Корпоративните скандали не подминаха България

Кризата активизира битките между акционери и желанието да се ощетят кредитори

Корпоративните скандали не подминаха България

© Shutterstock



Споровете между акционери, фирмените злоупотреби и напрежението между собственици и кредитори не подминаха и българския бизнес през 2010 г. Освен традиционната криза зад корпоративните скандали проличаха и някои типични за местната действителност причини - стремеж към източване, нарушаване на правата на миноритарните акционери, "прецакване" на кредиторите, поемане на пълен контрол над дружеството.


А негативите от корпоративните скандали освен чисто финансово-икономически са и социални - изпадане в несъстоятелност и банкрути, загуба на работни места и доходи, фалити на доставчици, финансови щети за кредитори, инвеститори и обществото като цяло. Корпоративните скандали подкопават и доверието в частния сектор и пазара на финансови инструменти. Негативите се увеличават още повече, когато става въпрос за публични компании.


Стремеж към концентриране на собственост и поемане на контрол




Скандали и битки за надмощие между акционери имаше при няколко публични фонда за имоти с разпръсната собственост - "Прайм пропърти бг", "Еларг" и "Агро финанс". Разприте в тях бяха породени от съмнения на част от акционерите към други съсобственици в източване чрез дружествата за обслужване и съвета на директорите. Характерното и за трите беше отсъствието на ясно обособен мажоритарен собственик - акциите им бяха собственост на няколко по-големи групи акционери и много на брой индивидуални инвеститори.


Два от скандалите - "Прайм пропърти бг" и "Агро финанс", бяха разрешени чрез сделки по продажба, а споровете около "Еларг" се пренесоха в съда и продължават и до днес. Трите случая ясно показват, че стабилни компании с разпръсната структура на собствеността за съжаление трудно могат да съществуват в България по подобие на Великобритания и САЩ.


Причините за липсата на корпоративна култура да се управлява компания с много на брой малки акционери могат да се търсят и в особеностите, съпътствали процеса на приватизация в страната през предходното десетилетие. Масовата приватизация през първата половина на 90-те години доведе до изключително разпръсната структура на акционерната собственост в България – милиони граждани се сдобиха от държавата с инвестиционни бонове, което ги превърна в индивидуални инвеститори.


Повечето от тях обаче вложиха боновите си книжки в тогавашните приватизационни фондове, превърнали се по-късно в холдинги, в които по един или друг начин собствеността беше концентрирана в ръцете на малко на брой акционери. Касовата приватизация през втората половина на 90-те години пък утвърди придобиването на мажоритарната собственост като модел за приватизация, което също допринесе за значителната концентрация на собствеността в малко на брой акционери или един-единствен собственик.


Концентрацията на собствеността наред със своите предимства има и редица недостатъци - нарушаване правата на миноритарните акционери, търговия с вътрешна информация и слаба степен на защита на външните инвеститори и кредитори, което в крайна сметка затруднява достъпа на българските фирми до капитал и допринася за стагнацията на капиталовия ни пазар.


Нарушаване правата на акционерите и кредиторите


В началото на октомври нищо неподозиращият и силно летаргичен пазар беше събуден от следобедната новина, че компанията, контролирана от Васил Божков – "Мостстрой", е поискала несъстоятелност на няколко свои дружества заради финансови проблеми, които дотогава не са били посочвани нито в отчетите, нито до регулатора или борсата.


Малко преди това пък друга компания на Божков - "Холдинг Пътища" - чрез интересна схема успя да се раздели с три от основните си дружества без санкцията на акционерите. Нещо повече - те бяха купени от офшорни компании, близки до фирми на бизнесмена, с което съмненията, че целта е била ощетяване на малките акционери, се увеличиха. Резултатът от скандалите с двете дружества беше срив на акциите им само за дни.


Лоши държавни практики и слаба нормативна уредба


Скандалите около инфраструктурните компании на Васил Божков освен пример за лошо корпоративно управление в частния сектор са и такъв за недобри държавни практики. Сред ключовите причини за ликвидната криза в "Мостстрой" и "Холдинг Пътища" е и липсата на разплащане от страна на правителството с тях, ако се съди по официалната информация. Оказва се, че има двоен стандарт – от една страна, държавата иска от бизнеса да се придържа към принципите на доброто корпоративно управление, а, от друга - самата тя не спазва тези правила.


Липсата на добра законова защита за инвеститорите в корпоративни облигации пък е на път да заличи цял един сегмент от индустрията на капиталовия пазар. Няколко емблематични казуса в това отношение – "Ален мак", "Алу пласт" и други, показаха, че кредиторите в страната трудно могат да гарантират правата си.


В казуса "Интеркапитал пропърти дивелопмънт" пък за първи път видяхме облигационер, който реши да си потърси правата в съда заради отсроченото изплащане на дълговите книжа на фонда за имоти. Неотдавна асоциацията на управляващите дружества (БАУД) поиска конкретни промени в нормативната уредба, които да увеличат степента на защита на кредиторите по емисии облигации.


Липсата на диференциация между собствеността и управлението


Концепцията за доброто корпоративно е управление предполага ясно разграничение между собствеността и управлението – нещо, което не е типично за българския корпоративен сектор. Повечето контролиращи акционери обаче не само са членове на ръководствата на фирмите си, но и се намесват пряко в работата на мениджърите. Такива компании страдат от слаба отчетност и текущ контрол, злоупотреби чрез сделки със свързани лица и ниска степен на разкриване на информация.


Немалка част от корпоративните скандали бяха свързани с холдингови компании със сложна и пирамидална структура, кръстосани акционерни участия, офшорни участия – всичко това, правещо компаниите трудни за разбиране за инвеститорите и силно непрозрачни. Скандалите "Петрол", където двамата основни собственици Денис Ершов и Митко Събев спореха за собствеността, също са показателни за това.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на european
    european
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Масовата приватизация беше измислена така, че да ощети хората и да концентрира собствеността в ръцете на шепа мафиоти. Какви "индивидуални инвеститори" сме ние, които даже не получаваме и лев от нашите вложения. Пука ми за "стагнацията на капиталовия пазар", след като не участвам в него.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK