Банкери: Парите са техни, те трябва да решат какъв да бъде механизмът
Министерството на финансите все още събира работната група, която трябва да създаде правилата, по които държавните дружества да депозират свободните си средства в банките. Това отговориха на "Дневник" от ведомството вчера.
На 19 май министър Симеон Дянков заяви, че до месец ще има правила, които да влязат в сила веднага, а с писането им ще се заемат експерти от МФ, асоциацията на банките, БНБ и външни експерти. От ведомството обясниха, че се надяват групата да е готова в близките дни и до края на юни да има одобрени правила. Оттам обаче отказаха да назоват конкретни имена на поканените експерти.
Представители на банковия сектор не приемат много добре идеята да участват при изготвянето на правилата. "Има конфликт на интереси. Как ние ще изготвяме правила за това как те да ни избират. Парите са техни, те трябва да решат какъв да е механизмът", коментираха пред "Дневник" банкери, пожелали анонимност.
Според тях основното е държавата като собственик на парите да определи няколко базови критерия, всеки от които да е със съответно тегло и след това мениджмънтът на всяко дружество самостоятелно да направи собствен механизъм за избор на банка.
Банкерите припомнят, че е добре да се има предвид, че една частна компания с големината на държавните дружества никога не работи само с една банка. Практиката показва, че те работят с поне три институции, в които разпределят и ресурса, и оборотите си.
Законът за обществените поръчки в този случай не е особено удачен, тъй като някои негови изисквания могат да се окажат подводни камъни, предупреждават банкерите. Според изискванията му за една обществена поръчка са достатъчни минимум две оферти.
Съответното дружество може да иска да разпредели средствата си в четири банки. Това означава ли, че ако се явят само две банки, и двете ще бъдат избрани. Просто конкурсите, които се провеждат по ЗОП, са конкретно за дадена поръчка. Управлението на средствата не е като конкурс за доставка на оборудване, допълват те.
Правителството реши да създаде правила, след като се оказа, че в момента няма нито еднакви изисквания как фирмите управляват свободните си пари, нито контрол върху процеса. Това стана ясно след оповестяването на данните в кои банки са разплащателните сметки и депозитите на 18-те най-големи държавни компании.
Оказа се, че 48% (408 млн. лева) са в Корпоративна търговска банка, а общо 64% от средствата са в три банки. Държавните фирми или запазиха мълчание за конкретните критерии, по които са избрали обслужващите си банки, или обясниха, че ги изпращат на министерствата. Министерствата пък обясниха, че мениджмънтът на тези компании решава, като следва различни процедури.
