продукцията и ще оцелеят, а тези, които не, няма. Лично аз смятам, че не трябва да се регламентират бизнес отношенията по този начин.


При добива на скалнооблицовъчни и строителни материали проблем е и незаконният добив, който по данни на бранша е над една трета от общото производство...
- Незаконният добив е много голям проблем. Много пъти сме сигнализирали държавата и министерството и имаме уверение, че ще бъдат взети мерки. Дано да се реши проблемът или най-малкото този незаконен добив, който се извършва в момента, да се узакони.


Тази практика нанася големи щети на бизнеса, който е на светло, а също така и пропуснати ползи за държавата, тъй като нарушителите имат много по-ниска себестойност на продукцията си. Важен е не само бизнес аспектът, но и екологичната и социална гледна точка – този вид дейност е опасна, защото не отговаря на законовите стандарти

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Емил Каранов
    *****
    Неутрално

    От коментар № 64 на Асен към вчерашното съобщение ""Дънди" купи завод в Намибия, блокира проекта си в България" -

    "Ако знаеш кокретни без-цианидни технологии, дай информация, сайтове.

    Аз потърсих малко и попаднах на 2-3, някои ги има и в ОВОСа: на YES Technologies - Cyanide-free Biocatalyzed Leaching of Gold and Silver Ore - с аеробни бактерии; на Uppsala University, Sweden - mercury-free method for small-scale gold mining in the Philippines - с магнитни улеи за промиване на смляната руда - това не е промишлен метод - не е споменат в ОВОСа;
    и на Haber Inc., който метод също не е споменат в ОВОСа.
    Този последния според сайта има вариант и за сулфидни руди (като Челопешката доколкото се ориентирам). Имат и машина Аладин - www.habercorp.com -- News > Press releases > архивите от 2008 -- July 9, 2008 Haber Announces New Sulfide Reduction Process

    Има 30-ина находища в страната - при тия цени на златото - що да не се използват и по-бавни по-скъпи методи стига да са безвредни"

  2. 2 Профил на Водолаз
    *****
    Неутрално

    "Дънди прешъс металс" въведе технология за минен добив в България, за която преди това можеше само да се мечтае. Рудник "Челопеч" е единственият подземен в страната ни, в който се работи на световно равнище. Технологията за извличане на златото отговаря на световните стандарти. Какво повече се иска?

  3. 3 Профил на Константин Дичев
    *****
    Неутрално

    До коментар [#2] от "Водолаз":

    Стига си приказвал глупости бе подводничарю. Тази "технология" им помага да ограбят богата руда и да загробят повече от половината по бедна руда. Така за 6-8 години ще отмъкнат към 100 тона злато и то без нищо да остане за държавата и после и ще трябва да рекултивираме всичко с наши пари. Виж в Ромъния след цианидния взрив в Бае Маре как "инвеститурите" изведнъж се изнесоха и една стотинка не оставиха на ромънцитя за почистване на 1000 км разлив от Тиса чак до Черно море. Не се заблуждавайте, това не са инвеститури, а грабители. 1 стотинка не са инвестирали досега, а и бъдещите пари са от нашия джоб. от 2005 година досега са изнесли около 1 милиард долара в злато, а в страната от тяхната работа няма и 10 милиона концесионни отчисления, даже под 1% от от добитото. Това е чист грабеж на развитите демокрации в страни от третия свят. Намибия също, като и България я третират като анексирана държава победена след война. Нека да ги изгоним такива "инвеститури" както Чавес ги изгони и си взеха петролните полета.

  4. 4 Профил на Боби Сандов
    Боби Сандов
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Интересно как така сме подвели европейските дипломати и как така сме манипулирали комисията по петициите! Защо не разясните, Г-н Нестор?
    И защо отговаряте уклончиво и незадоволително на въпросите за обжалванията и акциите на българските природозащитни НПО?

    Мисля, на всекиго ще стане ясно, че във въпросите се личат и отговорите!

    "България е част от класическите земи на Европа" Проф. Анастас Иширков
  5. 5 Профил на miner 2
    *****
    Неутрално

    До коментар [#3] от "Константин Дичев":

    г-н Дичев, вашата гледна точка изглежда толкова шовинистична и назадничава - спомнете си в кой век живеете и направете поне веднъж опит да се задълбочите в реалните факти. Това, което сте написали е толкова груба лъжа, че граничи с лицемерие. Дали компютъра, на който работите не съдържа елементи, които са добити някъде по света - пък било то и в България?

  6. 6 Профил на Dimitur
    *****
    Неутрално

    Чисто управленчески за Г-н Нестор България е като една черна кутия в която внасяйки хиляди тонове цианиди, може да изнася злато и милярди

  7. 7 Профил на Dimitur
    *****
    Неутрално
  8. 8 Профил на читател на Дневник
    *****
    Неутрално

    До коментар [#3] от "Константин Дичев":

    една препоръка и един въпрос, г-н Дичев: 1. Препоръчвам Ви да се върнете в прогимназията и да се научите как се пишат думите "Румъния" и "инвеститор"; 2. А Вие колко пари взехте от 2005 г. насам, за да се чувствате застрашен, че сега ще Ви спрат кранчето, като инвестиция няма да има?

  9. 9 Профил на Йорго
    *****
    Неутрално

    До г-н Кост. Дичев (№ 3)
    До г-н Мiner 2 (№ 5)
    № 1 (Емил Каранов) говори за без.цианидни технологии.
    Какво е мнението на Вашите експерти?
    Може ли без да се джафкаме, някой професионалист да каже безпристрастно?

  10. 10 Профил на Шоп от Челопеч
    *****
    Неутрално

    до Константин Дичев
    Абе вие немате ли си свои хора еколози в Намибия да ги бъзнете за арсена и цианида

  11. 11 Профил на stevo
    *****
    Весело

    Дънди прешъс е Канадска фирма, но тя спазва Българското и Европейско законодателство. Добива на злато в Челопеч е по най-модерна технология, там са инвестирани много пари за подземна техника, залесяване, рекултивация, екология. КОЙТО НЕ ВЯРВА И ГОВОРИ ГЛУПОСТИ ДА ОТИДЕ И ПРОВЕРИ НА МЯСТО!!!

  12. 12 Профил на pineapple
    *****
    Неутрално

    Хайде, пак Дичев, този с милиардите в главата.

    Аз разбирам от управление на проекти, и с ръка на сърцето си признавам, че не разбирам от минно дело.

    Обаче знам, че Челопеч и другите рудници са били държавни до падането на комунизма. Идва ми наум този въпрос: "Защо Политбюро не ги изкара тези тонове злато от рудника, Косьо?" Отговор за всички коментатори, които разбират от футбол, политика, минно дело, право, живопис и т.н., т.е. за типичния българин, който пише по форумите: "Защото Косьо, стоте тона злато и милиардите са само в твоята глава. В реалния живот за да изкараш от някаква дейност пари трябва да вложиш пари и да работиш. За да произведеш Х тона жито трябва да купиш десетина трактора и стотици декари земя, т.е всеки бизнес има разходна част, планиране на дългосрочни инвестиции и период на изплащане."
    Освен това, драги Косьо, за да продаваш жито на стоковата борса, трябва първо да го произведеш, т.е. да сееш, ореш, плевиш и т.н. За да е по-ясна метафората, не вярвам в Челопеч да можеш да влезеш под земята и да си грабнеш едно кюлче. Не мисля, че тия хора там са хванали златната река в бент. Схващаш ли?
    По телевизията има филми - виж как става - първо изкарваш скала, черна и грозна. После я правиш разни неща с едни машини, сложна работа, едрички един машини и накрая...срещаш някакви български чиновници, и те ти викат, абе пич, ако искаш да правиш злато, дай тука някой лев...и пращат такива като Косьо Дичев да дрънкат за милиардите под земята.

    Да Косьо, не ти е ясно, обаче ето сега, обяснявам. Почети малко.

    С любов и загриженост, твой Ананас.

  13. 13 Профил на Димитър Несторов
    *****
    Неутрално

    Драги Ананасе (pineapple №12),

    Твоят поучителен тон е малко много поучителен, и може би К. Дичев е прав за милиардите, че DPM ще ги вземат като приход, а ти си прав, че има и разходи, и трябва да видим какво остава накрая. Но от това дето остава, ти и аз, и К. Дичев, а и бюджета, получаваме жалко малко.

    Ако тази частна фирма не взимаше като суровина нашта собственост (руда или концентрат) срещу ??? $ (жалко малко), а трябваше да я купува на международния пазар и да я преработва да стигне до златно кюлче, и да го продава по 1100, пък ако щеш и по 1200 $, това си е нейна работа. Дотук беше технократската част.

    Но когато вкарва опасни вещества и ни подлага на неизчислими рискове, това не ни е безразлично. Ние сме длъжни да допуснем, че най-лошото ще се случи. Представи си, че те се застраховат срещу земетресение и наводнение и т.н. И да го направят, как се изчисляват здравни проблеми, които се явяват след 10 - 15 - 20 години. Представи си, че наследниците ти получат обезщетение заради ранната ти смърт. Какво те грее тебе!? А въобще как ще докажеш, че си умрял заради цианида в реката, та да си получиш обезщетението... Не е ли по-разумно да не поемаме рискове. После няма връщане назад на живота и здравето.

    С уважение,
    Димитър Несторов
    (не А. Нестор)

  14. 14 Профил на Рефер
    *****
    Неутрално

    Много мнения, много нещо.

    Тоз ограбва, онзи цапа. Аз ако бях така щях да направя.

    Спомням си времето, когато Наван не съумяха да издържът на ниските цени на златото и Дойчебанк обяви рудника за продан. Е който е искал да купува тогава е били времето. Сега и да ревете че някой яде хубава баница - файда няма. Това е бизнес като всеки друг. Понякога рискуваш и печелиш - друг път губиш. С това мисля, че трябва да спрем коментарите кой колко печели и кой трябва да работи в Челопеч.

    Относно цианидната технология - за рудите в Челопеч това е най- подходящата технология от гледна точка на екология и добив. Друг е въпроса за риска който съществува.

    Може да се окаже , че завода в Африка е отлично решение и за ДПМ и за България. Ако и печалбите за България са в размер, който е сходен с други подобни производства в Европа или северна Америка (ако някой знае нека даде примери), нека да работят хората. Нека си увеличът добива.

    Относно рекултивациите - първата такава стана факт след като ДПМ станаха стопани на рудника и старите табани. Относно замърсяването на реката и язовира - наивно е да се мисли, че от 50 годишната история на рудодобив от рудник Челопеч замърсяването е значимо в момента. Не искам да си мисля какво е ставало по комунистическо време, когато екологичното законодателство и по- важно екологичното съзнание са липсвали

    Така, че ДПМ бачкайте и преуспявайте. А пък ако увеличите и парите които внасяте в хазната ще е най добре. Защото не само селата около рудника имат нужда от пари.

    Предварително се извинявам за правописа. Част от тях са печатни грешки, но другите са от невежество.

    Относно новата

  15. 15 Профил на Miner
    Miner
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#3] от "Константин Дичев":

    Дичев, този закон и правилник който си спомняш (с умиление?) и говориш за ограбване и "загробване" на по-бедна руда е малко старичък... Малко от доброто старо време на плановата икономика. Накратко - не е актуален. Никой нищо не загробва. Добива се само това, което е икономически изгодно. Никой не те спира да отидеш и да изкопаеш всички онези тонове, дето са останали там... Без да инвестираш нищо, ако можеш
    Другото, което си писал, мани... грамотен си ти, и ги разбираш нещата много

  16. 16 Профил на Miner
    Miner
    Рейтинг: 8 Весело

    До коментар [#3] от "Константин Дичев":

    Дичев, този закон и правилник който си спомняш (с умиление?) и говориш за ограбване и "загробване" на по-бедна руда е малко старичък... Малко от доброто старо време на плановата икономика. Накратко - не е актуален. Никой нищо не загробва. Добива се само това, което е икономически изгодно. Никой не те спира да отидеш и да изкопаеш всички онези тонове, дето са останали там... Без да инвестираш нищо, ако можеш
    Другото, което си писал, мани... грамотен си ти, и ги разбираш нещата много

  17. 17 Профил на Рефер
    Рефер
    Рейтинг: Любопитно

    Miner, имаш ли информация колко пари се плащат за правото на добив в Australia?

  18. 18 Профил на Miner
    Miner
    Рейтинг: 8 Неутрално

    не е повече от в България, не се тревожете за това. Никой не ограбва държавата точно с концесионни такси. Другаде са проблемите, както всички знаят - корупция и т.н. Най-добре да работим в тази насока, а не да приказваме само празни приказки.

  19. 19 Профил на Гражданин
    *****
    Неутрално

    Рефер #14 "цианидната технология - за рудите в Челопеч това е най-подходящата технология от гледна точка на екология и добив" - има и по-добра технология - виж Хабер www.habercorp.com - аз го проучих - и добива им е по-добър.
    Защо и ти -и другите дето по-разбират тая материя, напр. Miner, Боби Сандов- отбягвате дори да споменете за някоя алтернативна технология, само отричате?
    Като шопите - от Витоша по-високо нема- от цианида по-добро нема.
    Страх ги е некои, че МОСВ ще попита защо не кажат в ОВОСа нещо повече за тази или друга без-цианидна технология - изпитали ли са, с какви резрултати, или само по лителатурни данни - чух една леля на опашката каза, че цианида е най-доброто.

  20. 20 Профил на  Димитър Несторов
    *****
    Неутрално

    Днес 29 януари - 10-годишнина от цианидния разлив при Бая Маре - вижте на Дойче Веле колко е безнадеждна историята
    www.dw-world.de/dw/article/0,,5181559,00.html?maca=bul-TB_waz_bul-2896-xml-mrss

    В 2030 г може да отбележим годишнината от българския цианиден разлив

  21. 21 Профил на Miner
    *****
    Неутрално

    До коментар [#19] от "Гражданин":

    Не сме против, но все още не се е доказала такава технология. Когато навлезе масово ще я подкрепим със сигурност.

  22. 22 Профил на Гражданин
    *****
    Неутрално

    До коментар [#21] от "Miner":

    Благодаря за отговора - почти не се надявах

    Кой има интерес да се докаже - не ли самите минни фирми за да проверят дали са верни аджаба твърденията за ефективност и екологичност на Хабер
    и ако са верни - добре- вършим си работата с Хабер
    ако не са - пак добре- връщаме се на цианида но поне всички да знаят че сме пробвали и какви са резултатите

  23. 23 Профил на Рефер
    Рефер
    Рейтинг: Неутрално

    До коментар [#19] от "Гражданин":

    Аз съм чел ОВОС-а на ЧМ и до колкото си спомням там са описани най-използваните технологии с техните предимства и слабости.

    Спорът за това коя технология да се използва е практически неразрешим. Винаги ще има нещо ново, което не е изпробвано и винаги ще има нещо в технологията, което ще я прави нежелана.
    Разгледах страницата на Haber Inc.... ти да не очакваш да напишат колко им е рискована технологията. Не съм запознат с нея и не мога да коментирам.

    Според мен е по-добре да се ползва наложила се в практиката технология, която е издоискусурявана през годините и на която знаеш слабите места, за да вземеш адекватни мерки.

    И май съм останал недоразбран. Аз съм "ЗА" преработката на концентрата извън пределите на БГ. Защото, колкото и надежна и добра да е една технология винаги има риск от "форсмажорни" обстоятелства, които могже да доведът до нежелани последици. Това от една страна. От друга, отпадъчния Арсен също ще трябва да бъде съхраняван безопасно. Макар, че Арсенът вече го има в съществуващите хвостохранилища (старите на МДК Пирдоп и това в Челопеч) и този риск е поет при решението за добив от нах. Челопеч.

    За кометар #22 ще кажа само, че не искам да съм на мястото на някой, който пробва нещо ново и се появът нежелани последици. Нали ще се появът 100 юнака дето ще кажат "... а бе 'що не ползвате нещата 'дето знаем, че работят, а се еб_ _ _ те с екологията...".

  24. 24 Профил на Гражданин
    *****
    Неутрално

    До коментар [#23] от "Рефер":

    Ти си гледал сайта на Хабер – аз бях изумен, когато пиха от разтвора и когато в ръката му се разтвори златната пластинка за секунди.

    Е, кажи имат ли сметка ЧМ да им бавят разрешителните 3-4 години и през това време да ги изнудват, както казаха някои във форума (и аз съм го чувал). Ако работят прозрачно, и едно по едно отметнат евентуалните „оръжия“ на еколозите като неприложими, тогава имат силна позиция и спрямо правителство, и спрямо изнудвачи, и спрямо еколози.

    А еколозите, т.е. гражданите, вместо само да критикуват и никога да не се поставят на мястото на индустриалеца, да разгледат също технологиите, които претендират, че са безопасни и да седнат да говорят с ЧМ – е, не знам по чия инициатива-, после заедно да проведат изпитания или поне да присъстват, и да стигнат до общи решение кое става и кое не.

    Е, идва момента за икономическата ефективност.
    Нещо може да върши работа например, но оскъпява процеса, и печалбата пада (лошо за ЧМ). Да го претеглят спрямо загубените години и бъдещите неприятности. Ако имаха разрешително за по-скъп процес преди 2 години и сега да пуснат производството, при сегашните цени на златото пак щяха да печелят добре. А сега не се знае кога и въобще???

    Като граждани (т.е. еколози) нас не ни интересува ще остане ли печалба за ЧМ - нас ни интересува да получим максималното ниво на безопасност. Но -пак- периодът е добър и изглежда ще бъде още по-добър за злато-производителите.

  25. 25 Профил на Рефер
    Рефер
    Рейтинг: Неутрално

    Мисля си, че причината ЧМ да нямат разрешителните е единствено и само ..... ПоЛИТичесКА.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK