Иван Андреев: Незаконният добив трябва да се криминализира

Иван Андреев, изп. директор на Българската минно-геоложка камара

© Красимир Юскеселиев

Иван Андреев, изп. директор на Българската минно-геоложка камара




- До 10 години отнема понякога даването на концесия


- За една година минният бранш се сви с 18.5%



- До 10 години отнема понякога даването на концесия


- За една година минният бранш се сви с 18.5%




Г-н Андреев, в парламента се гласуват поправки на закона за подземните богатства, за които минната камара настоява от години. Удовлетворяват ли ви те?
- Почти десет години се борим за намиране на най-добрите текстове от закона, които и да са в унисон с европейското законодателство. Сегашните промени са свързани единствено с конституирането на единен орган.


С това ще се намалят корупционните практики и ще бъде облекчен разрешителният режим за бизнеса. Досега всички процедури минаваха през три министерства и ставаше много бавно. Сега срокът ще бъде по-кратък, може би два пъти, да не казвам и повече.


В момента колко време отнема една процедура за получаване на разрешително за проучване и концесия за добив?
- Има разлика между това да получим разрешение за проучване и концесия за добив. Понякога процедурите се забавят заради странични фактори, които нямат нищо общо със законите.Когато дейностите по управление и контрол на подземните богатства са разпръснати в толкова много органи, няма как да не се стигне до дублиране на процедури и изисквания и тромаво координиране между тях. Има случаи, когато това продължава и до десет години.


В този срок включвам целия процес, като се започне от разрешение за търсене и проучване, получаване на геоложко откритие, след това търговско откритие и концесия за добив. Има фирми, които са чакали и повече.


С поправките в закона се надяваме този процес да бъде сведен до три години. Сериозен проблем, който може да възникне в момента, е пренасочването на дейностите от различните министерства към единния орган. Най-вероятно одобрените концесии ще се забавят заради това прехвърляне.


Принципът, от който изхождаме в случая, е, че стопанските дейности трябва да се управляват от компетентния орган – МИЕТ, дейностите, свързани с околната среда – от МОСВ съответно. Така и администрацията ще бъде разтоварена от излишни процедури.


С конституирането на единния орган очаквам известно забавяне на одобрените концесии заради пренасочването на дейностите от различните министерства към него. Но това е нормално, като се има предвид огромният информационен масив.


Достатъчно ли е да има само единен орган, какво още трябва да се промени в закона?
- Това е само първата стъпка. Надяваме се единният орган да бъде конституиран до края на септември и да започне да работи през ноември. След това ще бъде създадена работна група, която ще начертае политиките в областта на подземните богатства и стратегията на бранша.


В сега действащия Закон за подземните богатства е записано, че компетентните органи по Закона разработват и провеждат държавната политика и стратегия за насърчаване на инвестициите в търсенето, проучването и добива на подземните богатства с оглед на устойчивото развитие на страната, националната сигурност и привличането на инвеститори. Единна политика обаче липсва, което доведе до отлив на инвеститори и спиране на развитието на бранша.


На втория етап на изменение на ЗПБ очакваме да променени други текстове в закона в съответствие с принципите на подготвяната национална политика. В този смисъл в разговорите ни с представители на отговорните институции се съгласихме, че дейностите по промяна на ЗПБ на следващ етап трябва да вървят едновременно с изработването на националната политика.


Една от причините за забавяне на новия законопроект е, че министерствата на икономиката и на околната среда не можеха да се разберат при кого да бъде националният геофонд и балансът на запасите. Какво значение имат те за бранша?
- Информацията във фонда е стратегическа – вътре е информацията за всички проучени територии. В България всичко е изследвано до момента. Там са геоложките открития, част от които са станали търговски открития и затова информацията е много ценна.


Има около 20 хил. тома, които са страшно много като обем. Доколкото знам, на първо време хранилището ще остане в Министерството на околната среда и водите, защото в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма няма място, но в по-дългосрочен план сигурно ще промени мястото си.


Какво е състоянието на минния сектор?
- За последната една година браншът отчита спад от 18.5% - това е обаче обща цифра за целия добивен отрасъл. За една година заетите в бранша са намалели с 10.1 на сто Трябва да се има предвид че някои подотрасли всъщност бележат много сериозен спад. В момента анализираме данните и ще предоставим подробна информация по време на честването на Деня на миньора – 18 август.


Нееднократно сигнализирате за незаконен добив. Какво трябва да се направи, за да се повиши контролът?
- Това най-вероятно ще намери място във втория етап на закона. Ще поискаме незаконният добив да бъде криминализиран. В момента нито една институция не се наема да подгони и да хване този незаконен добив, защото той реално не съществува. Правихме среща на всички отговорни ведомства.


От МВР изразиха готовност да предприемат мащабни проверки, но преди това трябва да получат информация от МОСВ за дадените разрешения за търсене и проучване на подземни богатства.
Има и едно съществено разминаване в цифрите за незаконния добив, които Българската минно-геоложка камара предоставя, и тези на институциите. То идва от факта, че се смятат за "законни" и субектите, които са в процедура на разрешение за добив.


Нашите експерти посочват наистина стряскащи цифри за незаконния добив – при скалнооблицовъчните материали е около 90%, при инертните достига – 40-50%. Институциите обаче посочват, че е до 15%. А всъщност резултатите са отчайващи в тези два подотрасъла.


По какъв начин може да се отрази на България призивът да не се използват цианидни технологии на територията на общността?
- Европейският Парламент гласува Резолюция за обща забрана на цианид в минните технологии на територията на Европейския съюз. БМГК приветства решението след това на Европейската комисия, която отхвърли Резолюцията.


Трябва да стане ясно, че от произвежданите годишно около 1 млн. тона цианиди само 6% се използват в добивното производство. От тях много малък процент се използва за излугване на злато. Така че забраната на цианид в минните технологии не е решение


Канадската компания "Дънди прешъс металс" се отказа да построи металургичен завод край Челопеч...
- Компанията не се отказа заради Резолюцията на ЕП, а защото инвестиционното им предложение чакаше одобрение с години. Трябваше иначе да започне отначало и да премине през всички процедури. Това означава отново да влага пари и да чака. Бизнесът не може да чака безкрайно, защото това на практика е загуба.


Лошото е, че България пропусна възможността да получи сериозна инвестиция и да се създадат допълнително работни места. Това е един сериозен сигнал към бъдещи инвеститори. за съжаление казусът "Челопеч" стана известен далеч извън пределите на страната ни.


Какви са очакванията ви за развитие на бранша до края на годината?
- Като цяло последните данни от Националния статистически институт говорят, че единствено добивният бранш има ръст от 0.2% за април спрямо март. Надяваме се положителната тенденция да продължи, защото имаме такива сигнали за раздвижване и в други свързани с бранша сектори – строителството, машиностроенето и т.н.


Освен това например рудодобивните компании, на които им се наложи да освободят заети при резкия спад на металите, сега връщат освободените на работните им места, защото цените на металите се повишиха.


По какъв начин се отразява въведената от Министерския съвет забрана за подаване на нови документи за добив на строителни материали?
- Това реално не се отразява по никакъв начин, защото строителството се сви поне наполовина. Добивът на инертни материали работи на много ниски обороти, защото търсенето е намаляло. Освен това има достатъчно забавени преписки в МРРБ, които чакат за разрешение за проучване или добив на строителни материали.


Позицията на Камарата иначе си остава същата – не може да се ограничава свободната бизнес инициатива. Нашето мнение е, че трябва да се въведат стриктни правила, а не да се налага забрана.


Искам тук да посоча един много сериозен проблем, свързан с изземването на инертни материали от коритата на реките. Общините възлагат почистване на речните корита в някакъв обем. Фирмите, които осъществяват почистването изземват няколко пъти повече маса с цел продажба.


По този начин местната власт не плаща за почистването, а съответно фирмата си получава парите чрез реализирането на добития материал на пазара. Лошото е, че в масовия случай се надвишават разрешените обеми и резултатите са катастрофални – на много растителни и животински видове им се нарушават местообитанията, природната среда се нарушава и се подкопават инфраструктурни обекти – пътища, мостове, стълбове и други.


Има два-три моста, които всеки момент се чака да паднат в следствие на такива дейности. По този въпрос проведохме много срещи. Затова искаме да се промени Закона за водите, така че това почистване да става възможно след изготвен технически проект и съгласуване с басейновите дирекции.


Една от критиките на икономическия министър Трайчо Трайков към добивния отрасъл е високата цена на въглищата, от какво зависи тя и може ли да бъде променена?
- Държавата определя цената. Тя не е висока, определя се от сложна формула, базата на която се определя от държавата.


Проблемът при въглищата е, че освен държавната компания "Мини Марица Изток", всички останали частни компании работят на минимални мощности – около 10-15% от капацитета си. Причините са намалялото търсене на електроенергия.Продукцията, която се изкупува от "Мини Марица Изток" е 100% и е гарантирана, а за другите мини не е така.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Красимир
    Красимир
    Рейтинг: 479 Весело

    Ама и тази Цвети много хубавичка. "Дневник" много са ви красиви журналистките, блазе им на мъжете в офиса ви...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK