Емигрантските преводи стигнаха близо 1.5 млрд. лв.

Над 600 млн. евро са превели от началото на годината до края на октомври българи, живеещи в чужбина, на близките си в страната. Това показват данните от платежния баланс на България, публикувани от Българската народна банка (БНБ). Само през октомври трансферите от емигранти са 57.4 млн. евро, или 112.26 млн. лв.

Спрямо предходния отчетен месец – септември, трансферите намаляват с 3.2 млн. евро (6.3 млн. лв.), но това понижение е типично за този период, показват данните. Така общо от началото на годината до октомври изпратените от емигрантите средства вече са 1.18 млрд. лв. (605.5 млн. евро), което е с 28.8 млн. лв. повече от натрупаната сума година по-рано.

За период от 12 месеца (октомври 2009 г. - октомври 2010 г.) средствата са общо почти 1.5 млрд. лв. (764.2 млн. евро). От началото на 2009 г. най-много са били преводите през май тази година (139 млн. лв.), а най-малко - през януари 2009 г. (100.1 млн. лв.).

По думите на икономиста от "Индъстри уоч" Георги Стоев сумата на тези трансфери се доближава до сумата на преките чуждестранни инвестиции в страната. "Това се обяснява с факта, че в момента инвестициите са на рекордно ниски нива. При тях беше и най-големият спад заради кризата."

Изчисленията показват, че през 2009 г. живеещите българи в чужбина са пращали в страната средно по 113 млн. лв. на месец. Спрямо 2008 и 2007 г. тази средна сума се е увеличила с по 5 млн. лв. на година. Така тенденцията е за сравнително постоянен и плавен растеж. Осреднено, годишното изменение през 2008 г. и 2009 г. е 4.52%.

Ако този темп се запази, на база получената за цялата 2009 г. сума (1.36 млрд. лв.) към края на 2010 г. средствата от чужбина трябва да надминат 1.4 млрд. лв.

"Можем да говорим по-скоро за запазване на тези потоци", каза още Стоев. Според него това, което се е променило заради кризата, е за какво се използват те. "Ако преди голяма част от тях са били влагани в недвижимо имущество, то сега те най-вероятно подкрепят спестяванията на българските домакинства. Това е така, защото очакванията за икономиката са все още по-скоро негативни."

"Твърде малко анализи са правени на тези трансфери", посочи пък Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. "На практика те зависят от две неща – броят на емигрантите и каква част от доходите си те изпращат у нас", обясни той.

"В такъв случай, ако европейската икономика продължи да се съживява, най-вероятно и трансферите ще продължат да растат. Възможно е също, ако има положителни сигнали за икономката на България, да се окаже, че част от тези средства не са необходими."

Според него тези пари отчасти подкрепят социалната функция на държавата. "Като сума средствата, които емигрантите пращат, са около 2% от БВП, т.е. не може да се каже, че българската икономика зависи от тях. Важна е обаче социалната им роля. Вероятно много от домакинствата, които получават тези пари, биха се нуждаели от социалните схеми на държавата без тях."

Как БНБ изчислява трансферите

В началото на 2010 г. централната банка промени методологията си за изчисление на емигрантските пари, за да може да се отчитат както официалните трансфери през банки и специализирани дружества, така и тези по неофициалните канали - чрез познати и роднини, по пощата в плик, колет и други. За синхронизиране с европейското законодателство банките вече подават данни към БНБ, ако трансферите през тях са над 50 хил. евро, при 12.5 хил. евро преди. Въпреки по-ниския праг за 2007 - 2010 г. по споразумение с БНБ банките са отчитали всяка операция над 5000 лв.

Освен това повечето от кредитните институции са отчитали в допълнение и обобщена информация за транзакциите под 5000 лв., която не се включва в платежния баланс. "Става дума за значителни потоци, които в голяма степен поради своята характеристика е вероятно да обхващат преводи от български емигранти", допълват от БНБ.

Оценката на емигрантските преводи се прави, като се умножи броят на българските емигранти, превеждащи пари към техни близки, по средния трансфер и от официалния, и от неофициалния канал. Като източници за броя на емигрантите БНБ използва Държавната агенция за българите в чужбина и българските консулства в чужбина. В по-голямата си част информацията се базира на сведенията от агенцията, защото те отразяват и нелегално пребиваващи в чужбина българи, посочват още от БНБ.

БНБ използва данни от проучване на границата между август 2007 и юли 2008 г., за да определи процента от емигрантите, които пращат пари в България, средния размер на трансфера и по какъв канал е направен той.