Знам как почива миналото лято

Знам как почива миналото лято



Преди кризата българите са харчили 10 пъти повече зад граница, отколкото в родните курорти
9.7% е делът на туризма в БВП


6.2 млрд. лв. са разходите на чуждестранни туристи в България


432 млн. лв. са разходите на българските туристи в България


4.4 млрд. лв. са разходите на български туристи в чужбина
 

 
Колко според вас е приносът на туристическия сектор в брутния вътрешен продукт на страната? Ако зададете този въпрос на представители на бранша, ще чуете различни мнения, започващи от 7-8% и стигащи до 17-18 на сто. Ако попитате колко средства харчат българите за услуги на туроператори и туристически агенции, вероятно прогнозите ще варират още повече.


Разглеждайки всякакви статистики, трудно ще се ориентирате колко например пътуват българите или чужденците, дошли в страната, за какво харчат основно парите си, какви обороти прави туристическият сектор от еднодневните екскурзии и др. В този смисъл има една положителна новина - България вече внедри т.нар. сателитна сметка за туризма.




Статистическата система, съгласувана между Световната туристическа организация към ООН и Евростат е въведена от Националния статистически институт, а първото й изследване беше публикувано в края на миналата година. И въпреки че данните излизат с две години закъснение и са за 2008 г. - последната предкризисна, те показват доста по-плътна картина на всички разходи, свързани с туризъм, преди, по време на и след пътуването (виж втория текст).


Нещо повече, общата рамка ще дава възможност да се правят съпоставки между различни държави - нещо, което досега се случваше само в изследвания на отделни фирми и консултантски компании.


Информацията досега


Досега всяка година Националният статистически институт представяше различни изследвания за пътуванията на българи в чужбина или на чужденци в страната. В данните, най-общо разделени на служебни пътувания, туристически пътувания, гостувания и транзитно преминаване през страната, имаше информация за предпочитаните държави от българите, както и за държавите, от които идват чуждите туристи.


Отделно се правеше и изследване за разходите на туристите, които се деляха на такива за храна, за транспорт и за настаняване. Всичко останало влизаше в графата "други". Често пъти от туристическия сектор са критикували статистиката за прекалено общите данни, които например не отчитат еднодневните туристически пътувания на българи до Гърция.


Отделно от НСИ икономическото министерство също прави свои изследвания за туристическите пътувания и разходите, свързани с тях. Те също са сравнително общи и не дават кой знае колко различна информация от тази за страните, в които пътуват българите, или пък държавите, от които идват чужденците. Затова още от 2005 г. повечето големи туристически сдружения настояваха за внедряване на сателитната сметка, а НСИ работи около две години за въвеждането й.


Потвърдени и развенчани митове


След като през декември новата статистика за 2008 г. стана факт, някои от прогнозите и тезите за туристическия бранш и неговото значение се потвърдиха. Например, че този сектор има сериозен дял в БВП - 9.7%, въпреки че тежестта му е по-малка от  оптимистичните двуцифрени прогнози за най-силните туристически години, каквато беше и 2008.


Или че разходите на чуждестранните туристи у нас са много по-големи от тези на българските - 6.2 млрд. лв. срещу 432 млн. Същевременно данните развенчаха някои митове за самата индустрия. Противно на общото мнение, най-големите разходи на туристите не са за настаняване в хотелите, нито за транспорт.


Според данните българите и чужденците харчат най-много за услугите, свързани със сервиране на храни и напитки - общо над 1.6 млрд. лв. през 2008 г., което е над 31% от всички отделени средства за туризъм. Обратно на налаганото мнение от ресторантьорите, сателитната сметка показва и че чужденците харчат по-голям относителен дял от средствата си за заведения - 31.33%, в сравнение с българите - 27.5 на сто.


Въпреки че повечето хора свързват туризма у нас най-вече с морската ваканция, немалка част и от българите, и от чужденците комбинират посещенията и с култура. Например чужденците са изхарчили през 2008 г. над 982 млн. лв. за културни мероприятия (близо 20% от всички разходи), а българите почти 60 млн. лв. (над 15% от разходите).


Данните бяха разчетени от туристическите сдружения като категоричен сигнал, че страната трябва да инвестира в развитието на алтернативен туризъм. "Винаги е бил висок интересът и към стария Несебър, и към други екскурзии в страната от всички туристи, идващи по Черноморието", коментира Румен Миланов, управител на апартхотел в Св. Влас. По думите му все още предлагането на подобни екскурзии не е силно, заради което повечето чужденци търсят индивидуални начини да посетят различни забележителности.


България като емитиращ пазар


Лайтмотивът на туристическия пазар у нас в последните години преди кризата - увеличаващите се почивки на българи в чужбина, всъщност се оказва много по-силен, отколкото предполагаха в туристическия бранш.


Според данните през 2008 г. българите са изхарчили зад граница близо 4.5 млрд. лв. , което е десет пъти повече от средствата, отделени за туризъм в България - 432 млн. На практика според данните от сателитната сметка българските туристи са имали повече разходи за еднодневни пътувания до други държави - 439.7 млн. лв., отколкото за всички видове туризъм в страната. В чужбина българите харчат най-много средства за транспорт и за заведения.


Данните показват, че България на практика се е превърнала в емитиращ пазар за туризма, тъй като българите харчат зад граница 2/3 от средствата, които чужденците оставят в страната.


Всъщност 2008 г. беше първата година, в която под натиска на туристическия бранш държавата отдели средства за рекламиране на българските курорти пред българите. Акцията беше оценена като неуспешна от бившата агенция за туризма, но повторена и през 2009 г., средства за реклама бяха отделени и през тази.


Въпреки че по данни на туроператорите кризата сви сериозно почивките на българите зад граница и увеличи тези в страната, данните от сателитната сметка показват, че в бранша трябва да положат доста повече усилия и не могат да разчитат само на рекламните клипове, за да задържат интереса на туристите и след края на кризата.


Какво не показват данните


Въпреки по-пълната картина, която дава сателитната сметка, от нея трудно може да се събере информация за предпочитания на туристите към отделните видове туризъм. В момента по данни на икономическото министерство най-много чужденци и българи пътуват в България за морски туризъм вторият най-предпочитан е ски туризмът. Има обаче спор за третото място.


Според стратегията за туризма (изготвена от бившата агенция по туризма) това е културно познавателният, докато представителите на балнеологията категорично смятат, че СПА и уелнес курортите имат по-голям дял.


Въпреки че през годините е имало предложения в сателитната сметка да се прави отделно изследване за видовете туризъм (от Испания), на този етап това не е включено в системата. През август м.г. от Европейската комисия дадоха сигнал, че е възможно да предложат обогатяването й, след като повечето от държавите - членки на съюза, я въведат.



Преди кризата българите са харчили 10 пъти повече зад граница, отколкото в родните курорти
9.7% е делът на туризма в БВП


6.2 млрд. лв. са разходите на чуждестранни туристи в България


432 млн. лв. са разходите на българските туристи в България


4.4 млрд. лв. са разходите на български туристи в чужбина
 

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на berbenkov
    berbenkov
    Рейтинг: 1441 Весело

    Ако става дума за мене,
    кажи ми как
    и ще ти платя билета
    до Бразилия чак!

    www.berbenkov.hit.bg
  2. 2 Профил на Минаващ
    Минаващ
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Трябва да има някакъв начин за скриване на офф-топик писанията на полупобърканите пенсионери?

    "На нож препасан и на звяр, на тиха бара, на женски поглед и на цар да нямаш вяра." - Панчатантра
  3. 3 Профил на Petko Dourmana
    Petko Dourmana
    Рейтинг: 1457 Неутрално

    Имам предложение за много евтина и ефективна реклама на планински и спа туризъм, която ще има 100% ефект върху българските клиенти!
    Да се публикува списък на хотелите, където собствениците не спират колите си пред входа или поне спират така, че може да се влезе с куфар без да се налага да се вдига над главата ...

  4. 4 Профил на Красимир
    Красимир
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Най-после да я вкарат пустата му и сателитна сметка. Ся остава и лицето Трайков да попрочете малко, да направи стратегия за туризъм и и да оправи закона. Света сега гледа към азиатските туристи, започват да пътуват много. Вече сме спечелили японците с розите, време е да помислим дългосрочно и за другите. Не го ли направим, пак ще губим много

  5. 5 Профил на bandolero
    bandolero
    Рейтинг: 409 Неутрално

    ех ...Градина,Градина..как ми липсваш само.не е истина





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK