© Надежда Чипева
Позицията на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и на нейните членове е, че повишаване на заплати може да има само след наличие на статистика за повишаване на производителността на труда, се посочва в съобщение на организацията.
БСК също възрази
"Има пряка връзка между размера на заплащането и безработицата. Ако в момент на крехко възстановяване в икономиката настояваме за вдигане на заплатите във всички отрасли, бихме засилили
натиска за увеличаване на безработицата. Добре разбираме, че доходите изостават, но това е кризисно
състояние. Трябва да разбираме, че трябва временно да ограничим тези искания".
Божидар Данев, БСК
От палатата заявяват, че в такъв случай ще са готови да поставят подобен въпрос на дискусия. Според БТПП обаче дискусията за повишаването на заплащането на труда не трябва да е фокусирана върху исканията на синдикатите, нито да е на основа на това какво може или желае да плати работодателят.
Ако зачитаме споразуменията си, такава дискусия ще се води на основата на решението на Националния съвет за тристранно сътрудничество, включено в така наречените 60 антикризисни мерки, посочват от БТПП. Представителите на бизнеса посочват, че и сега има фирми, в които се повишава възнаграждението, но това е резултат на икономически успехи, на по-добро управление и по-висока производителност. Във фирми, където растат приходите и производителността и това не се отрази в заплатите на работниците и служителите, не бива да се разчита на нищо добро, защото заплатите са основният механизъм за задържане на ценните работници, смятат още от палатата.
Вчера КНСБ настоя за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли с 50 лв. до 290 лв. Според синдиката отказът на правителството да въздейства върху минималната работна заплата е довел до реалния й спад с 2,3 на сто през миналата година и очакван 6% реален спад на покупателната й способност в края на годината.
