Лъчезар Богданов, икономист и анализатор в Industry Watch: Кризата може да предизвика либерални реформи в целия ЕС

Кризата може да предизвика либерални реформи в целия ЕС

Лъчезар Богданов, икономист и анализатор в Industry Watch

© Надежда Чипева, Капитал

Лъчезар Богданов, икономист и анализатор в Industry Watch




- Свръхрегулираните и неефективни пазари са основната причина за проблемите с бавния растеж, липсата на иновации и високи нива на безработица


- След кризата в Гърция политиците сякаш постепенно разбраха проблема с държавния дълг, пред който се изправят



- Свръхрегулираните и неефективни пазари са основната причина за проблемите с бавния растеж, липсата на иновации и високи нива на безработица


- След кризата в Гърция политиците сякаш постепенно разбраха проблема с държавния дълг, пред който се изправят




Кой от следните варианти отразява най-точно вашите очаквания за развитието на икономическите условия през следващите две години - продължаване на условията от състоянието към момента, стагнация със забавен или без икономически растеж или завръщане към условията преди кризата, с динамичен растеж?
- Икономиките в Централна и Източна Европа вече са доста интегрирани в общия европейския пазар, така че всяка прогноза за развитието на отделна европейска страна ще бъде тясно свързана с прогнозите и на еврозоната.


След кризата в Гърция политиците сякаш постепенно разбраха проблема с държавния дълг, пред който се изправят. В момента правителствата на страните от Централна и Източна Европа са в по-добра позиция за справяне с дългосрочните предизвикателства в сравнение с други страни. Консенсусът за контрол на бюджетния дефицит и за насърчаване на реформата в публичния сектор набира инерция.


В краткосрочен план това би намалило цифрите на брутния вътрешен продукт (БВП) и на другите показатели, тъй като съвременната статистика твърде често идентифицира разходите на правителството с производството, както е при изчисляването на брутния вътрешен продукт, но ще насърчи по-динамично и устойчиво растежа на частния сектор в дългосрочен план.


От друга страна, рискът да не се предприема нищо в опит да се запази "хуманна и социална Европа" все още е доста съществен. В този случай ще видим един продължителен период на стагнация в съчетание с умерена инфлация.Страните от Източна Европа ще са печеливши или потърпевши в зависимост от това, което се случва в Евросъюза. Тези икономики обаче са много по-уязвими от политически грешки.


Гръцкият пример се отрази и в страни като Румъния и Унгария, които поддържат високи бюджетни дефицити и недостатъчно ефективен публичен сектор. Недостатъчно гъвкавите пазари на труда и високите данъци също оказват влияние на икономиките, които имат недостиг на капитали и се нуждаят от непрекъснати нови инвестиционни потоци. Затова моето очакване е, че страните ще следват различен път през следващите няколко години - някои от тях ще се възстановяват с по-бавни темпове, докато други ще бъдат по-близо до модела с висок растеж.


Как виждате ролята на правителството - засилена държавна намеса без негативен ефект върху икономическия растеж в частния сектор или засилена държавна намеса, която спъва потенциала за растеж в частния сектор?
- Всъщност има и трети вариант - дерегулация и либерализация. Освен финансовите услуги, които са станали предмет на политическо внимание от 2008 г., европейските политици започват да осъзнават, че повечето от проблемите на бавния растеж, липсата на иновации и високи нива на безработица се дължи на свръхрегулирани и неефективни пазари и обществени услуги. Може да се случи така, че кризата да предизвика либерализационни реформи.


Същото се отнася и за страните от Централна и Източна Европа, които не разполагат с конкурентна образователна система, пазарът на труда е фрагментиран и енергетиката и инфраструктурата все още са под силен държавен контрол.


Според вас какви конкурентни предимства притежават страните от Централна и Източна Европа в сравнение с тези от Западна Европа и колко са устойчиви те?
- Страните от Централна и Източна Европа обикновено се сравняват с развиващите се региони - ниски заплати, ниски разходи за инвестиране – с предимствата на образован пазар на труда и сравнително добри обществени услуги.


Членството в Европейския съюз също е голямо предимство пред останалите развиващи се икономики. В някои страни преките данъци са значително по-ниски и трудовото законодателство е сравнително гъвкаво. Все още е много малка тежестта на осигурителните права и социалните задълженията, които биха допринесли, от една страна, за по-високи данъци или за по-голяма бъдеща инфлация.


Но тъй като цените на активите и равнището на заплатите постепенно се доближават до тези в страните от ядрото на Евросъюза, тези предимства ще изчезнат. Така че в крайна сметка единственото предимство, което може да бъде устойчиво, е държавната политика - всъщност една правителствена политика, която подкрепя принципа на правовата държава и икономическата свобода.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Mai Tai
    Mai Tai
    Рейтинг: 1291 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK