Пепи Трайчев, зам.-директор на "ЕДФ енержи нувел" за България: Инвестициите във ВЕИ ще бъдат по-изгодни с новия закон

Пепи Трайчев, зам.-директор на "ЕДФ енержи нувел" за България

© Георги Кожухаров

Пепи Трайчев, зам.-директор на "ЕДФ енержи нувел" за България




- Не всички заявки за нови ВЕИ мощности ще бъдат изпълнени


- Най-големият проблем за мощностите от възобновяемите енергийни източници е присъединяването към мрежата



- Не всички заявки за нови ВЕИ мощности ще бъдат изпълнени


- Най-големият проблем за мощностите от възобновяемите енергийни източници е присъединяването към мрежата




Г-н Трайчев лесно ли е да се изгради водно електрическа централа в България?
- Не, не е лесно.  Трябва да се съобразяваш с доста неща, като например нормативната уредба в страната. Съгласуването на проектите с изискванията на законите изисква физическо време и напоследък практиката показва, че все повече стават изискванията към подобни проекти, за да станат реалност –. Разбира се считам, че това е нормално, тъй като държавата трябва да защитава собствените си интереси.


Подобна е и практиката в останалите страни в Европа. Процедурата е усложнена. Промените в закона за устройство на територията, закона за земеделските земи изискванията по Натура 2000, доведоха до нови препятствия пред инвеститорите. Една от промените в законодателството е свързано със смяната на предназначението на земите. Става по-трудно изграждането на ВЕИ мощности в защитени територии, разбира се, това не е невъзможно, но трябва да бъде съобразено с повече изисквания.


Колко време е необходимо за изграждането на една малка ВЕЦ?
Като включим процеса на проектиране и узаконяване, отнема около четири години. Голямо значение има къде се изгражда централата. Последната ни мощност – ВЕЦ "Джерман" е в сърцето на планината и ни отне четири години. Проектът предполагаше да построим и тръбопровод с дължина 4.5 километра, а този процес крие рискове. Така например, по това време през зимата е немислимо да се работи.


Има изискване да се пази горската растителност и компанията ни се съобразяваше през цялото време с всички изисквания, за да бъдем изрядни. Нямахме проблеми и с присъединяването към електропреносната мрежа. Разбира се, електроразпределителната компания ЧЕЗ към чиято мрежа сме включени постави и допълнителни изисквания, които изпълнихме. Централата ни е крайна точка и ще подобри качеството на електроснабдяването в района и ще осигурява снабдяването с електроенергия на Сапарева баня. ВЕЦ "Джерман" ще работи непрекъснато и целогодишно.


Считате ли, че има връщане към старата тенденция на локално снабдяване с ток от малки мощности, вместо използването на големи централи на далечни разстояния?
- Малките ВЕЦ винаги са били приемливи във всяко едно отношение. Тенденцията в Европа е за изграждане на малки локални мощности от ВЕИ. Разбира се това важи и за България. Предимство е, че доставят евтина електроенергия, цената на 1 киловатчас от малък ВЕЦ е по-ниска от тази, която се плаща на електроразпределителните предприятия.


В момента цената е под 11 ст. за киловатчас, а цената на електроенергията доставяна до бита е между 16 и 17 ст. Енергията от ВЕЦ продължава да бъде предпочитана от всички възобновяеми източници, като целта е да се впрегнат всички води, които е възможно да се използват за производството на електроенергия без да се нарушава екологичното равновесие. Класическият тип ВЕЦ се състои от водохващане, горен изравнител, напорен тръбопровод и централа. Типът на турбината позволява да се използват както по-ниски, така и по-високи води.


Всички централи ли на ЕДФ ЕН в България работят целогодишно?
- Останалите централи, които ЕДФ ЕН има в България са проектирани и изградени да работят тогава, когато има нужда от тях. Това всъщност е най-ценното в проектите ни. Когато енергийната система има нужда от 52 мегавата мощност, се включваме. Машините са в изрядно състояние независимо, че са над 50 годишни, заедно с всички свързани съоръжения ги поддържаме както трябва. Изминалата 2010 г. беше успешна за нас, очаквам такава да бъде и 2011 г., разбира се, ако няма някакви извънредни засушавания в края на периода.


Преди месец от ЕДФ ЕН обявихте, че се насочвате към инвестиции във фотоволтаични паркове, изчерпан ли е капацитета за изграждане на ВЕЦ в страната?
- С новият закон за ВЕИ ще се създаде добра нормативна база, която да стимулира инвеститори като нас да влагат парите си във фотоволтаици.  В България има много добър слънчев потенциал, от една страна, а от друга, когато новият закон стане факт ще има достатъчно основания и сигурност за инвеститорите да влагат парите си в подобни мощности. Проектите от този тип са по-рискови, защото 1 мегават мощност се строи с около 3.5 млн. – 4 млн. евро.


Докато 1 мегават във ВЕЦ струва около 1.3 млн. евро. Държавата в момента с ценовата си политика дава възможност една инвестиция във фотоволтаична централа да се възвърне за 10-12 години. Най-големият проблем за ВЕИ е присъединяването към мрежата. Мрежата е доста стара и се нуждае от рехабилитация. Решени сме там, където ще изграждаме фотоволтаичните си централи да инвестираме и в мрежата. Тя е собственост на НЕК  и вече сме подписали предварителен договор с държавната компания. Надяваме се да стане и окончателен.


Това е процедура, която не се влияе от изменението на закона и по-скоро приемането или неприемането на закона е свързано с началото на строителния процес. Нашите паркове ще бъдат с обща мощност около 50 мегавата. Имаме доста сериозен опит в тази сфера и смея да твърдя, че подобни паркове са най-оптимални, когато мощността им е около 20 мегавата. Избрахме да инвестираме в страната на базата на дългогодишното си присъствие в България с водноелектрическите си централи.


Лека полека свикнахме и се запознахме с условията в България и с времето преценихме, че рисковете в България не са толкова големи. Много време мина в разговори, преценяване на нормативната уредба, възможностите за свързване с преносната мрежа  за да стигнем до реално решение за инвестиции. Продължаваме да поддържаме интереса си и към всички видове ВЕИ в страната – ВЕЦ, биомаса, биогаз, вятър и слънце.


Как бихте оценили новият проектозакон за ВЕИ?
- Считам, че проектозаконът е актуален. Нямаме забележки към него. Трябва да отбележа, че по времето на предварителните дебати преди общественото обсъждане сме дали някой бележки, които бяха взети под внимание. Законът дава възможност да бъдат гарантирани интересите на сериозните инвеститори, докато при съществуващата нормативна уредба ситуацията не е такава. Основният недостатък е, че всяка година Държавната Комисия за Енергийно и Водно Регулиране може да намалява тарифите с 5%, което е избегнато с новия закон.


Това досега беше пречка за инвеститорите. Така например, централата, която ще изградим ще бъде построена на две части. Първата обхваща инсталирането на мощности от 20 мегавата, което предполага инвестиция от 80 млн. евро. Притеснително би било, ако се влагат 80 млн. евро и не знаем дали енергийният регулатор няма да намали изкупната цена на тока през следващите години.


Как си обяснявате тогава факта, че дори при сега съществуващата нормативна уредба има толкова кандидати за инвеститори във ВЕИ?
- Парковете, които се строят са с малки мощности и рисковете при тях не са толкова големи. Не мисля, че може да бъдат осъществени всички идейни проекти, за които в момента има заявки. Енергийната ни система няма възможност да понесе тези нови генериращи мощности, и не са посилни за българския енергиен пазар.


Висока ли е цената за присъединяване към мрежата от  25 хил. евро за мегават, която ще бъде въведена в новия закон за ВЕИ?
- Смятам, че това е една сериозна такса, която ще отсее сериозните от несериозните инвеститори, от едната страна. От друга, таксата е нужна за самата държава. Например, виждаме, че за да се присъедини фотоволтаичния ни парк е необходимо да изградим сами мрежата и да я предоставим на НЕК, за да нямаме сериозни технически проблеми в бъдеще.


Как бихте оценили потенциала на България за развитие на отделните възобновяеми източници. Кои от тях имат най-голям шанс за успех?
- Най-голям интерес за нас в бъдеще време са слънчевите централи.


Досега ЕДФ ЕН е работила само с партньори при изграждането на ВЕЦ, така ли ще бъде и при фотоволтаичните паркове?
- Практиката ни е да преценяванем определен проект дали си заслужава и да встъпваме в най-различни варианти на взаимоотношения с български фирми. Местната компания обикновено финализира започването на строителство, а ние финансираме. Засега за фотоволтаичните паркове предстои да се вземе  решение за подхода на реализацията. За ЕДФ ЕН винаги е представлявало интерес да разчита на надеждни партньори.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на a.i.
    a.i.
    Рейтинг: 409 Неутрално

    До АВТОРА НА СТАТИЯТА.
    Не прочетох нито един въпрос за това, как ще се отрази на българския потребител цената на елецтроенергията.Извод: Статията е по поръчка от "ИНВЕСТИТОРИТЕ" .Задавани са само удобни въпроси. Нека и аз да задам някои. Как да си обясним че в други страни има субсидиране за фотоволтаични паркове само ако са изградени със национално произведени елементи? пример САЩ. Друг пример: Гърция планира да изгради фотоволтаичен парк 200 МВ. за 600 млн. евро и да е собственост на гръцката държава, и със произведени в гърция елементи. Тушиба Япония предвижда да построи в България парк за 250 МВ. за 1200 млн. евро и да е собственост на Японска компания. Забелязвате ли разлика? В чия полза?

    utre
  2. 2 Профил на borkata_toshkov
    borkata_toshkov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    до a.i.

    Абе до кога ще сме такива черногледи. Всичко или по-поръчка или нещо друго.

  3. 3 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2556 Неутрално

    Инвестициите във ВЕИ ще бъдат по-изгодни с новия закон

    >>> За вас или за потребителя, уточнете! Елементарната сметка показва, че с такава слънчева енергия една тенджера супа да си свариш, токът ти излиза 10 лева.

    Гербаджийски корумпари, посрамихте България! Приравнихте ни с банановите републики!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK