Германската атака срещу спекулантите остана без подкрепа в Европа

Партньорите на Германия от еврозоната посрещнаха хладно решението на страната да забрани късите продажби с акции на някои финансови компании и застраховки срещу защита от фалит на страни от валутния съюз.

Някои от тях обявиха, че тази стъпка е изненадваща за тях, но вербална подкрепа за германското решение на практика липсваше. От своя страна германските регулатори определиха забраната като атака срещу спекулантите, които клатят стабилността на еврозоната и единната европейска валута.

"Не мисля, че е необходима незабавна интервенция на валутните и фондовите пазари", заяви в четвъртък председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, цитиран от "Файненшъл таймс". Регулаторите следят отблизо промените във валутните курсове. Те знаят най-добре какво да направят.

Притеснен съм, защото промяната в цената не еврото е много рязка, но самата цена не ме притеснява", коментира още Юнкер.

В сряда Германия наложи забрана за късите продажби на акциите на 10-те най-големи банки и застрахователи в страната, държавните облигации и свързаните с тях кредитни суапове. Решението е в сила до 31 март 2011 г.

Става дума за т.нар. голи къси продажби - една от разновидностите на практиката да се продават и след това изкупуват чужди акции, реализирайки печалба от разликата в цените.

Също в сряда френският финансов министър Кристин Лагард отхвърли вероятността страната й да предприеме подобна стъпка. Тя призова за спешна среща на европейските регулатори, за да обсъдят последствията от едностранното решение на Берлин.

Лагард предупреди, че то може сериозно да намали ликвидността на дълговите пазари на континента. Швеция и Холандия също не подкрепиха решението на Германия. Британският регулатор FSA принципно застана зад забраната. Институцията обаче побърза да уточни, че тя не се отнася за операциите на засегнатите компании извън Германия.

"Файненшъл таймс" определи решението на Германия като политическо, а не пазарно. Според вестника то е опит на германския канцлер Ангела Меркел да успокои страстите и опасенията в германското общество.

Германия има най-голям дял - 123 млрд. евро, в спасителния пакет за европейските икономики. За германските данъкоплатци активирането на плана и източването на парите от общия фонд за 750 млрд. евро може да означава по-високи данъци в бъдеще. В петък германският Бундестаг трябва да гласува предоставянето на парите в общия фонд.

Вчера Меркел обяви, че ще лансира сред страните от Г-20 идеята за координиране на финансовите регулациии за създаването на общ данък върху печалбите на банките и допълнителните възнаграждения (бонусите) на банкерите.

"Притеснена съм от опасността да не постигнем съгласие по тази координация - така както го постигнахме за координацията на фискално ниво", коментира Меркел, цитирана от "Уолстрийт джърнъл".