Адолфо Хуртадо: За да развиете винопроизводство, трябва да разберете вкуса на чуждите консуматори

Адолфо Хуртадо: За да развиете винопроизводство, трябва да разберете вкуса на чуждите консуматори



Чилийската винарска изба "Коно Сур" (Cono Sur) е създадена през 1993 г., шест години по-късно започва отглеждането на първите органични лози. През 2003 г. получава първите сертификати за биовина, а през 2007 г. получава сертификат за въглеродно неутрално производство.
Адолфо Хуртадо беше на посещение в България по покана на вносителя на вината "Профитрейд". Хуртадо има много награди като винопроизводител на годината - включително от конкурси в Япония, Дания, Чили. През 2008 г. е избран за "винарска личност" на годината в Чили.

Скъпа инвестиция ли е изба за органично вино и с какво то е по-различно от обикновеното?
- В органичното производство на грозде и вино не са разрешени никакви синтетични продукти, пестициди, нищо химическо. Там трябва да се работи само с естествени продукти. Това означава, че може да имате проблеми с контрола на различни болести и трябва да направите много проучвания, за да намерите най-добрия възможен път, който позволява да се контролира процесът по естествен път.


Най-трудната част от органичното производство е торенето, азотът, който трябва да добавите към почвата, за да подхраните лозите. Когато не е позволен никакъв синтетичен азот, трябва да намерим източник на естествен азот, който обаче е по-скъп и по-малко ефективен.




Бих казал, че органичното производство, сравнено с традиционното, е около 20% по-скъпо от конвенционалното земеделие, то дава и по-малки добиви. Например ако нормално произвеждате 10 тона от хектар от конвенционално земеделие, при органичното ще произвеждате около 7-8 тона. Защото не може да използвате синтетично азотно наторяване, така че произвеждате по-малко грозде, но в същото време по-скъпо. Затова органичното грозде е по-скъпо от другото, но пък имате по-добро качество и, разбира се, имате различен продукт.


Досега засягала ли ви е сериозно лоша година откъм климат?
- Едното от нещата, които най-много харесвам в Чили, е последователността, която имаме година за година. Нямаме резки климатични колебания. Последният дъжд, който вали през стопанската година в Чили, е през септември–октомври и до април имаме постоянно сухо време. Затова нямаме и разлики в качеството на виното в отделните години. Всяка година у нас имаме вино с високо качество точно заради тази специфика на климата, която помага на растежа на гроздето.


Расте ли консумацията на биовино и ако трябва да я сравните с тази на храни и други напитки, тя по-бързо или по-бавно нараства?
- Определено нараства. Ние започнахме да предлагаме първата си органична продукция през 2004 г., което беше от сорта "Карменер", реколта 2003 г., а на следващата година започнахме да изнасяме. И оттогава наблюдаваме голям ръст при органичната продукция. В момента произвеждаме 1.3 млн. бутилки органично вино и това е един от продуктите ни, които отбелязват най-бърз растеж.


Отразяват ли се глобалните промени в климата на производството на биовино и на вино изобщо?
- Разбира се, всяка година виждаме затопляне на земята, в Чили става по-топло, вероятно и дъждът ще намалява. И така, какво трябва да направим? Да гледаме лозите в по-хладни райони. Как намираме по-хладни райони в Чили? Можем да правим насажденията си по-близо до океана. Температурата на водата му е много ниска и когато сте близо до океана, в тези райони става по-студено.


Така че започваме да засаждаме или по-близо до океана, или повече на юг. При нас на юг означава по-хладно, не както е тук. Трябва да засаждаме или повече на юг, или да отидем по-високо, към Андите. Имаме три различни избора – до океана, на юг или към Андите. И ние го правим – сега засаждаме в райони, където преди десет години никой не е мислил, че може да има лози.


Има ли мода в производството и консумацията на вина и каква е тя в момента?
- Да, новостите в производството на вино идват от различни посоки. Първо, идват от разнообразието в сортовете. Чили обичайно произвежда най-много совиньон блан, шардоне, мерло и каберне совиньон, но сега работим с пино ноар, ризлинг, карменер, разнообразие от сортове, които преди години не са били представени в страната. Също така иновация е и производството на биовина.


Други нововъведения идват от винификацията. Ние инвестираме много пари, за да направим много мека ферментация на пино ноар. Вече споменах и засаждането на лозя високо по хълмовете. Една от последните инвестиции, които направихме в "Коно сур", е производството на пенливи вина. Ако ги видите, те са много модерни, стилни, свеж продукт.


Това е нещо много интересно, защото се борите в категория, която обичайно е по-далеч от тази на традиционните вина. Когато имате пенливи вина, не ги сравнявате с белите и червените, там е повече е въпрос на разпространение, маркетинг. Това не са обичайните вина, които пиете на масата вкъщи, пенливи вина пиете например в пиано-бар.


Защо южноамерикaнските вина все повече изместват тези на традиционни производители като Франция, Испания, Италия?
- Ние много уважаваме винарската култура на Европа. Отглеждането на известните френски сортове лози в Чили започва след 1850 г., когато насажденията в Европа са силно засегнати от кризата с филоксерата. Тогава французи донасят някои от вината си в Чили. Много от разнообразието, което сега имаме - карминер, каберне совиньон, идва от Франция. Така че ние много уважаваме вината им и производителите.


Но мисля, че вината от Новия свят дават много добро качество на отлична цена по много лесен път. Защото когато искате да пиете бутилка френско вино, е трудно да разберете какво точно пиете. Трябва да сте експерт, за да разберете "Бургунди", "Пино ноар", долината на Рона, "Сира". Когато видите бутилка на "Коно сур", е много просто и лесно – виждате например "Совиньон Блан" от 2009 г., няма родословно дърво, просто има качествено вино.


От потребителска гледна точка знаете какво да купите. Искам да пия "Пино Ноар" от 30-40-50 лв. и знам, че мога да очаквам да пия точно "Пино Ноар" за тези пари. Много е лесно. И знаете, че качеството вътре ще е много добро. Така че много добро качество на много добра цена е най-важното за потребителите. Мисля, че това е голямата промяна, която вината от Новия свят и "Коно сур" са направили за консуматорите на вино. Не е нужно да си експерт, за да пиеш.


Какво трябва да направи България, за да развие винопроизводството си и да си създаде позиции на световния пазар?
- Мисля, че трябва да направите същото, което направи Чили преди известно време, когато отвори страната. Това означава повече български производители да имат възможност да видят как се прави вино в чужбина и много хора отвън да дойдат тук, за да опитат вашите вина. Повече журналисти, туристи, от САЩ например, от Япония да дойдат и да открият качествата на виното.


Имате най-важното – подходящ климат и талант да правите прекрасни вина, имате нужда малко повече да разбирате вкуса на потребителите. Не трябва да произвеждате вина само за българския вкус, а трябва да разберете и този на японския, на американския консуматор. Не се съмнявам, че имате целия потенциал да произвеждате вина тук, но те трябва да стигат до потребители навсякъде по света, трябва да се отворите.


Кои ще са новите земи и вина, към които очаквате да се насочи интересът?
- Бих казал Чили, разбира се. Нова Зеландия прави прекрасни вина, Австралия също, но всички вече ги познават. Много вярвам в Перу, които имат много добри условия, за да произвеждат добро вино. Индия може да е един от следващите актуални производители. Както и Китай. Но помнете, Перу ще бъде интересна винена дестинация.


И също така бях впечатлен в последните дни от българските вина. В бъдеще ще виждаме все повече български вина на чуждия пазар. Имате много стилни бутилки и качеството на виното в тях е наистина добро. Имате всички възможности да произвеждате отлични вина в бъдеще, всъщност вие вече ги произвеждате.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 638 Разстроено

    Hurtado = Уртадо, не Хуртадо...
    ех "Дневник","Дневник"...едно елементарно испанско име транскрибирате грешно,пък за китайските или арабските направо не ми се мисли...

  2. 2 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 780 Неутрално

    Истина е, че българските вина, особено тракийските са много добри. Но съотношението им цена - качество, то не е толкова добро, или те са скъпи. В супермаркетите във Франция масовите вина са от 5, 6 евро, при това много добри, докато 15, 20 евро - това са скъпи вина, при това световни марки, напр. Châteauneuf du Pape. Или шампански от Реймс, които започват от 18 евро (не говоря за специализираните магазини, където има и много по-скъпи вина). А в нашите супермаркети, при много по-ниски цени на работната ръка и стандарта, а и на много други продукти, коректно вино под 8 лв не може да се намери. А и в супермаркетите масово се предлагат български вина за по 20, 30, 40 лв. - това не е нормално! Каквото и да говорим, но нашите вина са скъпи - за по 10-15 лв има фантастични вина от новия свят, даже и европейски, а ако искам хубаво бяло вино, по правило посягам към чуждите вина, дори и европейски ( в Метро има чудесни германски ризлинг, траминер за 8-10 лв).

  3. 3 Профил на shumkar
    shumkar
    Рейтинг: 698 Неутрално

    [quote#2:"historama"]А и в супермаркетите масово се предлагат български вина за по 20, 30, 40 лв. - т[/quote]
    Спомням си преди години наш съгражданин беше възмутен,че в Мюнхен намерил нашумялата тогава "Черга" за 3 евро, а у нас се продаваше за 12 лв.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK