Цветан Василев - председател на Надзорния съвет на Корпоративна банка
В тези таблици има сравнения на депозитите към август 2009, декември 2009 и март 2010 и си личи кои банки какъв дял държат. Втората таблица е колко от парите на всяко дружество управлява КТБ - при някои фирми става дума за 70-80-90%
Това са таблици с подробни разбивки за август 2009, декември 2009 и март 2010 по банки и депозитите на държавните фирми, които управляват, както и колко са общите им средства от депозити.
Корпоративна търговска банка (КТБ) е увеличила дела си при депозитите на държавните предприятия и вече държи близо половината от тях. Това показват изпратените на 15 май данни от министъра на финансите Симеон Дянков за 18 от най-големи компании с доминиращо държавно участие.
Справката беше поискана от 11 главни редактори на най-големите печатни медии, членове на Съюза на издателите. Предоставената информация е към 31 март т. г. и към 31 декември 2009 г.
Въпреки, че депозитите на държавните фирми намаляват като цяло, Корпоративна банка, в която основен акционер е Цветан Василев, успява да увеличи дела си в тях и вече държи почти 48% от парите на държавните фирми или 408 млн. лв.
За сравнение през август 2009 г. делът им беше 35%. Държавните пари формират малко над 20% от всички депозити в Корпоративна банка и половината от общия дял на фирмените. Самата КТБ държи само 6% от общия пазар на корпоративните депозити по данни на БНБ към края на март.
Това означава, че за разлика от държавата, частният бизнес предпочита обслужването на други банки. Подобна концентрация на държавни средства крие рискове и за самата банка от евентуално решение да се изтеглят тези средства от там, коментираха банкери.
Корпоративна финансира покупката на изданията на "Нова българска медийна група" - "Политика", "Меридиан мач", "Засада", "Борба", "Уикенд" и др. Възможно е това да е станало с вложените средства на данъкоплатците.
Медийната група се ръководи от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и нейния син - депутатът от ДПС Делян Пеевски, но реалният контрол е в ръцете на Цветан Василев.
Държавните пари, депозирани в КТБ, са основно на дружествата от енергийния сектор – 104.1 млн. лв. от "Булгартрансгаз", 76 млн. лв. на "Български енергиен холдинг", 58.5 млн. лв. на "Булгаргаз", 60.6 млн. лв. от АЕЦ "Козлодуй".
Общо средствата на 18-те дружества в банките към третия месец на годината са били 856 млн. лв., или с около 343 млн. лв. по-малко спрямо август миналата година, но с 13 млн. лв. повече спрямо декември.
Спадът се дължи на превеждането на допълнителен дивидент от държавните компани, по искане на правителството в края на миналата година - мярка, която целеше да подпомогне бюджета. Начинът, по който дружествата са избирали банките е неясен, тъй като не е имало конкурс.
Доказателство, че парите на държавните предприятия не се разпределят на пазарен принцип, е и огромното разминаване между предпочитаните от тях банки и тези, на които поверяват парите си техните принципали - министерства и агенции.
Най-голям дял от парите на министерствата и ведомствата (първостепенни и второстепенни разпоредители) са в банките от топ 3 - Уникредит Булбанк (43.8%), Банка ДСК (19.8%) и Обединена българска банка (9%).
След тях веднага се нареждат държавната "Българска банка за развитие" (8.5%) и "Общинска банка" (5.1%). Общата сума на депозитите на министерствата и ведомствата към края на март 2009 г. е 82.1 млн. лв., а към края на декември - 85.6 млн. лв.
Най-големите държавни вложители в банките към края на март тази година са "Булгартрансгаз" (142.5 млн. лв.), "Булгаргаз" (116.7 млн. лв.) и АЕЦ "Козлодуй" (111.2 млн. лв). По данни на "Капитал" към август 2009 г. 60% от парите на най-големите държавни дружества са били концентрирани в три банки - Корпоративна банка, Инвестбанк и Централна кооперативна банка (ЦКБ).
Това е така и към края на първото тримесечие на тази година, но с известна промяна - СиБанк заедно с Корпоративна и ЦКБ държан 64% от парите на държавните фирми.
От друга страна общият им дял в пазара на депозити е 9%, показват още данните.
Към март т. г. СИБанк, част от белгийската банкова група KBC, има двоен ръст на държавните депозити спрямо декември 2009 г. (от 40.8 млн. лв. на 80 млн. лв.). Сега делът й на този пазар е малко над 9% спрямо 4.84% в края на миналата година.
Общинска банка е другата, която е увеличила дела си - от 11-о място през август до 8-о към март. Уникредит и Инвестбанк са загубили позиции, при останалите няма размествания (виж таблиците).
От данните се вижда още, че почти половината от средствата в банките – 48%, се държат на разплащателни сметки. Тъй като лихвите по разплащателни сметки са най-ниски - между 0.1% и 1% годишно, така на практика държавните предприятия губят доход.
Освен това се изкривява и пазара, като се подкопава конкурентната му основа. Според банкери силно антипазарен момент е липсата на конкурс по Закона за обществените поръчки, като всяко предприятие само избира обслужващата го банка, въз основа на собствени критерии (виж карето).
Данните бяха поискани от Съюза на издателите по силата на Закона за достъп до информация. Сред 18-те компании, за чиито депозити е дадена информация, са Българският енергиен холдинг и неговите поделения ("Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2",), "Булгартабак холдинг" и филиалите му, както и "Кинтекс", Национална компания "Индустриални зони", БДЖ, "Терем", "Летище София", "Български пощи" и други
Правила за избор на банка
От информацията на Министерство на финансите става ясно, че има правила и критерии, които се прилагат при избор на обслужващи банки, но не по Закона за обществените поръчки. Изисква се представяне на оферти, в някой предприятия водещ критерий е кредитният рейтиг на банката, използват се методи за управление на риска, уредени в заповед на министъра. Това се отнася за парите на търговските дружества с държавна собственост. Концентрацията на държавните фирмени пари в три банки обаче показва, че това явно не се е спазвало.
Дружествата от системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма имат разработени правила, които включват кредитен рейтинг на банката, изискване за повече от четири оферти, надеждност и ликвидност на банките, доходност, преференциални ставки за такси и комисонни, договаряне на специални условия, като по-високи лихви и др.
