Всичко на масата

Планини от годна храна се изхвърлят всеки ден, докато част от света гладува. Има ли друг начин?

Всичко на масата

© Дневник




Хранителните банки са най-ефективният начин ненужната, но годна за консумация храна да стигне до нуждаещите


40-50%  достигат загубите в развитите държави по цялата верига на производство, дистрибуция и потребление на храната


27% от продуктите във Великобритания се изхвърлят недокоснати и годни за употреба


350 милиона петрола барел - на толкова се равнява в енергийно отношение храната, която се изхвърля годишно в САЩ 


20% съкращаване на автомобилния парк - на толкова би бил равен климатичният ефект, ако в Обединеното кралство спрат да се изхвърлят храни на сметищата


68 000 тона храна се раздават в Италия годишно чрез хранителни банки

 
"Храна не се хвърля, защото милиони деца по света гладуват." С това поучение израстват жителите на охолните части на света. Но въпреки че мечтата на всяко злоядо дете е да подари вечерята си на нуждаещо се африканче, като възрастни не се справяме особено добре с управлението на излишъците. Всяка година огромно количество напълно годна за консумация храна се озовава на боклука.


По данни на компанията "Нестле" в развитите държави загубите по цялата верига на производство, дистрибуция и потребление на храната достигат на места до 40-50%. На ниво индивидуален потребител между 14% и 26% от закупените в САЩ хранителни продукти и почти 27% от тези във Великобритания не се оползотворяват, а се изхвърлят недокоснати и все още годни за употреба.




В едно американско изследване от октомври тази година се изчислява, че храната, която се изхвърля годишно в САЩ, в енергийно отношение се равнява на 350 милиона барела петрол. Според авторите на изследването, публикувано в списание Environmental Science & Technology, това възлиза на около 2% от общата годишна консумация на енергия в страната – енергия, която би могла да се спести без разходи просто ако се спре разхищението на храна.


Освен морален, икономически и социален проблемът с изхвърлянето на храна е и екологичен. Не само заради напразно изразходваните ресурси за производството, опаковането и транспорта на продуктите, но и заради допълнителното натоварване на сметищата с хранителни отпадъци, които са мощен източник на метан.


Метанът е един от най-лошите парникови газове, доста по-неприятен от въглеродния диоксид, защото се задържа в атмосферата значително по-дълго и в дългосрочен план допринася повече за климатичните промени. Хранителните отпадъци са богати на въглерод, а след попадането им на сметището той почти изцяло се преобразува в метан.


Изчислено е, че количеството метан, освободен от изхвърлени на боклука храни, е приблизително равно на една четвърт от теглото им при постъпването на сметището. Според британската екоорганизация Wrap, ако в Обединеното кралство спрат да се изхвърлят храни на сметищата, климатичният ефект би бил равен на този от съкращаването на автомобилния парк в страната с 20%.


Загубите на храна се случват по цялата верига – от производството, през транспорта, складовете и магазините до заведенията и индивидуалните потребители. Продукти със скоро изтичащ срок на годност се продават трудно, опаковки се повреждат при транспортиране, цели партиди се изхвърлят поради неправилно изчислена периодичност на доставките, погрешно етикетиране или козметични дефекти, които стандартите на търговските вериги не допускат.


За производителите, превозвачите и търговците в повечето случаи е прекалено сложно да търсят начини за оползотворяване на храната, която не може да бъде реализирана на пазара. Оказва се, че за тях често е и неизгодно или направо невъзможно бързо да открият някой, на когото да дарят продукта, да го транспортират в срок и да се уверят, че действително ще достигне до нуждаещите се от него.


Може ли излишната храна да стигне до гладните?


Тази идея е в основата на замисъла на хранителните банки. За момента те са най-ефективният начин ненужната, но годна за консумация храна от различни звена на хранителната индустрия да стигне до нуждаещите се вместо на сметището или на нерегламентирани пазари. Хранителната банка е начинание с идеална цел, което обединява усилията на бизнеса, държавата и благотворителни организации.


Тя събира и съхранява годна за консумация храна от фермери, производители, дистрибутори и търговци, която по някаква причина в нормалния ход на бизнеса се оказва непродаваема. А след като я сортира и  инспектира според стандартите за безопасност, я доставя до нуждаещите се чрез социални кухни, дневни центрове за социално подпомагане и други организации, осигуряващи помощ под формата на храна.


Хранителната банка е тази система, която надеждно приема храна, може да бъде гарант за произхода и качеството й, да я съхранява според установените стандарти и да я достави там, където има гладни хора. Системата разчита на координиране на вече съществуващи ресурси на бизнеса, държавата и неправителствения сектор, които просто могат да се използват по-ефективно, когато са обединени.


Предимствата на модела са очевидни – хранителните банки спасяват годна за консумация храна от изхвърляне, като спестяват разходи на бизнеса, боклук и парникови газове на сметищата и средства за хранително подпомагане на държавата и неправителствените организации.


Изчисления, правени в САЩ, където през 60-те години се е родила идеята за първата хранителна банка, показват, че с един набран от кампании долар се раздава храна на стойност от 9 до 15 долара. Моделът работи ефективно и в още над 40 страни, като по данни на българската Фондация за общностно развитие (ФОРА) в Италия годишно чрез хранителни банки се раздават 68 000 тона храна, а в Англия – 480 000 тона.


Ще проработи ли в България?


Вече съществува "Форум хранителни банки" – мрежа от фирми, неправителствени организации и публични институции, които работят за проучване на нагласите и възможностите за въвеждане на модела на хранителните банки в България. Дейността по изграждането на тази общност е започнала още през 2006 г. по инициатива на ФОРА и Българския червен кръст.


В България има много гладни хора и нуждите от хранително подпомагане са големи. В същото време според Марина Бракалова, директор на ФОРА, подпомагането, което в момента се извършва чрез публични средства, е неефективно. Цената на един обяд в социална кухня например е по-висока от себестойността на самата храна, защото храната се купува и допълнително се плаща за разходи по програмата за нейното предоставяне.


В страни, където хранителните банки функционират, стойността на предоставяната чрез тях храна е в пъти по-голяма от разхода за нейното осигуряване. Самата храна е дарение и се влагат средства единствено за логистични и оперaтивни разходи.


Друг проблем е липсата на ефективна политика по отношение унищожаването на бракуваните хранителни продукти. Събирането на данни за количествата годна храна, които се изхвърлят в България, се оказва много трудно, защото производителите и търговците не споделят охотно такава информация, а пътят на унищожаване на продуктите не е ясно проследим.


Растителните отпадъци като плодове и зеленчуци от пазарите и търговските вериги се депонират като битов отпадък на сметището, има и много случаи на нерегламентирано унищожаване на продукти от животински произход.


Според ФОРА и други членове на "Форум хранителни банки" обаче бизнесът има нужда да бъде законодателно насърчен да дарява храната на хранителни банки. В момента бракуването и изхвърлянето често се оказва по-лесно и по-изгодно заради допълнителната данъчна тежест при даряването им и все още твърде ниската цена и липсата на ефективен контрол върху унищожаването им.


И в момента има социално отговорни производители и търговци на храни, които полагат усилия да даряват възможно най-голяма част от годната, но нереализирана на пазара продукция. Това обаче в момента е толкова сложно, че често се налага да отделят ресурс за специални служители, които да се занимават само с организацията и разпределението на даренията.


Тази дейност, както и процедурите по предаването на храните на приемащите организации като социални кухни или домове ще се поемат от хранителната банка, ако системата заработи ефективно.


Марина Бракалова смята, че освен улесняващото законодателство другото най-важно нещо за функционирането на една хранителна банка е доверието между различните заинтересувани участници, както и от страна на обществото.


Затова всички заинтересувани трябва да положат усилия системата да се изгради по прозрачен начин и да си извоюва необходимата репутация. След това тя ще работи в полза и на бизнеса, и на обществените институции, и най-вече в помощ на хората в нужда.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на yu22
    yu22
    Рейтинг: 1137 Любопитно

    Грехота е да се изхвърля храна...Но има ТУЛУПИ,които купуват и купуват,сакън да не останат ГЛАДНИ...!!!
    Същите тези хора след,това ИЗХВЪРЛЯТ хляб,пици,цели печени пилета,меса....!!!!
    А това,което остава на търговците е лесно....!Поне аз,където живея,панадериите,които правят всичко от тесто,оставят в късния следобед отвън стока,която НЯМА да може да се продаде на другия ден...!Защото ТУЛУПИТЕ,стар хляб НЕ ядат...!!!...Зеленчуковите магазини-също...!!! Естествено има хора,които минават и си взимат....Преди доста години,когато пристигнах тук,също се ползвах от тази КАПИТАЛИСТИЧЕСКА благина....!Нищо срамно и нередно...!!!
    ...И много лесно да се въведе и в България...!!

    мнoгoниковият турист, имам 3-4 акаунта и 22 НИКА...
  2. 2 Профил на pantarea
    pantarea
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Църквата, църквата! Това е един основните двигатели и организатори на тази дейност на запад! Но това е католическата и протестанските църковни общества, но не и нашите охранени източно-православни архиереи, за които "верските" интереси са далече от обикновения страдащ/

  3. 3 Профил на Един Градинар
    Един Градинар
    Рейтинг: 1034 Неутрално

    Бе не бе, трябва да садим ГМОта и да не даваме пукнат долар за климата щото сме много загрижени за бедните и гладните по света, нищо че тънем в разхищения...!

    Small scale, decentralised, decriminalised, sustainable, responsible biz ASAP!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK