Експерти сигнализираха за опасност от стагфлация

Годишната инфлация в България през март достигна най-високото си ниво от седем месеца - 1.3%




Годишната инфлация в България през март достигна най-високото си ниво от седем месеца - 1.3%

Българската икономика рискува да изпадне в стагфлация - комбинация от едновременен спад на брутния вътрешен продукт, нарастваща безработица и повишаваща се инфлация.


Това предупредиха вчера финансисти пред "Дневник" след публикуваните от Националния статистически институт (НСИ) данни за индекса на потребителските цени, който достигна най-високото си ниво за последните седем месеца - 1.3 на сто на годишна база.




Причината - поскъпването на енергийните суровини, металите и акцизите в период на свиване на потреблението и влошаване на икономическата ситуация. Стагфлацията (от стагнация и инфлация) се счита за негативно явление, тъй като икономиката е в криза при нарастващи цени, което още повече свива потреблението и икономическата активност.


Явлението се свързва най-вече с петролните шокове от първата половина на 70-те и 80-те години на миналия век, когато развитите икономики преживяха рецесия в момент, когато отчитаха увеличение на цените на енергийните суровини и инфлацията като цяло.


В България годишната инфлация през март (спрямо същия месец на 2009 г.) е достигнала 1.3% при 0.9 на сто през февруари и 0.4 на сто за януари, стана ясно от данните на НСИ. Основен принос за това имат поскъпването на горивата, цигарите и алкохола.


С натрупване от началото на годината пък цените са се увеличили с 1.4 на сто в период, когато всички предварителни показатели сочат за допълнително свиване на потреблението и най-вероятно нов спад или най-малкото продължаваща стагнация на икономиката.


"Има такава опасност (стагфлация). Само за първите три месеца на годината имаме инфлация от процент и нещо, при положение че вътрешното търсене е намаляло значително и може би вече усещаме някаква стагфлация", смята Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Статус капитал".


Колегите му от финансовия сектор също сигнализират за риск от подобно явление в българската икономика. "Тенденцията при енергийните суровини е те да поскъпват.


За съжаление това е силно негативен фактор по време на криза, защото потреблението на енергия в страната остава твърде високо на фона на средните стойности в ЕС", Петко Вълков, изпълнителен директор на "Бенчмарк асет мениджмънт". Според него, дори и все още числата да не показват негативната тенденция, има усещане за стагфлация.


Малко по-оптимистично настроен е Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в "Елана трейдинг". "Признаците за стагфлация са тук, но аз смятам, че по-скоро няма да се стигне до подобна ситуация." По думите му, за да има наличие на подобно явление, е нужно да бъде отчетена далеч по-висока инфлация, до каквато едва ли ще се стигне.


Според него обаче като катализатор за подобна ситуация може да се окаже евентуално вдигане на данъци и най-вече косвените - те водят до поскъпване на стоките и това се поема от потребителите, които в един момент резонно ограничават харчовете си.


Именно и косвените данъци показаха реално свиване на потреблението от началото на годината - за първите два месеца приходите от акцизи и ДДС са се понижили съответно с по 14% и 46%. По ясна картина около ситуацията ще има през април, когато ще бъдат обявени данните за БВП за първото тримесечие на годината.


Мерките, които според икономистите могат да се предприемат за противодействие на стагфлацията, са много трудно приложими в момента и са дългосрочен характер (виж "Попитахме").


Повишението на инфлацията през март се дължи на увеличението на цените на нехранителните стоки - с 5.9% на годишна основа, като принос за това имат основно по-високите цени на горивата и цигарите. Дизелът и бензинът са поскъпнали съответно с 5.5 и 6 на сто само за месец. Пушачите пък са плащали през изминалия месец 2.3 на сто повече за цигари спрямо февруари.


Нещата изглеждат още по-обезпокоителни, ако се гледат данните за хармонизирания индекс на потребителските цени, отразяващ методиката за определяне на ръста на цените на ЕС. По нея инфлацията през март е скочила до 2.4% на годишна и 0.4 на сто на месечна основа.


За януари тези стойности бяха съответно 1.7 и 0.3 на сто. В същото време месечната инфлация през третия месец на годината пада спрямо миналия месец - от 0.6% на 0.2%.


Правителствената прогноза за инфлацията през 2010 г. е тя да стигне 2.2%, като тези предвиждания стъпват върху очакванията за възстановяване на икономиката и вътрешното търсене.


Кабинетът залага на 0.3% растеж, като за това трябва съдейства и ръстът на износа. За цялата 2009 г. потребителските цени се увеличиха с едва 0.6%, след като рецесията сви икономиката с 5%.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK