Радослав Рачев, изпълнителен директор на "Булброкърс": Горещите пари ще се върнат ако държим каналите отпушени

Радослав Рачев, изпълнителен директор на "Булброкърс"

© Анелия Николова

Радослав Рачев, изпълнителен директор на "Булброкърс"




Златото ще бъде сред най-атрактивните инвестиции и през 2011 г.


Местните инвеститори тук имат достатъчно пари за атрактивни български компании



Златото ще бъде сред най-атрактивните инвестиции и през 2011 г.


Местните инвеститори тук имат достатъчно пари за атрактивни български компании



Защо се стигна до толкова голям срив на доверието в българските ценни книжа? Как може да бъде върнато то?
- България е много малка икономика. Пазарите са като скачени съдове и когато по-големите съдове се препълнят, както беше в добрите години, започват да прелива в другите - по-малките, сред които сме и ние. Парите в брой бяха в изобилие, кредитирането беше активно и цената на активите растеше. Сега се случва точно обратното и горещите пари изчезват бързо.


Заради малкия ни размер няма какво толкова да направим. Просто не бива да запушваме каналите, по които те могат да се върнат. Изтеглянето на капиталите от фондовия ни пазар не е заради недобросъвестното поведение на някои мажоритарни собственици, както смятат някои. Естествено последното е една от причините за запушването на каналите, по които постъпват парите в страната, без това обаче да е решаващ фактор.


Местните институционални инвеститори са единствените, които останаха като миноритарни акционери в българските публични компании, но те влагат новопостъпилите си средства навън отново заради малкия и неликвиден наш пазар.


Как преструктурират дейността си българските инвестиционни посредници, за да преодолеят болезнения срив на приходите от търговия с местни ценни книжа? Кои са новите услуги и продукти, които компенсират спада от основната дейност?
- Основната антикризисна мярка на сериозните посредници на българския пазар през последните две години е орязването на разходите и по-силно фокусиране върху нуждите на клиентите. През добрите години сякаш пренебрегвахме последното и сега кризата ни прави по-ефективни в това отношение. Естествено посредниците се пренасочват към по-ликвидните външни пазари.


Изненада ли ви проектът на Комисията за финансов надзор (КФН) за двойно увеличение на таксите и въвеждането на нови? Как ще се отрази това на бизнеса ви? Няма ли този ход да допринесе за по-бързата консолидация на пазара, което би било от полза на големите компании в сегмента?
- Мен лично ме изненада. Първо, заради начина, по който се подходи - проектът не беше обсъден предварително със заинтересуваните лица и, второ, заради момента, в който това се прави. Това само подсилва и мултиплицира проблемите в бранша.


Няма сериозни аргументи в полза на увеличението на тарифата в момента. Играчите, които са под надзора на КФН, са едни и същи за последните 4-5 години. Не мисля и че е работа на държавата да консолидира пазара.


Да очакваме ли пренасочване на качествените български публични предприятия към по-добре развиващи се фондови пазари, като полския например? Какви са перспективите пред двойните листвания?
- Не вярвам това да се случи. Вярно, че българските индекси са сред най-слабо представящите се в региона, но другите също не са кой знае колко по-добри. Полша е специфичен случай, тъй като там институционалните инвеститори са задължени да инвестират на местния фондов пазар и това я прави по-атрактивна - търсенето е по-голямо от предлагането.


Това обаче е временно явление и този дисбаланс рано или късно ще бъде изгладен. Също така българските компании, които имат амбиции за чужди борси, трябва да са наясно, че там също има много качествени компании и конкуренцията е висока. Ако търсят справедлива цена, могат да я намерят и тук. Ако обаче търсят по-висока, което се получава на пазар, който има излишък от пари, тогава това е обяснимо.


Не се ли преувеличава, че пускането на БФБ на големи атрактивни държавни компании на борсата ще раздвижи интереса към нея?
- Без да очакваме някакви чудеса, според мен институционалните и дори дребните инвеститори тук имат ресурс. Това личи и от увеличаването на спестяванията. Ако има атрактивно предложение, каквито са въпросните компании, не мисля, че инвеститорите биха го пропуснали.


Кои ще са най-предпочитаните и доходоносни активи за инвестиции през следващата година? Има ли опасност цената на златото да се срине рязко и мнозина, които сега започват да залагат на него, да останат излъгани в очакванията си?
- Според мен златото винаги ще бъде предпочитана инвестиция в период на несигурност. Някои изчисления показват, че то е под върховите си стойности от 73-74 г., когато котировките са стигнали 2300 - 2400 долара за тройунция по съпоставими спрямо днес цени. Ако пък цената тръгне надолу, това ще е добър сигнал за световната икономика, тъй като би означавало, че кризата си е отишла.


През следващите 1-2 години обаче това едва ли ще се случи. Инвестиционните стоки ще останат сред най-търсените за доходоносни инвестиции независимо от опасенията, че при тях има балон. От тази гледна точка не очаквам цената на златото да обърне посоката си. По мое мнение глобалната несигурност ще продължи. Спестяванията на хората в момента са в банкови депозити и доходността за тях е второстепенен фактор.


Инвеститорите просто предпочитат да държат парите си в брой поради неяснотата и разнопосочните сигнали за състоянието на световната икономика. САЩ и Европа например са в двете крайности относно предприеманите в момента мерки срещу кризата. Щатите наливат пари в брой и изкупуват облигации, увеличавайки разходите, за да генерират инфлация и да стимулират потреблението. В Европа съкращават публичните разходи.


Как точно ще гарантирате пърноначалните инвестиции по новите си продукти "Златна възможност", "Валутна защита" и "Златен стандарт"? Какви са възможностите за добра доходност и кои са рисковете при тези структурирани продукти?
- Продуктите на практика представляват доверително управление, при което парите на инвеститорите се влагат, от една страна, в микс от безрискови или нискорискови финансови инструменти като държавни ценни книжа и депозити и, от друга, в деривати на златото.


Последните могат, от една страна, да поскъпнат в пъти, ако базовият актив, например златото, промени цената си в благоприятната посока, което да донесе търсената висока доходност. Ако, от друга страна, поевтинеят, това ще бъде компенсирано от други хеджиращи инструменти, които са конструирани точно с тази цел.


С трите продукта целим да достигнем до три типа клиенти. Тези, които залагат на евро - долар, са инвеститори, имащи виждане за този най-ликвиден пазар, като в същото време не желаят да рискуват много. "Златна възможност" е за консервативни инвеститори, които очакват, че глобалната несигурност ще продължи и през следващата година и залагайки на златото, ще извлекат доход от покачване на цената му, което и се случва в такива нестабилни времена.


Третата ни услуга пък е за дългосрочно ориентирани консервативни инвеститори. В дългосрочен период графиката на цената на златото е само нагоре и инвестицията в него е сред най-добрите защитни за парите ни механизми.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Румен Гълъбинов
    Румен Гълъбинов
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Режимът на държавните такси създава особено голяма тежест за фирмите в България, сочи доклад на Световната банка, посветен на по-доброто регулиране.
    Според доклада остарялата нормативна рамка, слабата институционална структура и отсъствието на правителствена политика при определянето на държавните такси са довели до неконтролируем ръст на таксите.
    Те са нараснали цели 60 % за периода 2003-2008 година. Някои държавни такси са толкова високи, че вредят на конкуренцията, се изтъква още в доклада.
    България би трябвало да съсредоточи усилията си за намаляване на времето и разходите на фирмите, които са принудени да ги дават, за да изпълнят различни регулации, категорични са авторите на доклада.
    В Естония и Словакия фирмите отделят по-малко от 7 % от времето си за изпълнение на разпоредби. Докато в България според бизнесмените фирмите губят 10, 6 % от времето си за справяне с различни регламенти.
    По силата на общински разпоредби често фирмите се изправят пред допълнителни изисквания и дублиране при подаване на документи, затруднени са от отсъствие на публични регистри и на възможности за електронно подаване на заявления, както и от високи местни данъци и такси.
    Според постоянния представител на Световната банка за България Маркус Репник намаляването на времето и разходите необходими на фирмите за изпълнение на различни регулации може да даде зелена светлина за стимулиране на икономическия растеж на България.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK