ООН отне правото на България да търгува с емисии

Забраната важи и за фирмите, страната може да се включи отново в процеса най-рано в края на годината

Над 130 български компании, които чакаха повече от две години, за да се включат в европейската въглеродна търговия, ще могат да продават свободните си квоти само до 30 юни. А правителството най-вероятно няма да получи през тази година нито евро от т.нар.


Киото квоти, въпреки че приходите от тях, изчислени на 500 млн. лв. за 2010, бяха представени като една от най-важните мерки в последния антикризисен пакет. Това са последствията от решение на Секретариата на Конвенцията по климата на ООН да отнеме акредитацията на България за търговия с емисии.


За него съобщи вчера министърът на околната среда Нона Караджова с уточнението, че става дума за предварително решение. Окончателното ще бъде обявено в края на юни, но Караджова не смята, че дотогава ситуацията може да се промени.




Първата възможност на България да се включи отново в търговията е в края на годината, към ноември.


Реакциите на бизнеса, който едва преди две-три седмици получи право от Европейската комисия да търгува, бяха противоречиви (виж мненията). Компаниите не са изненадани, защото екоминистърът ги е предупредила още в края на миналата година за очаквания негативен сценарий.


Според повечето проблемът е основно за държавата, защото компаниите все пак разполагат с повече от месец и половина, за да пласират свободни квоти, ако имат толкова голяма финансова нужда. Правителството обаче няма да може да пласира нищо от квотите си, защото законовата рамка за тази търговия още не е приета от парламента.


Екоминистерството подготви промените в Закона за опазване на околната среда, които я регламентират, в средата на март, а едва вчера парламентът ги гласува на първо четене. Държавата разполага с годишен излишък от 50 млн. квоти до 2012 г.


Според Караджова причините за отнемане на акредитацията са "престъпното бездействие" на предишното правителство и неглижирането на препоръките, отправени към страната от 2007 до 2009 г. През есента на 2009 г.


Секретариатът на Конвенцията по климата е установил сериозни пропуски в системата за измерване на емисиите при проверката си по годишния доклад на България, представен през април 2009 г. от предишното правителство. Тези измервания показват как страната изпълнява целите си за намаляване на парниковите емисии и с колко "излишни" квоти за продажба разполага.


"Забележките към системата и препоръките към държавата са били отправени още през 2007 г., но проверката на секретариата, направена в края на септември - началото на октомври м.г., откри, че нищо от тях не е изпълнено", каза пред "Дневник" Караджова. "Докладът от проверката е убийствен", добави тя.


От документа, публикуван на сайта на ООН, става ясно, че страната не е измервала досега емисиите на някои от секторите – като тези от незаконните сметища или изгарянето на отпадъци. Липсвала е координация между институциите за редовното предоставяне на данни.


Чуждите експерти са установили, че споразуменията между екоминистерството, Националния статистически институт, икономическото министерство и другите отговорни ведомства са направени едва месец преди визитата им миналата есен.


Те посочват и че един-единствен човек от Изпълнителната агенция по околна среда се занимава с оформянето и представянето на годишните доклади за страната и реално няма стриктен контрол за качеството им. "Става дума за едно момиче, което беше работило добре, но съвсем само и отгоре на всичко беше в майчинство при проверката, наложи се да я повикаме", каза Нона Караджова.


В отговор предшественикът й и настоящ депутат от ДПС Джевдет Чакъров заяви, че по негово време надеждността на оценките не е била поставяна под съмнение и лишаването на България от възможността да търгува квоти е "заслуга" на новото ръководство на министерството.


Според Чакъров една от причините е наемането на външен консултант за събирането на данните и правенето на изчисления, като посочва "Институт по енергетика" АД. В ООН доклада обаче наемането на външния консултант се отбелязва като положителен, макар и закъснял факт.


В последните месеци министерството отбелязва напредък по всяка една от критиките, но все още не ги е изпълнило и затова тазгодишният доклад за изпълнението им, внесен през април, не е бил перфектен, каза пред "Дневник" шефът на дирекция "Политики по изменение на климата" Миля Димитрова.


Вчера тя се върна от срещата на Конвенцията по климата в Бон, където трябваше да представи свършеното от държавата. "Вече имаме споразумения с всички ведомства, които трябва да са ни източник на информация за емисиите, имаме и необходимите експерти в агенцията по околната среда, но предстои те да се обучат", обясни Димитрова.


По думите й процедурата на ООН изисква да се отнеме акредитацията на страната в такива случаи. Една от страните, изключена за подобни проблеми от търговията с емисии, е Гърция, през миналата година. На срещата в Бон е станало ясно, че Атина е изпълнила забележките на ООН и вероятно ще получи отново акредитация.


"Независимите експерти от ООН изразиха мнение, че ще можем да изпълним препоръките едва през 2011 г., но аз смятам, че при добра работа още през септември можем да сме готови и да поканим секретариата за нова проверка", допълни Димитрова.


Караджова обясни, че дотогава законопроектът за търговията с държавни квоти ще бъде приет, а екоминистерството ще продължи преговорите с потенциалните купувачи. Ведомството също ще разработи детайлна схема за проектите и секторите, които ще бъдат финансирани в бъдеще. Както вече стана ясно, приходите от въглеродната търговия могат да се използват само за проекти, свързани с пестене на енергия или производство на екоенергия.



Без отражение върху евротърговията


Забраната на търговия с емисии на България ще окаже "много ограничено въздействие" върху пазара на въглеродни квоти в ЕС, пише "Блумбърг", като се позовава на изявление от Европейската комисия. Ролята на страната в общия пазар е около 2% и това няма да засегне пазара, също както стана и след забраната на гръцките разрешителни. Сегментът на южната ни съседка е около 50% по-голям от този на България, коментират анализатори пред "Блумбърг".


През 2008 г. ООН блокира продажбата на въглеродни квоти на Гърция заради нарушения при инвентаризацията на парниковите газове. Гръцките фирми обаче за разлика от българските все още имат право да търгуват на европейския пазар на емисии, припомня информационната агенция.
Блокираните разрешителни на България може да създадат "несигурност на доставките между търговията на ООН и страните от ЕС", казва пред "Блумбърг" анализаторът Еманюел Фаж от базираната в Париж компания "Орбео".



Димитър Бранков, зам. председател на Българска стопанска камара
Създалата се ситуация е по-скоро пречка за държавата, отколкото за бизнеса. На практика отнетата акредитация означава, че държавните служители не са били достатъчно компетентни, както и наетатата външна консултантска фирма. В БСК имаме информация, че компании вече извършват транзакции, но успяхме да ги предупредим навреме за очакваното ограничение. Предполагам, че министерството ще може да получи нова акредитация в края на октомври или началото на ноември.


Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на индустриалния капитал в България
Преди две години и половина КРИБ излезе с анализ на ситуацията на търговията с парникови газове, който изпратихме до министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров. В доклада си предупреждавахме, че ще ни бъде отнета акредитацията, и предричахме точно кога ще се случи това, ако не бъдат взети мерки. Министърът категорично отказа да се съобрази с мнението на бизнеса и не взе никакви мерки. Надявам се да се поучим от грешките си и да не ги допускаме в бъдеще. Бизнесът ще понесе загуби, но тепърва ще изчисляваме какви. Фирмите, които вече са в процес на преговори за продажби, или ще трябва бързо да ги финализират, или да търсят бъдещи купувачи, с които да договорят условия по продажбата, след като държавата получи нова акредитация. Това може да стане най-рано до шест месеца. Лошото е, че при ситуацията, в която фирмите изпадат, бъдещите купувачи ще може да натискат за сваляне на цената при преговорите. Ще направим всичко възможно членовете ни да получат компетентна помощ, като ще публикуваме на сайта си контакти на консултанти, които могат да помогнат за бързото финализиране на сделките.


Тодор Костов, изпълнителен директор на "Холсим България"
Това не е изненада за нас, бяхме предупредени, че може да се случи. Компаниите, които имат спешна нужда да продадат квотите си, могат да го направят до 30 юни, така че има време. Всеки си прави сметките, само дружества, които нямат ясна визия за бъдещето си, биха се затруднили. Смятам, че скоро ще получим нова акредитация за търговия с квоти, така че фирмите или могат да действат сега, или да изчакат. Проблем може да възникне само ако се забави следващата акредитация и забраната остане в сила до следващата година.


Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори
За България положението може да бъде описано като тъжно на фона на недостига в бюджета в момента. Продажбата на квоти беше включена като антикризисна мярка от правителството, а сега няма да може да се възползваме от нея. По отношение на индустрията не мисля, че тя ще бъде сериозно засегната, защото много повече ни тревожи фактът, че ТЕЦ-овете ще трябва да купуват допълнително квоти, което ще оскъпи цената на енергоизточниците.


Александър Чакмаков, изпълнителен директор на "Титан Златна Панега цимент"
Забраната не ни касае, защото е за определен период. Все пак ние може да разполагаме с квотите си до 2012 г. свободно. Само фирми, които имат голяма финансова нужда, могат спешно да продадат квотите си. По принцип не е приятна ситуацията като цяло за България, защото отново се показваме в лоша светлина. Не е изненадваща реакцията на международните институции, защото цялата процедура за разпределението на квотите беше опорочена още от самото начало. Предполагам, че ръководството на екоминистерството ще успее бързо да се справи с проблема.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK