Старите черти на новата енергийна стратегия


54 пъти се среща "природен газ" в документа


3.5 млрд. тона СО2 ще се отделят при максималното използване на запасите от лигнитни въглища в страната


За ВЕИ целите се разчита преди всичко на големи хидроенергийни проекти със съмнителна екологична устойчивост



54 пъти се среща "природен газ" в документа


3.5 млрд. тона СО2 ще се отделят при максималното използване на запасите от лигнитни въглища в страната


За ВЕИ целите се разчита преди всичко на големи хидроенергийни проекти със съмнителна екологична устойчивост




Българското правителство изготви нова енергийна стратегия за страната. На пръв поглед има сериозен напредък – появили са се модерни понятия като умна мрежа**, изчезнали са грандомански мечти като мощен енергиен център на Балканите, поставени са приоритети, цели и ангажименти. Добрите новини обаче са дотук, защото, като се вгледаме в детайлите, излизат наяве множество въпроси, странни изводи, необосновани твърдения, преки противоречия и пълна липса на приоритизация на приоритетите. 


Всичко започва с това как е изготвена стратегията. В света се използват два работещи подхода: а) възлага се по прозрачен начин на експертен екип (хора/фирми с имена) с доказан опит в тази работа или б) изработва се в рамките на отворен диалог с всички заинтересувани страни. Тази стратегия е направена по третия, българския начин –


някой пише нещо, зад което не стои никой


Това обяснява много от недостатъците на документа.


Оказва се, че енергийната стратегия е насочена към преодоляването на основните предизвикателства пред българската енергетика към настоящия момент, тоест тя е документ, който реагира на сегашното състояние, вместо да погледне в бъдещето, и цели да оправи енергетиката, а не да помогне на икономиката или на обществото.


Имат ли основание безименните автори да смятат, че това, което е добро за енергетиката (производство и продажба на повече енергия на по-високи цени), непременно е добро за икономиката и благоденствието на българина? Защо продължаваме да смятаме, че икономиката ни трябва да е подчинена на енергетиката, а не обратното?


Авторите не могат много да сбъркат, докато описват основните предизвикателства – все пак се налага да се съобразяват с поставените от ЕК: висока зависимост от внос на енергийни ресурси, необходимост от екологосъобразно развитие и висока енергийна интензивност на БВП. Какви решения се предлагат и ще доведат ли те до преход към устойчива икономика? Отговорът на този въпрос е виден още в първите две страници на стратегията, т.нар. Поглед 2020.


Погледът започва с най-използваната напоследък в новините дума – газ, разнообразяване на доставките, включване на втечнен газ, изграждане на инфраструктура за битова газификация та чак до разработване на собствени находища (т.нар. шистов газ) и всичко това описано с много конкретни цели като постигане на 30% газификация на домакинствата до 2020 г. (при 1.5% днес). Какво движи подобна


свръхамбиция за газификация?


Явява ли се тя решение на основните предизвикателства?


Май не съвсем. Повече газ е равно на повече внос, и то от "ненадеждни" доставчици – алтернативите на Русия са Иран, Азербайджан, Ирак, Йордания и други подобни. Изграждането на газопреносна инфраструктура е скъпо и ще стане за сметка на нещо друго, като най-вероятната жертва са ВЕИ, които са в пряка конкуренция с газа за отопление – слънчевите батерии, биомасата, геотермалната енергия и термопомпите.


Последните са споменати веднъж в стратегията (каква изненада), докато "природен газ" се среща 54 пъти – приоритетите са ясно дефинирани и определено не сочат към екологосъобразно развитие.


Разбира се, не трябва да забравяме и цената на газовите амбиции. В момента цената за битови потребители на природен газ у нас все още е около два пъти под средната в ЕС – очевидно ни чака значително увеличение в обозримо бъдеще. Освен това газът е изчерпаем ресурс с ограничени възможности за доставяне и цена, която силно зависи от тази на нефта.


Какво ще се случи, когато друг е готов да плати повече за него? Нали не вярваме сериозно, че някой ще ни продавa, когато може да пласира същото количество на по-висока цена? Подобен сценарий е малко вероятен за гореспоменатите алтернативни ВЕИ – технологиите се подобряват, цените устойчиво падат, имаме си ги вкъщи, а между другото и не отделят емисии на парникови газове.


Поглед 2020 става още по-бистър с втория си ярък приоритет – подобрено използване на местните енергоресурси и по-конкретно – съществуващият въглищен потенциал на България ще бъде използван в максимална степен.


При запаси на лигнитни въглища от около 4.5 милиарда тона това означава отделяне на общо 3.5 милиарда тона CO2 – от отличник в намаляване на емисиите (около 50% от 1988 г., което стана, без да искаме, като позитивен страничен ефект от рухването на индустрията през 90-те) ще се превърнем в лидер по увеличаване от световна значимост. Само с това изречение стратегията практически


зачерква всички приказки за устойчиво развитие


Прави се уговорката, че това ще става само в комбинация с улавяне и съхранение на въглерод, но реалността е, че тази технология е много далеч от мащабно практическо използване, а и Маришкият басейн просто не разполага с нужните геоложки условия за прилагането й.


Националната ни гордост, ядрената енергетика, макар и на трето място, все пак си остава сред водещите приоритети. Не че допринася за решаването на което и да било от основните предизвикателства – ще си внасяме 100% от техниката и горивото, като същевременно ще се управлява процесът по намиране на решения за окончателното съхранение на отработеното ядрено гориво, тоест ще го отложим за следващата стратегия – да му мисли тогавашното правителство.


И когато вече напълно сме загубили надежда за екологосъобразно развитие, се появяват ВЕИ с амбициозната цел да постигнем задължителния минимум – 16% дял от брутното крайно енергийно потребление.


Бързо става ясно, че се разчита преди всичко на големи хидроенергийни проекти със съмнителна екологична устойчивост ("Горна Арда" вече се събужда!) , а останалите ВЕИ се слагат под общ знаменател – твърди скъпи, но се налага да се занимаваме и с тях. Споменават се електрически автомобили, зелени градове и умни мрежи – модерни понятия, които няма как да пропуснем, но и няма как да обвържем с конкретни цели, защото не ги разбираме съвсем.


Повишаването на енергийната ефективност, единственият път, който води до решаването на всички основни предизвикателства едновременно, се намира най-отзад и точно това трябва да се очаква от 


стратегия, която иска да укрепи енергетиката, а не икономиката


На пръв поглед много амбициозна цел – намаляване на енергийната интензивност на БВП с 50% от 2005 до 2020 г. На фона на 25-процентното намаляване на енергийната интензивност на БВП в периода 1999-2007 г., постигнато без особени усилия, целта започва да губи блясъка си. Очевидно има мегдан за много повече, но няма достатъчно политическа воля да се сложи на хартия.  


Поглед 2020 дефинира формулата на успеха на представената стратегия по следния начин: Силна газ за Газа + Без лимит за Лигнит*** + Да за БелеНе + нови мега-ВЕЦ = Енергетика (всяка прилика с минали стратегии не е случайна).


Енергетика + малко ВЕИ, ЕЕ и модерни думички = Енергийна стратегия 2020, или документ за представяне пред Европейската комисия.


А може ли да бъде различно? Поглед към австрийската енергийна стратегия 2020**** показва няколко неща. Документът се изготвя в продължение на осем месеца от екип от 150 експерти от всички заинтересувани страни, като междувременно многократно се обсъжда на по-широки форуми.


Резултатът поставя ясни приоритети, като най-отпред стои повишаване на енергийната ефективност, следвана от драстичен ръст на всички видове ВЕИ и изграждане на стабилна мрежа с повишен капацитет за пренос и складиране.


Какви шансове имаме да стигнем Австрия по енергиен интензитет на БВП (в момента 3 пъти по-нисък от нашия), когато австрийците поставят повишаването на енергийната ефективност като водещ приоритет, а ние – амбициозната цел да поддържаме досегашната тенденция?


В представената стратегия всъщност


има и добри попадения, идеи и насоки, които обаче се губят на общия фон


в който не се вижда реална промяна. Подобни текстове намираме по-назад, на стр. 21 например: Най-ефективният и сигурен начин за задоволяване на енергийните нужди е децентрализираното, включително и в нашите домове, производство на енергия от ВЕИ. Децентрализираното производство концентрира комплексни ползи, защото: избягва загубите при транспортирането на енергия, избягва разходи за изграждане на мрежа, използва чист и неизчерпаем ресурс. А защо тогава се появява чак на стр. 21, където рискува да не бъде забелязано?


В стратегията четем за облекчаване на процедурите за изграждане и пряка финансова подкрепа за битови ВЕИ, стимулиране на инвестициите в умни мрежи, инфраструктура за електрически автомобили, когенерация, енергийно ефективни сгради и уреди.


Възниква обаче логичният въпрос – може ли да се случи всичко това успоредно с изграждането на нови конвенционални мощности и инфраструктура за масова газификация? Не, защото очевидно се конкурират за едни и същи инвестиции и пазар.    


Затова за мен най-хубавото в стратегията си остава, че подобни документи в България така или иначе се пишат, за да останат само като добри пожелания... и да бъдат променяни от всяко следващо правителство.


*Авторът е експерт по управление на околната среда и ресурсите; управляващ партньор на Denkstatt - България


**Всички фрази в italics са цитати


***За разлика от българския в английския език се разграничават ясно лигнит (lignite) и въглища (coal), тъй като лигнитът има характеристики на междинно звено между торф и въглища и съответно лоши качества като гориво за ТЕЦ или бита


**** www.energiestrategie.at>

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Stoyankata
    Stoyankata
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Много хубава статия, много калпава стратегия, поне такова е моето мнение, единствено бих по-скоро отправил погледа към бъдещето не към следващото правителство, а към тези, които ще кръстосват пределите на България след нас.

  2. 2 Профил на zoro_stefanov
    zoro_stefanov
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Бравос, остава само и някой да ни чуе, щото иначе тежко и горко ни...

    www.bulgariangreens.org www.wwf.bg
  3. 3 Профил на Лилия Костова
    Лилия Костова
    Рейтинг: 660 Неутрално

    Ами за да ни чуе, трябва да надигнем глас...
    И то много, много сериозно.

    Бойко Борисов е тъп като г.з. Освен това е малоумен магистраладжия и има титла Негово Тиквочество.
  4. 4 Профил на Белият Негър
    Белият Негър
    Рейтинг: 745 Весело

    Ясно на къде е насочено посланието.
    Нищо лошо няма,даже е много добре.
    Но не може да се иска от когото и да било, да се лансира изграждането на независими енергийни източници.
    От един монопол се отива към друг.
    Точно конкуренцията ще реши задачата за финансиране на подобни начинания.

    Действителноста е грешка, породена от липстата на алкохол.Ърнест Хемингуеий.
  5. 5 Профил на epoc
    epoc
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Ами тя стратегията е Copy/Paste, нищо ново за държавните институции.

    Икономедия се превърна в трибуна на тролове ЗА и ПРОТИВ правителството. Очевидно е, че няма какво да се говори или коментира с такива драскачи....




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK