Масово отхвърляне на европроекти отново предизвика недоволство от бизнеса

По формални критерии отпадат добри предложения, предупреждават компании


371 от общо подадени 630 предложения отпаднаха, преди да бъдат разгледани по същество

Над 60% от кандидатите по процедурата за покриване на международно признати стандарти, която се финансира с 10 млн. евро от оперативната програма "Конкурентоспособност", отпаднаха още преди да бъдат разгледани по същество.


Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия е отхвърлила 371 от общо подадени 630 предложения на фирми за въвеждане на стандарти като ISO още на етапа на административната оценка.




Това предизвика недоволството на част от отстранените. Някои от тях дори изпратиха протестно писмо до агенцията, отговорните институции, както и до премиера Бойко Борисов. Те смятат, че прекалено много проекти, сред които и добри, са отстранени по чисто формални и административни критерии, а не заради качеството си.


Оперативната програма "Конкурентоспособност" е една от тези, при които средствата се усвояват бавно, а компаниите често се оплакват от бавни административни процедури. Досега по програмата за бизнеса, по която са предвидени 2.2 млрд. лв., са разплатени 18.2%. Голямата част от тях обаче са по инструмента JEREMIE, чието реално прилагане не е започнало. Ако бъдат извадени парите по него, усвоеният процент пари пада на 1.26.


За поредните неуредици сигнализира в писмо Емил Петров, управител на една от отхвърлените фирми - "Кю Ей Си". Проектът е отстранен заради невярна декларация за държавни помощи. Агенцията сверява данните, посочени от фирмите, с регистъра на държавните помощи към Министерството на финансите. В него се вписват получените от частните компании суми по оперативните програми.


Данните се попълват от междинните звена по оперативните програми, каквато е и агенцията за малките и средните предприятия. "Не сме объркали декларацията, а данните в регистъра са грешни", заяви Петров за "Дневник".


Объркването дошло оттам, че "Кю Ей Си" участвала в проект по програмата "Развитие на човешките ресурси", но не като бенефициент, а като обучаваща организация на други две фирми. В регистъра за държавните помощи цялата сума по проекта била записана на "Кю Ей Си", а не на реалните бенефициенти.


"Проблемът е, че фирмите нямат достъп до регистъра и по никакъв начин не могат да проверят дали са в него", каза Петров. Отстраняването заради грешна декларация за държавни помощи е сред най-често срещаните мотиви, показва списъкът на отхвърлените проекти. На това основание са елиминирани над 100.


Сред тях е и този на търговеца на матраци "Матракс". "В декларацията сме вписали реално получената сума по друг проект, който изпълняваме, но според агенцията трябвало да впишем цялата стойност на проекта. Това обаче не е посочено никъде в условията за кандидатстване, дори получихме писмо, че по този критерий нямаме никакви проблеми", обясни пред "Дневник" Бисерка Тарева, мениджър човешки ресурси в "Матракс".


Според нея при отхвърлянето по административни причини води до отпадането на добри предложения. "Смятам, че всичко се прави в интерес на други проекти. Това е пълен абсурд", каза Тарева. Фирмата ще подаде жалба срещу решението на агенцията.


"Единият проблем е, че фирмите не знаят къде да проверят дали са вписани в регистъра, или пък нямат достъп до него. Другият е, че след като агенцията очевидно има достъп до базата данни, не виждам защо трябва да се подават декларации", каза мениджърът на консултантската компания "Евроконсултантс" Евгений Иванов.


Двама от клиентите на фирмата му също са отхвърлени с мотива за невярна декларация. Иванов добави, че грешки се получават, тъй като счетоводно фирмите не следят размера на получената помощ, а и не могат да я проверят в регистъра.


"Агенцията има формалното основание да отхвърли проектите, но държавните служители трябва да търсят начин как да насърчават бизнеса и да избират добрите идеи. Сегашният подход води до демотивиране на фирмите и до загуба на пари, защото подготовката на един проект струва между 3 и 6 хил. лв.", каза още Иванов.


Другият често срещан мотив за елиминирането на проектите по процедурата е, че те не отговарят на законовите изисквания за малки и средни предприятия. Според Иванов това също може да се избегне още при подаването на проектите, тъй като администрацията явно разполага с информацията за това дали една фирма е малка, средна или голяма.


"След като над 60% от проектите се отхвърлят още преди да са разгледани, да въведат тогава първо процедура за административно съответствие и след това само отсетите фирми да подават проекти", предложи Иванов.


Сред отстранените фирми са компании като производителя на оборудване за баня "Санитапласт", търговеца на горива "Нафтекс Петрол", компанията за електронни и информационни системи "Електрон прогрес", производителя на вина с марката "Менада" "Винимпекс", превозвача "Карат С".


Още във вторник "Дневник" потърси за коментар и директора на агенцията за малките и средните предприятия Марияна Велкова. За да отговори на критиките на фирмите, тя поиска да види писмото от тях и обеща, че в сряда агенцията ще има становище по въпроса. До редакционното приключване на броя такова не беше получено, а Велкова цял ден не вдигаше телефона си.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK