Приходите се оказаха проблем за бюджета още през януари

Приходите в консолидирания бюджет се оказаха проблем още през януари. Това показват данните на Министерството на финансите, публикувани във вторник. Постъпленията за януари са 1.749 млрд. лв., а това е 33% спад спрямо първия месец на миналата година. Най-сериозно е понижението на събираемостта при ДДС, който е основният приходоизточник на държавата. През януари той е осигурил на хазната 474.7 млн. лв. но това е 45% по-малко от януари миналата година. Очаквано бюджетният дефицит е 499 млн. лв.

Въпреки че в началото на годината министърът на финансите Симеон Дянков предупреди, че през първото тримесечие ще има дефицити, за да се платят просрочията към частния сектор, досега той нито веднъж не е споменавал за изоставане на събираемостта спрямо планираното и за спад на приходите в хазната спрямо миналата година.

Според официалния коментар на финансовото министерство причина за спада е високата база, която миналото правителство поставило. През декември 2008 г. кабинетът на Сергей Станишев направи разходи за 4.7 млрд. лв. във връзка с първите антикризисни мерки, предплати външен дълг и капитализира енергийният холдинг.

Част от тези пари стигнаха до частния сектор и след това се върнаха обратно в хазната именно под формата на данъчни отчисления. Миналия декември обаче държавното потребление беше наполовина по-ниско, а и през януари консолидираните разходи са 1.7 млрд. лв., или с 24% по-ниски от тези през януари 2009 г.

Освен по-малка в сравнение с предходния януари събираемостта изостава и спрямо графика и през януари са събрани само 7% от планираните за цялата година приходи от ДДС. Подобно е положението и по другите приходоизточници, но според експерти по-ниската събираемост на ДДС означава и продължаване на рецесията, защото ДДС облага брутната добавена стойност и понижаването му предполага, че тя също е по-ниска, а с нея и брутният вътрешен продукт. Затова е вероятно и през първото тримесечие на тази година икономиката да продължи свиването си.

За разлика от предишното правителство, което въпреки очертаващия се сериозен спад на приходите не предприе икономии и дори изтегли преди изборите част от планираните за годината разходи, кабинетът "Борисов" в понеделник препотвърди ангажимента си да води консервативна фискална политика. Максимално допустимият дефицит ще е 1.8% от БВП, заявиха единодушно и премиерът Борисов, и финансовият министър Дянков. Те обаче не коментираха евентуален спад на приходите, за който предупреди Мисията на Международния валутен фонд.

МВФ похвали фискалната дисциплина, която новото правителство наложи, но дори чуждестранните експерти признаха, че тя ще окаже болезнен ефект върху частния сектор и икономиката. Експерти от Министерството на финансите пък неофициално коментираха, че е невъзможно държавното потребление да комепенсира напълно спадналото вътрешно търсене. Като пример те посочиха именно разходите от края на 2008 г. Тогава се стигна до бюджетен дефицит от 2.6 млрд. лв., но въпреки това през първото тримесечие на миналата година имаше рецесия от 3.5%.