Спекулативните атаки срещу еврото се увеличават

Според експерти това няма да се отрази на България




Еврото ще продължи да е основен инструмент за развитието ни. Тези, които се съмняват в това, трябва да осъзнаят, че ще продължим по същия курс. ЕС разполага с нужната рамка, за да се справи с всички предизвикателства
Жозе Мануел Барозу, президент на Европейската комисия


Спекулантите винаги търсят слабата връзка. Това, което правят в момента, е повторение на спекулативните атаки към Хонгконг в края на 90-те. Хонгконг отговори, като вдигна лихвите и се намеси на капиталовия пазар. Така те удариха спекулантите и Европа трябва да направи същото
Джоузеф Стиглиц, нобелов лауреат


От гледна точка на сериозния въпрос дали еврото е нестабилно, не това не е така. Еврото е много стабилна валута. Натискът върху него по никакъв начин не променя плановете на България за  влизането в т.нар. чакалня за еврозоната (ERM 2).
Симеон Дянков, финансов министър


За банките поскъпването на долара би означавало да поскъпнат доларовите им депозити и кредити. В последните години като цяло банковата система поддържа дълги позиции в евро и къси в левове и долари - това е базисна предпоставка за курсови разлики, но все пак разпределението не е равномерно за всички банки, а освен това те са хеджирали тези позиции
Петър Андронов, изпълнителен директор на СИБанк

Инвеститорите залагат все повече на поевтиняването на еврото и увеличават спекулативните атаки към него. Причините - дълговите проблеми на Гърция и съмненията, че и други страни от валутния съюз може да имат такива. По данни на "Файненшъл таймс" от вторник късите позиции в единна валута са достигнали 7.6 млрд. долара.


Вестникът се позовава на статистиката на Чикагската търговска борса и според него това е рекордно равнище на разиграваните срещу еврото къси позиции. Все пак това е много малък дял от общия дневен оборот на валутния пазар, който се изчислява на над 1 трлн. долара.




Във валутната търговия късата позиция означава продажба на една валута (в случая еврото) срещу друга с очакването, че продаваната валута ще поевтинее. Рекордната стойност на късите позиции пък означава, че инвеститорите губят доверие в единната европейска валута и очакват тя да се обезценява. Веднага след разпространяването на тази информация в медиите президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу се опита да затвърди доверието в европейската валута.


"Еврото ще продължи да е основен инструмент за развитието ни. Тези, които се съмняват в това, трябва да осъзнаят, че ще продължим по същия курс. ЕС разполага с нужната рамка, за да се справи с всички предизвикателства", заяви Барозу, цитиран от "Блумбърг".


Противно на очакванията на инвеститорите вчера единната валута леко поскъпна. От началото на декември обаче трендът й е надолу, след като трите водещи рейтингови агенции - "Фич", "Стандард енд Пуърс" и "Муудис" - последователно намалиха държавния рейтинг на Гърция. Сега се увеличават притесненията за фискалните проблеми на Португалия и Испания и опасността част от страните в еврозоната да не могат да обслужват задълженията си, което също натиска еврото надолу.


Гърция предупреди, че тези страхове реално представляват атака срещу еврозоната. "Спекулантите винаги търсят слабата връзка. Това, което правят в момента, е повторение на спекулативните атаки към Хонгконг в края на 90-те. Тогава страната отговори, като вдигна лихвите и се намеси на капиталовия пазар. Така те удариха спекулантите и Европа трябва да направи същото", заяви късно в понеделник Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц, който отскоро е и икономически съветник на правителството на Гърция.


Някои анализатори като колумниста на "Файненшъл таймс" Волфганг Мюнхау вече правят директна аналогия между ситуацията сега и валутната криза от началото на 90-те години. Тогава британската лира понесе голям удар, след като спекуланти като Джордж Сорос играха на късо с огромни суми срещу паунда и сринаха стойността му.


"Едно нещо не се е променило от валутната криза от 1992 г. и това е фактът, че политиците и техните икономически съветници още не разбират как финансовите пазари реагират на конкретни политики или липсата на такива. В момента няма никаква яснота какво ще се случи, ако еврозоната не може да рефинансира дълговете си", смята Мюнхау.


Във вторник еврото поскъпна спрямо долара заради надежди, че ЕС все пак по-активно ще подкрепи Гърция. До обед в Ню Йорк единната валутата спечели 0.8% до 1.378 долара за евро. Междувременно стана ясно, че президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише е решил да се прибере по-рано от Австралия, за да присъства на извънредната среща на ЕС за икономическата криза този четвъртък.


Тя беше свикана, след като Гърция започна да притеснява серизоно пазарите. Със сигурност обаче по-евтино евро е добра новина за износителите във валутния съюз, тъй като продукцията им става по-конкурентоспособна зад граница.


Какво следва за България

Поевтиняването на еврото не би имало съществени последствия за външнотърговския обмен на България и притеснения не би трябвало да има, заявиха пред "Дневник" експерти. "България може само да подпомогне за стабилността на еврото, понеже има най-добрата фискална политика в целия ЕС, включително и в ерозоната", коментира във вторник и финансовият министър Симеон Дянков на въпрос на "Дневник" ."От гледна точка на сериозния въпрос дали еврото е нестабилно - не, това не е така. Еврото е много стабилна валута", каза още вицепремиерът.


България има много добри показатели по фискалните критерии. Държавният дълг не надвишава 15% от БВП, а бюджетният дефицит е много под допустимите 3%. Финансовото министерство планира влизане във валутния механизъм ERMII, което е последният критерий за членство в еврозоната. В механизма България ще трябва да престои поне 2 години, като плановете  на правителството са това да стане с фиксиран валутен курс.


"Външната ни търговия се реализира над 90% в евро и от тази гледна точка ефекът от поевтиняването на европейската валута ще е незначителен за външнотърговския ни стокообмен", смята изпълнителният директор на "Бенчмарк финанс" Петко Вълков. Според изпълнителния директор на СИБанк Петър Андронов поскъпването на долара ще оскъпи вноса на горивата, тъй като търговията с петрол е основно в долари.


"За банките поскъпването на долара би означавало да поскъпнат доларовите им депозити и кредити. В последните години като цяло банковата система поддържа дълги позиции в евро и къси в левове и долари - това е базисна предпоставка за курсови разлики, но все пак разпределението не е равномерно за всички банки, а освен това банките са хеджирали тези позиции", казва още Андронов. Според Александър Николов, портфолио мениджър от "Карол капитал мениджмънт", няма място за притеснение за България от създалата се ситуация.


Европейската комисия подчертава, че заради фискалните проблеми на страните в еврозоната изпълнението на маастрихтските критерии ще се следва стриктно. Според анализаторите това може да създаде известни проблеми за България и присъединяването й във валутния съюз. "Процесът на приемане на еврото в България може да не мине толкова гладко, колкото ни се иска.


Спазването на самите критерии не е статично: не е достатъчно да ги поддържаме една година, а ще трябва да докажем, че сме в състояние да го правим дългосрочно", посочи Петко Вълков. По-оптимистична е прогнозата на Александър Николов. Той не очаква да има някакъв съществен политически ефект върху плановете на България за еврозоната.


Европейски валутен фонд


Икономистите от Центъра за изследване на европейските политики (CEPS) Даниел Грос и Томас Майер предлагат Европейският съюз да помисли за създаването на европейски валутен фонд, който ще играе ролята на финансов донор за страните, които имат нужда. Идеята на Грос и Майер е европейският валутен фонд да се финансира чрез вноски от онези страни в еврозоната, които не покриват маастрихтските критерии, свързани с държавните финанси.


Тези критерии са два - за държавен дълг на стойност до 60% от БВП и за бюджетен дефицит до 3% от БВП. При надхвърляне на тези граници страните членки ще трябва да плащат годишна вноска в размер на 1% от стойността, с която се превишават маастрихтските критерии.


Иконoмистите на CEPS дават конкретен пример с Гърция. Държавният дълг на южната ни съседка достига 115% от БВП (при допустими 60%), което означава, че годишната вноска по този критерий е 0.55% от БВП. Бюджетният дефицит на Гърция е 13% от БВП (при допустими 3%), което означава годишна вноска от 0.1% от БВП. Така общата годишна вноска на Гърция достига 0.65% от БВП.


Според прогнозните данни на CIA World factbook БВП на Гърция за миналата година достига 338 млрд. долара. Това означава, че ако фондът съществуваше, вноската на Гърция в него за миналата година щеше да е 2.2 млрд. долара, или около 1.6 млрд. евро при сегашния курс на еврото. И ако тя внасяше такава сума, това би имало дисциплиниращ ефект.


Грос и Майер изчисляват, че ако този фонд беше създаден още при формирането на еврозоната, досега щеше да е акумулирал резерви от около 120 млрд. евро. Те все пак уточняват, че реалните постъпления във фонда вероятно биха били по-малки от тяхната прогноза. Други възможности за финансиране може да идват от дълговите пазари, смятат двамата икономисти. Самите резерви на фонда пък могат да се инвестират в държавни облигации с най-висок рейтинг, за да се генерират допълнителни постъпления.


Според Грос и Майер европейският валутен фонд би бил по-ефикасен в сравнение със сегашната дейност на МВФ. Те посочват, че МВФ може да налага дисциплина само когато дава пари назаем. От своя страна европейският валутен фонд би поддържал постоянно фискалната дисциплина на страните от еврозоната.



Еврото ще продължи да е основен инструмент за развитието ни. Тези, които се съмняват в това, трябва да осъзнаят, че ще продължим по същия курс. ЕС разполага с нужната рамка, за да се справи с всички предизвикателства
Жозе Мануел Барозу, президент на Европейската комисия


Спекулантите винаги търсят слабата връзка. Това, което правят в момента, е повторение на спекулативните атаки към Хонгконг в края на 90-те. Хонгконг отговори, като вдигна лихвите и се намеси на капиталовия пазар. Така те удариха спекулантите и Европа трябва да направи същото
Джоузеф Стиглиц, нобелов лауреат


От гледна точка на сериозния въпрос дали еврото е нестабилно, не това не е така. Еврото е много стабилна валута. Натискът върху него по никакъв начин не променя плановете на България за  влизането в т.нар. чакалня за еврозоната (ERM 2).
Симеон Дянков, финансов министър


За банките поскъпването на долара би означавало да поскъпнат доларовите им депозити и кредити. В последните години като цяло банковата система поддържа дълги позиции в евро и къси в левове и долари - това е базисна предпоставка за курсови разлики, но все пак разпределението не е равномерно за всички банки, а освен това те са хеджирали тези позиции
Петър Андронов, изпълнителен директор на СИБанк

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK