Нови осигуровки за малките фирми предизвикаха недоволство

Според данъчните за всяка трудова дейност трябва да се начисляват отделни осигуровки

Поправки в кодекса за социалното осигуряване и в закона за данъците върху доходите на физически лица, които влязоха в сила от началото на годината, предизвикаха масовото недоволство на микропредприятията, счетоводители и данъчни консултанти. В най-малките фирми, където управителят е едновременно и служител на фирмата, а най-често и неин собственик, той вече е задължен да начислява осигуровки за всяка от заеманите от него длъжности.


До края на миналата година разпоредбите позволяваха управителят-собственик да се откаже от мениджърското си възнаграждение и да се осигурява само като служител. Така пари за добро управление той можеше да получава като дивидент от евентуалните печалби, но от тази година за всяка трудова дейност трябва да се начисляват и внасят съответните осигуровки.


Осигуровките на самонаелия се управител трябва да са не по-ниски от тези за минималния осигурителен праг, съответстващ за бранша, като често варират между 700 и 800 лв. Допълнително прагът за самоосигуряващ се като служител е 420 лв., което означава, че в тези малки предприятия единственият работник, който е и управител, трябва да се осигурява на около 1200 лв. Това в много случаи е непосилно бреме за тези фирми, сигнализираха техни собственици.




Недоволството досега не беше изразено, защото изпълнението на осигуровките се посочи в указание на Националната агенция за приходите от 26 февруари. Именно срещу него въстанаха и счетоводители, специализирани в предоставяне на услуги за дребния бизнес, тъй като според тях има неясноти около указанието, а други също попадат под неговите удари.


Експерти коментираха пред "Дневник", че нагласите в много от засегнатите микропредприятия са бизнесът да се закрие, защото при толкова високи осигуровки дейността няма да носи печалби. Чисто методологически пък указанието също щяло да създаде затруднения за експертите, защото осигуровки се начисляват за доход, който реално не се изплаща.


В същото време обаче противоположни становища изказаха както от НАП, така и експерти в счетоводните среди. НАП обясниха, че само прилагат нормативните актове, а според тях всяка трудова дейност трябва да се отдели от другата, защото сама по себе си поражда основание и задължение за осигуряване.


Така, ако собственикът на ЕООД, притежаващо магазин, едновременно е управител и продавач,  трябва да се осигурява и за двете дейности, като според указанието няма как да изпълнява само едната длъжност. Отново според данъчните това ще даде и по-големи права на осигурените. Например, ако мениджърът е жена и тя роди, майчинските също ще се изплащат при по-голяма база.


"Досега имаше възможност да се внасят осигуровки на по-малки суми вместо на реалния доход. И днес, когато тя отпада, се поражда недоволство, но то е неоснователно", коментира Бисер Райнов, преподавател по счетоводство и одит във Висшето училище по застраховане и финанси.



Читатели се оплакаха от практики в НАП


Представители на бизнеса се оплакаха и от още няколко практики в дейността на НАП, които излишно утежняват дейността им. Експертите посочиха като ненужно натоварване задължението на фирмите да подават т.нар. декларация 6. С нея осигурителите (фирмите) посочват дължимите осигурителни вноски за своите служители, но преди това те вече са подали декларация 1 (или декл. 3 за бюджетни организации). В нея те са описали осигуровките и данъците (по ЗДДФЛ) за всеки отделен служител през съответния месец.


Така всеки месец се внасят декларации веднъж за дължимите осигуровки от работодателя и втори път за направените удръжки на работника, в който обаче осигурителният доход е посочен, и така се получава дублиране. НАП коментираха, че декларация 1 поражда права за осигуряваните и няма общо с декларация 6, която касае задълженията на работодателя. От нея се правило обобщение за общите задължения към НАП и НОИ на самото дружество.


Другата оспорена практика бе безработните лица, които са загубили правото си на обезщетение, сами да се регистрират като самоосигуряващи се с декларация образец 7. Това задължение е в сила от началото на годината и обхваща още редовните студенти над 26-годишна възраст, за които държавата не плаща осигуровки. С писмо до "Дневник" читател посочи чл. 2 от закона за електронното управление, според който не може да се изисква от гражданите да декларират вече подадени пред други публични институции данни, а държавните органи сами трябва да изградят система за тяхното предоставяне. Становището на НАП в този случай е, че не всеки безработен се регистрира в бюрата по труда и затова те не са източник на информация за всички трайно безработни, студенти и други самоосигуряващи се лица.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK