Зелени гаранции

Зелени гаранции

© Красимир Юскеселиев



Растящият потребителски интерес към продукти, произведени по устойчив начин, вече не е микротренд, а устойчива тенденция. Маркетинговите послания на българския бизнес също позеленяват лавинообразно. Клиентите обаче изискват от компаниите все повече информация и доказателства в полза на зелените им претенции. Сертификатите от страна на независими агенции са един от убедителните начини за печелене на потребителско доверие.


Мебели с чисто минало


Сертифицирането на гори от международния Съвет по стопанисване на горите (Forest Stewardship Council – FSC) е популярна практика в много страни. През последните няколко години бързо нараства използването на сертифициран дървен материал по света, а FSC е сред най-разпространените стандарти за дървесина и дървесни продукти. Сертификатът гарантира, че горите се управляват по екологичен, икономически и социално устойчив начин.




Все повече големи европейски и американски компании като IKEA, Deutsche Bahn и HSBC заявяват намерението си да преминат към сертифицирана дървесина и хартия от FSC гори. IKEA например започва да работи само с FSC сертифицирани доставчици от началото на следващата година. Именно пазарът може да се окаже най-важният стимул за българските производители.


В момента в България сертифицирани по FSC са едва 13 фирми, но натискът от чужбина вероятно ще увеличи броя им. Това би им дало преднина на пазарите в Европа и Северна Америка, където потребителите все по-често искат доказателствa от производителя, че продуктите му не вредят на околната среда. Така, за да си осигурят пазар, самите собственици са принудени да се сертифицират, обяснява Живко Богданов от WWF, координатор на FSC за България.


Причината толкова малко български фирми да използват устойчива дървесина е и в малкото сертифицирани гори в страната. Досега за добро управление са сертифицирани едва 5% от горския фонд на България – близо 220 000 хектара в 11 държавни горски и ловни стопанства и едно частно. Това е много под средното за Европа. За сравнение, в Полша са сертифицирани 90% от горите, а в прибалтийските републики – целият горски фонд.


Очаква се 30% от българските гори да получат FSC сертификат през следващите няколко години. Четири регионални дирекции по горите – Велико Търново, Бургас, Шумен и Пазарджик, под чийто контрол се намира около една трета от държавния горски фонд, са започнали процедура за FSC сертификация. Те ще трябва да докажат, че в управляваните от тях гори няма незаконна сеч и на мястото на отсечените дървета се засаждат нови.


Горите, сертифицирани по FSC, отговарят на общ стандарт от 10 принципа и 56 критерия за добро управление. Те са с международна валидност, но се адаптират към местните условия. Горските стопани, които искат да се сертифицират, трябва да се свържат с една от двайсетте акредитирани международни организации, които обслужват FSC. След това експерти извършват сертификацията на място.


В техния списък с изисквания влизат не само международните стандарти, но и местни индикатори. Кандидатите отговарят на около 200 въпроса за икономическите, социалните и екологичните аспекти на дейността им. На базата на въпросника се изготвя доклад, който се оценява от други двама по-старши експерти. Цялата процедура по кандидатстване, одитиране от международен екип и изследвания на терен отнема между 3 и 12 месеца. Собствениците на гори плащат по-малко от 1 евро на хектар за услугата.


В България вече има случаи на отнет сертификат на горската кооперация "Борика". Причината е, че тя не е спазила ангажиментите си по сертификата и е сменила предназанчението на горите, които е стопанисвала. Част от горите с висока консервационна стойност са били изсечени и площта е била предоставена за изграждане на ски лифт.


Биохраните


Въпреки допълнителните разходи и затрудненията, свързани с преминаването от конвенционално към биологично производство, в България нараства интересът към сертифицирането на биопродукти. От "Балкан Биосерт" – една от основните сертифициращи фирми в страната, обясняват това с растящото търсене на биохрани.


Накратко, сертификатите гарантират, че в отглежданите култури не се употребяват синтетични торове и препарати. За повишаване на добивите се използват оборска или биотор. При биологичното производство не се допускат генно модифицирани култури и продукти от тях.


При биоживотновъдството е забранено животните да се отглеждат вързани постоянно. Размножаването им трябва да става по естествен начин, животните са на свободна паша, а фуражът също трябва да е биологично сертифициран. При отглеждането им не се допуска използването на хормони.


Спазването на изискванията за биологично производство се проверява от независими органи за контрол и сертификация. На контрол подлежи целият път на продуктите - от полето до рафта в магазина. Право да издават сертификати в България имат десет организации. Сред тях са българската "Балкан Биосерт", другите са клонове на международни сертифициращи органи като "QC&I интернешънъл сървисиз", "SGS – България" ЕООД, "Лакон" ООД, дружество "Контрол юниън сертификейшън".


Преди да получат документа и да започнат биологично производство, с много малки изключения растениевъдите и животновъдите преминават преходен период, в който могат да продават стоката си само на цената на конвенционалните храни. Едва след този период продукцията може да се продава като "био". През преходния период те получават консултации от сертифициращите органи, които следят процеса.


Периодът е различен за отделните биопроизводители – 3 години при многогодишните растения като гроздето и овошките и 2 години при едногодишните като царевица, пшеница, слънчоглед, зеленчуци. За едрия рогат добитък преходният срок е една година, а за по-малките животни – 6 месеца. Половин година е и преходният период за животните, отглеждани за млекопроизводство. След това се правят "внезапни" проверки на почвата, растенията, животните и произведените от тях продукти.


Цената за сертификацията и последващия контрол на дадена ферма или предприятие се определя от времето, необходимо за извършването им. Тя включва и основна такса, която е различна за производителите и преработвателите, обяснява Красимир Кунчев, управител на "Балкан Биосерт". Единствената точно фиксирана такса е за сертификация на пчелини. За едно пчелно семейство тя е 3 лв., като това не включва основната такса. До момента няма случаи на отнети сертификати, допълва той.


Зелени сгради


В България вече се предлага сертификация по 3 системи за екологични сгради, наложили се в целия свят – британската BREEAM (Build Research Establishment Environmental Assessment Method), американската LEED (Leadership in Energy and Environmental Design) и германската DGNB (Deutsche Gesellschaft für Nachhaltiges Bauen), издаван от учредения тази година Съвет за зелени сгради - България.


"Флагман" на стандарта LEED в София беше американското посолство, което през 2006 г. получи сертификат за сградата си. В резултат консумацията на електрическа и топлоенергия е свита с 23% и годишно мисията пести няколко десетки хиляди долара. Единствените други кандидати за такъв сертификат до момента са Tishman International за офис сградата на компанията до софийското летище и фирма "Бумеранг капитал" за офис сграда на столичния бул. "България", посочва Мария Кутелова от Colliers International.


Тя е първият акредитиран експерт по LEED в Colliers, a компанията засега е единствената в България, която предлага серитификатите. Трите горни проекта обаче са правени с американски фирми, уточни Кутелова. За предпочитане е сертификацията да се прави при самото проектиране и изпълнение на сградата – лицензиран експерт консултира всички етапи в нея: дизайна, избора на строителни материали, както и самото строителство.


Тогава и оскъпяването е най-незначително - в рамките на 1-2 % от стойността на проекта, казва експертът от Colliers. Както и при другите 2 сертификата, най-голяма тежест при LEED има енергийното "поведение" на сградата – като минимум тя трябва да покрие американски стандарт за 10  по-ниско потребление на енергия спрямо конвенционалното строителство.


Сертификатът е особено приложим при бизнес сгради и е атестат за висококачествено оборудване, здравословна среда и намален негативен ефект върху околната среда (енергийно потребление и свързаните с него парникови емисии, както и потреблението на вода). "Поради това освен доказателство за намалени разходи LEED е и силен маркетингов инструмент и ако един предприемач реши да продаде или отдаде под наем такава сграда, той е сериозен коз", изтъква Кутелова. Сертификатът има 4 степени - "сертифицирана" (най-ниското), "сребърна", "златна" и "платинена".


Сертификатът BREEAM е най-старият – от 1988 г., и засега най-широко прилаганият, посочва упрaвителят на фирма Greenworks BG Андрея Момерин. Освен енергийното представяне, материалите, дизайна и жизнения цикъл той следи и как се управлява сградата, включително транспорта на обитателите й до нея – автомобилен, публичен, велосипеден и т.н., казва Момерин. Фирмата вече е започнала 4 проекта в страната, два от които за реконструиране на сградите на училища в Димитровград по BREEAM.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на kudj00
    kudj00
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Защо отъждествявате био земеделието с устойчивото земеделие?

    Био земеделието изтощава повече почвите за по-малка продукция на единица площ. В държава с лошо регулиране и история на престъпно управление на какво ли не (от страна на държавата и разбойнически настроени предприемачи) може да се окаже, че био земеделието е опасно за развитието на селското стопанство.

  2. 2 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 633 Неутрално

    До коментар [#1] от "kudj00":

    По-малко, но по-качествено. Точно на този принцип трябва да се базира както отглеждането на храната, така и консумирането й. А лично моето мнение е, че този принцип трябва да се отнася и до населението. Тогава устойчивостта ще се получи като резултат.

  3. 3 Профил на kudj00
    kudj00
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Да, но ако има джунгли за изгаряне, за да се отворят нови площи или много добра регулация... в противен случай след 10-тина години ще има проблеми. Био-земеделците нямат финансов интерес да управляват стриктно културите, които сеят, и няма как да се мотивират сами, а земеделската земя е ограничен ресурс.

  4. 4 Профил на ръпончо
    ръпончо
    Рейтинг: 1460 Весело

    Био простотии

    Много народ тук се е взел насериозно! :)
  5. 5 Профил на tramodiva
    tramodiva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    ИКЕА не еАмериканска компания, а Шведска.

  6. 6 Профил на UFO
    UFO
    Рейтинг: 381 Любопитно

    неотдавна, оглеждайки продуктите по един от столичните пазари, за за си избера по-добро, на по-добра цена, се натъкнах на една сергия. Продаваха и домати, рекламирани с написано на лист "Пресни български домати от... (някъде си).

    Дотук - добре, но... на щайгата, в която бяха подредени тези "пресни български домати" имаше фабричен надпис "кармазъ томатларъ"

    Е, кой ще ми гарантира, че "био" и "еко" продуктите, които са си по-скъпи, действително са "био" и "еко"

  7. 7 Профил на Gerasi
    Gerasi
    Рейтинг: 655 Неутрално

    Аз си купувам от попските домати знам че монасите няма да ме излъжат а и е ясно че каквото продават на пазара сами са си го гледали, и рибата им е страхотна. Всичко страаашно бързо се разграбва. А и по вкуса най-добре се познава. Така че на пазара в Младост 1 (до метрото), от монаха - гаранция.

    Изгони ГЕРБ преди да отровят Добружда заради шистовия газ, тогава освен бедни ще бъдем и гладни... Петиция http://citizenspeak.eu/node/45




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK