Икономиката остава в клещите на висока инфлация и свито потребление

Ръстът на цените вече надмина правителствените прогнози

Икономиката остава в клещите на висока инфлация и свито потребление

© Красимир Юскеселиев




"Не очаквах цените да растат при свито потребление", Цветослав Цачев, анализатор "Елана"


"Ще приключим тази година с около 5% инфлация", Величка Рангелова, икономист

Неприятната комбинация за българската икономика и домакинствата през последните месеци от ръст на цените на храните в съчетание със свиващо се потребление се задълбочава. Това сочат данните на националната статистика (НСИ) за ноември. Заради поскъпването най-вече на храните инфлацията скача до 4.6% на годишна база (спрямо ноември 2009 г.) при 3.9 на сто през октомври. Само за месец повишението е с 0.7%.


Експертите не скриха изненадата си от ръста, тъй като той се случва на фона на свито потребление. Представители на търговски вериги, пожелали анонимност, коментираха, че поскъпването ще продължи и през следващите месеци, макар и с невисок темп. Според тях през есента са се появили сигнали за активизиране на потреблението, но все още от сектора остават песимисти за рязката му промяна в следващите месеци.




Причината за инфлацията при храните продължава да е поскъпналото зърно през това лято заради по-слабата реколта. Показателен за това е фактът, че най-много поскъпват олио, хлебни и месни изделия, но като цяло се прехвърля върху всички продукти. Годишната инфлация вече подмина очакванията на правителството за цялата година, които са за 4.1%.


"Тенденцията е притеснителна. Инфлацията скача, при положение че през октомври личното потребление е намаляло със 7.3% на годишна база. Това води до обедняване на населението", коментира Величка Рангелова, д-р по икономика и бивш зам.-председател на НСИ.


Според нея е необходимо доходите да бъдат увеличени поне с размера на инфлацията, за да не се спъва възстановяването на икономиката. В заложения от правителството бюджет за следващата година не се предвижда повишение на бюджетните заплати и пенсиите.


"Не очаквах цените да продължат да растат при свиващото се потребление. Явно храните, които са с по-ниска ценова еластичност, ще поскъпват по-бързо въпреки кризата", посочи Цветослав Цачев, главен анализатор на инвестиционния посредник "Елана трейдинг". Според него зад това явление стоят и чисто спекулативни действия на търговците заради предстоящите празници. 


Според данните на НСИ основният фактор за натрупването на инфлацията през ноември е именно повишението на цените на хранителните продукти (4.7% на годишна база и 1.2% на месечна). Те формират и най-голяма част от разходите на домакинства в страната - над 35% дял. През ноември най-много са поскъпнали брашното, сиренето, кашкавалът, растителните масла и други.


На годишна база цигарите и алкохолът продължават да водят по поскъпване с над 26% на годишна база (0.1%), чийто дял обаче в потребителската кошница според методиката на НСИ е около 6 на сто, а и скокът при тях се усети в началото на годината. Транспортът, който генерира над 7% от потребителската кошница, поскъпва с близо 7.6%.


По този начин правителствените прогнози за 4.1 на сто инфлация в края на годината биха се реализирали, ако през декември цените на стоките и услугите спаднат - нещо, което не се е случвало никога в навечерието на коледните празници, когато по традиция се случва точно обратното.


И Величка Рангелова, и Цветослав Цачев очакват тенденцията на повишение на цените да продължи. "Ще приключим годината с около 5 на сто инфлация", прогнозира Рангелова. Според нея обаче търговците на храни от първа необходимост понякога вдигат цените отчасти и заради свитото потребление, за да компенсират недостатъчния си оборот.


"Понякога по-ниското производство в икономиката води също до инфлация. За да компенсират по-ниските си продажби, търговците увеличават цените на стоките си", каза Величка Рангелова.


Негативният ефект от поскъпването на живота върху потреблението в сегашната ситуация е пряко свързан и със скоростта, с която българската икономика излиза от кризата. Докато износът продължава да расте с двуцифрени темпове и има положителен принос за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, потреблението - най-значимият фактор на икономическия растеж, продължава да крета.


Частното потребление и правителствените покупки, акумулиращи общо 73.3% от БВП, спаднаха съответно с 5.9% и със 7.8% на годишна база през третото тримесечие. Намалението на правителствените разходи се обясняваше със стремежа да се ограничи бюджетният дефицит, но в същото време това се отразява отрицателно на възстановяването на икономиката.


Чуждите анализатори също изтъкват проблема със слабото вътрешно потребление в страните - членки на ЕС, като България. "Растежът в тези страни не е устойчив. Възстановяването се движи от промишленото производство и няма сигнали това да се пренася и върху потреблението", коментира неотдавна пред "Асошиейтед прес" Дейвид Оксли, икономист за развиващите се пазари на базираното в Лондон звено Capital Economics.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK