Банковото законодателство - европейско, защитата на клиента - не съвсем

Промените в нормативната база отразиха и поуките от финансовата криза

Клиентите на банките би трябвало да са по-защитени

© Анелия Николова

Клиентите на банките би трябвало да са по-защитени



Четири закона и още толкова наредби, засягащи банковия сектор, бяха променени или създадени през годината. Целта - да се въведат повече прозрачност и стабилност. Нови текстове в няколко от наредбите на Българската народна банка (БНБ) отразиха поуките от финансовата криза, които световните регулатори си взеха.


По-широка информация и всеобхватна защита за потребителя на финансови услуги пък бяха мотивите зад новия Закон за потребителския кредит (ЗПК) и поправките в него и Закона за кредитните институции (ЗКИ). Макар и "идентични вече с европейските", ефектът от новите разпоредби се оказа спорен.


Периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент




Тези параметри задължително трябва да съдържа договорът за потребителски кредит, регламентира новият ЗПК, влязъл в сила на 12 май т.г. Освен това се въвeде и изискване банките да предоставят на клиентите т.нар. стандартен европейски формуляр за преддоговорна информация, в който подробно се описват конкретните параметри на заема, който се предлага.


Неговата цел е клиентите да могат да направят информиран избор, след като лесно са сравнили условията по различните продукти. Проверка на "Дневник" сред по-големите банки малко след влизането на закона в сила показа, че те предоставят този формуляр – повечето срещу поискване, но някои директно.


В края на ноември обаче от неправителствената организация "Активни потребители" заявиха, че според тяхна проверка 9 от 15 банки не дават на интересуващите се писмения формуляр, изискван от закона, а само устни обяснения. Новост в ЗПК бяха и регламентирането на отказ от договора за потребителски кредит, условия за предсрочно погасяване, както и подробни правила за рекламирането на заемите.


С него у нас за първи път се въведоха и изисквания за прозрачност при начина на определяне на лихвата не само от банки, но и от небанкови институции, които отпускат заеми - лизингови компании, дружества за потребителско кредитиране.


Влизането на новия ЗПК в сила обаче съвпадна с поредната вълна от публично недоволство от покачващите се лихви и механизма, по който банките ги увеличават. Затова и на 13 май беше внесено предложение за поправка в него, която задължава кредиторите да казват как изчисляват лихвите по заемите.


Така от 1 септември на интернет страниците на българските банки бяха публикувани "референтният лихвен процент, който се използва за образуване на лихвата за крайния клиент, методологията за определянето му и промяната му". На практика обаче се появиха сложни термини, прекалено много фактори и условни постановки, с което идеята за по-голяма прозрачност остана на заден план по мнението на икономисти и финансови консултанти.


Предварително уведомяване за всяка промяна в лихвата


С включването на такова изискване и в ЗКИ (освен в ЗПК от 12 май) идеята за по-голяма защита "се пренесе" и върху потребителите на всякакъв вид кредити и депозити. През ноември парламентът прие окончателно промените в ЗКИ, според които от началото на 2011 г. банките ще трябва да уведомяват клиентите си предварително, ако променят плаващи лихви по депозити и се покачват разходите по ипотечни и бизнес кредити. Поправките обаче не казват в какъв срок и по какъв начин да се прави това, а единственото изискване е да има предварително уговорен начин между банка и клиент.


Затова и от сектора прогнозираха, че най-вероятно уведомяването ще става в интернет или в банковите салони, ако не е изрично уговорено друго. Повечето институции обаче и в момента предпочитат да информират по тези два начина, тъй като те изискват най-малко разходи. По думите на банкери със закона се формализира това, което се прави и в момента, а според финансовите експерти защитата на клиентите отново остава под въпрос.


Освен това поправките предвиждат и случаи, в които банките може и да не уведомят клиентите според предварително уговорения начин. Това тяхно задължение отпада, ако промяната в лихвата е в резултат на изменение на референтния лихвен процент. Информация за него има на сайтовете на банките и в салоните им, което означава, че клиентите сами могат да я намерят.


Така, въпреки че през втората половина на годината идеята за повече прозрачност и информираност активно се тиражираше с гласуваните законови промени, се оказа, че на практика защитата за потребителите на финансови услуги ще продължи да зависи предимно от тяхната лична ангажираност.


Кризата затегна правилата и за банките


Като част от глобалното затягане на регулациите във финансовия сектор тази година БНБ прие и изменения в три от наредбите си, както и една нова. Целта на промените бяха по-малко риск в системата, по-доброто му управление и по-строгият контрол върху институциите. Ограничи се прекалената концентрация на заеми към определена компания и група (т.нар. големи експозиции), промениха се и инструментите, които банките могат да включват, когато изчисляват капиталовата си адекватност, въведоха се допълнителни буфери за по-лесно справяне с евентуална ликвидна криза.


Специално за капиталовата адекватност у нас изискването и досега беше по-високо от европейския минимум, а по думите на банкери в капитала на институциите и без това ги няма по-рисковите хибридни елементи, които глобалните регулатори изключват с новите стандарти Базел III. Синхронизиран с европейското законодателство беше и Законът за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Промените в него касаят електронните разплащания, сетълмента при тях и регулациите върху институциите за електронни пари и са чисто технически, обясниха от сектора.


Последните законови промени бяха приети окончателно миналата седмица. В Закона за гарантиране на влоговете в банки е записана новата по-висока горна граница за размера на изплащаните депозити при фалит на банка. От 1 януари ще бъдат гарантирани всички влогове до 196 хил. лв. (досега до 100 хил. лв.).


Промяната беше предложена от Европейската комисия в началото на юли и въвеждането й навсякъде от догодина цели да се избегнат евентуални прехвърляния на депозити от държави членки с по-малък размер на гаранцията в държави членки с по-висока защита на депозитите.


С нова наредба пък БНБ въведе и европейските изисквания към възнагражденията на банкерите. Те бяха изработени неотдавна заради големите бонуси отпреди кризата, които са стимулирали поемането на повече рискове от мениджърите на кредитните институции в Европа и САЩ. Така и банкерите у нас вече ще получават поне 40% от бонусите си разсрочено за най-малко три години.


Освен това най-малко 50% от променливото възнаграждение ще трябва да се изплаща в акции и други капиталови инструменти на банката. Самите бонуси пък ще се определят и изплащат въз основа на критерии за оценка на резултатите от дейността на банката, структурното звено и на съответния служител.



Какво се промени за:


Клиентите
+ Параметрите на потребителския кредит са подробно описани в договора им
+ Имат право да се откажат от договора си в 14-дневен срок (ЗПК, чл.29)
+ Няма наказателна такса при предсрочно погасяване, когато лихвата е плаваща (ЗПК, чл.32)
+ Могат да видят референтния лихвен процент, на базата на който се определя крайната лихва по кредита им, както и методологията за образуването му в интернет
+ Ако е фиксирана, лихвата по депозита им ще остава една и съща за срока на договора


Банките
+ Банкерите ще получават само половината от бонуса си в брой, а 40% от сумата ще бъде разсрочвана за срок от 3 години
+ Трябва да уведомяват клиентите си, ако променят плаващи лихви по депозити и се покачват разходите по кредити
+ Ще се съобразяват с по-строги изисквания за капиталова адекватност, ликвидност и експозиции към отделни лица

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Дp. Иванoв
    Дp. Иванoв
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Преди 10- ти ноември имаше само ДСК, и нямахме никакви проблеми...

    Истински комунист: Всекиму според възможностите, всекиму според потребностите...
  2. 2 Профил на perito
    perito
    Рейтинг: Неутрално

    Павлинче,
    статийката е хубаво написана ама не ми станя ясно
    тоя референтния лихвен процент на практика как става сложнолихвен не е ли сложнолихвения да е референтен, а
    аз не разбирам само питам,нали може.

  3. 3 Профил на lone wolf
    lone wolf
    Рейтинг: 821 Неутрално

    [#1] - ДрОгаря

    "Истински комунист: Всекиму според възможностите, всекиму според потребностите..."

    Само че дай ми аз да ти определям възможностите и потребностите, пък ще те видя как ще изревеш на умряло.

    Да разлая троловете!!
  4. 4 Профил на Дива селянка
    Дива селянка
    Рейтинг: 541 Неутрално




    Вятър и мъгла е европейско. Банково законодателство на ЕС е квото каже ЦРУ.
    ====================

    Европейският парламент одобри сделката на Европейския съюз и САЩ за достъп до лични банкови данни от SWIFT, международната система за финансова информация.

    Така американските служби за борба с тероризма ще могат да ползват данни за финансовите транзакции на европейски граждани.

    Дреме ни за мнението на гоите! И хич не ни трябва вашата прошка , стадо! КАРЛА
  5. 5 Профил на woody
    woody
    Рейтинг: 221 Любопитно

    Каква полза че ще публикуват методологията на РЛП, като тя пак ще включва компоненти, чиито стойности се определят едностранно от самата банка?!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK