Експерти: Построяването на ветроенергиен парк отнема до 5 години

Инвестицията в един вятърен парк е средно 1 млн. евро на 1 гигават мощност

© Юлия Лазарова

Инвестицията в един вятърен парк е средно 1 млн. евро на 1 гигават мощност



Построяването на ветроенергиен парк отнема не по-малко от пет години, а инвестицията започва да се връща три години по-късно. Около това мнение се обединиха експерти от бранша на конференцията  "Възобновяеми енергийни източници - вятърна и слънчева енергия", която започна днес в София. "Инвестицията в 1 мегават мощност за производство на електричество от вятър е около 1 млн. евро", каза Фелипе Фигуейредо, представител на португалската компания за производство на части за ветрогенератори "Мартифер". Компанията в момента проучва възможностите за инвестиции в България.


Най-много време при изграждането на ветроенергиен парк отнема етапът на предварително проучване и подготовка на проекта, смятат специалисти. "Необходим е много точен анализ на ветровия потенциал, за да се гарантира, че един ден този обект ще бъде печеливш", каза Мигел Ферейра, представител на консултантската компания "Мегажул". По думите му, за да бъде измерен показателят, са необходими най-малко две години. Процесът започва с избор на място за ветрогенераторите и тяхното позициониране. Ферейра подчерта, че при измерването на вятъра от най-голямо значение са проверките на място. "Въпросът не е да забием една мачта в даден терен и да я накачим със сензори", каза той.


Началото на проекта бележи поставянето на мачта с уреди в средата на определен терен. След това се разполагат и други мачти в зависимост от първите резултати. Голямо значение при извършването на анализа има точността на инструментите. "Най-голям риск за всеки проект е променливостта на вятъра, която може да бъде сезонна или на друг принцип", допълни експертът. Той препоръчва използването на симулационни модели при проверка на терен.




"Трите стъпки, през които задължително трябва да премине даден проект, са оценка на ветровете, анализ на терените и картографиране", обясни Паоло Пинто от "Мегажул". Разработени от дружеството карти на местата с възможности за изграждане на вятърни и соларни паркове показват, че най-подходящи терени за вятърен парк има в Добруджа и югозападно от Кюстендил.  "При по-подробно картографиране излизат и други области, които не се забелязват при мащаб от 9 км разстояние между точките", каза още Пинто.


"Грешка, която правят инвеститорите в България, е, че не са се съобразили с отдалечеността на ветропарковете от електропреносната мрежа", коментира Франциско Катальо. По думите му това заедно с отношението на местното население към проекта е от много важно значение за бъдещето на инициативата. Експлоатационният срок на един вятърен парк е около 20 години. През този период трябва да бъдат гарантирани земята, върху която ще бъде изграден, и наличието на ресурс, обясниха експерти. "Не трябва да се забравя, че вятърните турбини са големи съоръжения и до парка трябва да има подходящи пътища за транспортирането им", напомни Катальо.


Обикновено 95% от разходите за ветропаркове са свързани с построяването им, а едва 5 на сто е цената на развойните дейности. Средният годишен оперативен разход за експлоатация на парка е 25 хил. евро, каза Фигуейредо.


"За да увеличим дела на екоенергията в общия микс, са необходими законодателни промени, които да гарантират изпълнението на инвестициите в сферата", каза Евгени Ангелов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма. По думите му един от приоритетите за икономическото ведомство е изработването на закон за възобновяемите енергийни източници. Проектът се съобразява с изискванията на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на околната среда и водите.


От 1 януари 2010 г. малките и средните предприятия могат да се възползват от субсидии за консултантски услуги и при проекти, свързани с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) по проекта БАС (Програма за финансиране на бизнес консултантски услуги) към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), съобщи Жулиета Хубенова, шеф на проекта за България. Кандидатите за помощ по програмата трябва да имат опит в областта, за която кандидатстват, от минимум 2 години. БАС покрива 50% от консултантските услуги, но за не повече от 9000 евро. В проекта не могат да кандидатстват фирми, които се занимават с недвижими имоти, военна индустрия, тютюнопроизводство, селско стопанство, банково дело и хазарт.


Досега в България са осъществени 352 проекта по БАС на обща стойност 3.7 млн. евро. От тях 1.9 млн. евро са платени от програмата. Най-голям дял от проектите - 33%, е свързан с подобряване на управленската ефективност, а 30 на сто от дружествата, участвали в инициативата, са от хранително-вкусовата промишленост.

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на faso
    *****
    Неутрално

    Прощавайте г-жо Катанска но предполагам, че имате грешка при цитирането на господин Фигуейредо. 1 гигават инсталирана мощност за производство на електричество да струва 1 милион евро е аболютно нелогично при следните данни:
    АЕЦ Козлодуй, 2 гигавата инсталиран мощност за производство, не се продава за 2 милиона евро.
    АЕЦ Белене планирани 2 гивата инсталирана мощност за производство с цена от 4-10 милиарда евро.
    Вятърен парк с 16 мегавата инсталирана мощност се продава за около 50 милиона евро взависимост от прогнозите за вятъра и проузвежданото електричество.

    Т.е. предполагам, че господин Фигуейредо е искал да каже, че за планирана производствена мощност от 1 гигаватчас се плаща по 1 милион евро. Което е доста по-различно и доста правилно имайки предвид цените на мощностите в момента.

  2. 2 Профил на ugi
    ugi
    Рейтинг: 541 Неутрално

    До коментар [#1] от "faso":

    Грешка в заглавието - после е обяснено, че цената е 1млн. за 1 мегават. Ама явно трябва да се чете преди да се пише

  3. 3 Профил на faso
    *****
    Неутрално

    Много съм нахален но и така не е

    "Инвестицията в 1 мегават мощност за производство на електричество от вятър е около 1 млн. евро"

    Това би било ако се отчита само цената на самия ветрогенератор без останалите разходи като земя, свързване, проучвания, инфраструктура и т.н. и отново ще е евтино 2MW -Vestas
    http://www.vestas.com/en/wind-power-solutions/wind-turbines/2.0-mw.aspx , струва 5 милиона лева.

    Съжалявам отново.

    @ugi
    Това беше поправено в последствие.

  4. 4 Профил на ugi
    ugi
    Рейтинг: 541 Неутрално

    До коментар [#3] от "faso":

    5 млн. лв, тоест малко над 2 млн евро Което е горе-долу същото, но няма за какво да спорим при положение, че и двамата казваме почти същото Въпросът е защо държавата, която разполага със сума ти терени подходящи за целта, както и без проблем като принципал на НЕК може да прокара мрежа докъдето е нужно, не инвестира в този вид енергия, ами се засилват да строят Белене, че 7 и 8 блок на Козлодуй...

  5. 5 Профил на faso
    *****
    Неутрално

    Това е интересна тема.

    Аз мога да говоря основно с цифри започвам да смятам пък каквото излезе като извод.

    Белене 2000 МВ инсталирана мощност 15,000,000МВ часа произведена електроенергия на година приблизително. Съпоставима е с сегашната мощност на Козлодуй. http://www.kznpp.org/index.php?lang=bg&p=production&p1=electrical_reports
    Разходи абослютно неивестни в действителност предполагаема средна цифра 10 милиарда лева. Т.е. себестойността без операционни разходи и т.н. (които не ги знам ) ще е 670 лева на 1 МВ час докато се изплати.

    Вятърни паркове за 2000 МВ инсталирана мощност в зависимост от вятъра ще произведат на базата на моя опит около 6,000,000 МВ часа. Разходите не са особено съществени и определено по-малки от тези на Белене. Цената я изяснихме на около 4 милиарда лева. Т.е. тук се получава отново около 670 лева Не съм го нагласял Но опеарционните разходи са несравнимо по-малки при вятърни паркове.

    Електричеството се изкупува на по-висока цена. Проблемът е, че са заместваща мощност и срува сравнително повече да се свържат в мрежата поради разпокъсаността си отколкото един АЕЦ. Все пак заради оперативните разходи ми се виждат по-добрата алтернатива.

  6. 6 Профил на хахо
    *****
    Неутрално

    До коментар [#5] от "faso":
    Сложи към разходите за Белене и пари за една църква, може и джамия, за да се молят хората да не гръмне.

  7. 7 Профил на Камен
    Камен
    Рейтинг: 770 Неутрално

    Към 1 млн./МВ е цената на турбините, но общо цената на вятърна електроцентрала излиза към 1.6 млн./МВ. Централата си има подстанция 20/110кВ, кабелни и оптични връзки между ветрогенераторите, пътища и кранови площадки, а и електропровод, който може да е и 10-20км и нагоре.
    Оперативни разходи също има много, това е сложна машинария, която се върти 24 часа на ден, 365 в годината. Да не би на колата само да сипваш масло и бензин и да върви 20 години без ремонти? По вятърните турбини има подобни, даже много по-сериозни ремонти и поддръжка.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK