Красимир Гумнишки, мениджър бизнес кредити в "Кредитекс&Хипокредит": Реално активизиране на бизнеса се очаква в средата на тази година

Красимир Гумнишки, мениджър бизнес кредити в "Кредитекс&Хипокредит"

© Красимир Юскеселиев

Красимир Гумнишки, мениджър бизнес кредити в "Кредитекс&Хипокредит"




- Има притеснение да не се окаже, че лекото съживяване е било измамно


- Може да ви звучи забавно, но понякога бизнесът се финансира и с кредитни карти


- Има притеснение да не се окаже, че лекото съживяване е било измамно


- Може да ви звучи забавно, но понякога бизнесът се финансира и с кредитни карти

Какви са впечатленията ви за състоянието на фирмите в момента на база общуването с вашите клиенти?
- Националната икономика се държи сравнително стабилно поради наличието на валутен борд в страната и добре премерената фискална и финансова политика. Прави впечатление обаче, че за разлика от ситуацията на макрониво при  малките и средни предприятия ситуацията е доста трудна, да не кажа критична.




Основен проблем е огромната междуфирмена задлъжнялост. Липсва свеж финансов ресурс, който да задвижи системата и да отстрани напрежението по веригата. Шансът на родните фирми е в ниската себестойност на продукцията и евтината работна ръка. Това помага главно в експортно ориентираните сектори въпреки сравнително скъпата национална валута. Те са и първите, които започнаха да търсят финансиране не само за оцеляване, но и за разширяване на дейността. А когато се мисли за разширяване на бизнеса, тогава се появява и нуждата от финансиране.


До момента фирмите свикнаха да получават краткосрочно финансиране, на малки порции – за закърпване на дефицит, за разплащане с доставчици, а за самото изплащане важи максимата "ще го мислим, когато му дойде времето". Обикновено такъв тип кредити са за оборотни нужди, често са много краткосрочни и междувременно при тях почти никога не се изплаща главница, а главно лихва.


Понякога дори самата лихва е отложена за изплащане след две години например. И когато настъпи падежът на главницата, обикновено съответната фирма няма толкова много свободни средства и започва да търси рефинансиране или преструктуриране и удължаване на кредита. Има естествено и ситуации, в които този ресурс въобще не може да се револвира, защото фирмата не се е справяла добре с погасяването на текущото финансиране, т. е. има просрочия по кредита си и това затруднява рефинансирането на този етап.


Различните фирми различно реагират на ситуацията, тъй като някои имат по-добър мениджмънт, по-премерена политика, финансово грамотни са, връщат кредитите си навреме, не създават проблеми на кредиторите.


От кои сектори на икономиката са?
- От различни. Могат да се видят много добри фирми в т.нар. рискови сектори, които в момента никой не иска да финансира - строителство, шивашка промишленост, земеделие, които много правилно и добре са организирали и водили дейността си. Обратно, дори и при експортно ориентираните бизнеси може да има закъсали фирми. Всичко зависи от мениджмънта на съответната компания.


А сред кредиторите като че ли най-много ще спечелят тези, които не изключват от графата за финансиране определени сектори от икономиката и могат да направят индивидуален анализ на всяка фирма. Защото, независимо че тя е от рисков сектор, може да се окаже в добро състояние, доказано печеливша е и с добра финансова култура. Това гарантира връщането на кредита. Защото проблемът в момента е именно редовмното връщане на кредитите.


При вас стигна ли се до няколко вълни на предоговаряние, както в банковия сектор?
- Да, естествено. Първата стъпка, която се предприема при проблеми с редовното плащане, е да се предоговори кредитът, ако това е възможно, и, разбира се, в зависимост от характера на бизнеса. При сезонност се прави сезонен погасителен план  с плащания по главница през активните периоди и почти никакви плащания през неактивните.


Ако има постоянно намаление на паричните потоци поради някакъв проблем в развиваната от фирмата дейност, най-бързото решение е предоставянето на гратисен период по главницата. Има и ситуации, при които се отпускат допълнително средства, които може да останат по сметка на фирмата и тя да ги усвоява само за плащания на вноски по заем, ако в съответния месец няма достатъчно парични наличности.


Същественият момент е доколко кредиторът има време да обърне индивидуално внимание на всеки от клиентите си. При голяма клиентска база това не е толкова лесно. При нас, в "Кредитекс & Хипокредит", предимството е, че нямаме толкова голяма клиентска база и във всеки един момент, когато клиент дойде с проблем, можем да му обърнем необходимото внимание и благодарение на това много по-творчески да решим проблема. Защото понякога решението не е само да се даде гратисен период.


Необходимо е непрекъснато да се следи бизнеса и да се комуникира с клиентите. До 2008 г. впечатлението беше, че е много лесно да се кредитира. Но не е така. Разбира се, има го и моментът с липсата на ответната реакция – когато клиентът не желае да плаща или има други кредитори, чийто натиск е по-силен. Важно е да се разбере, че както те би трябвало да ни уважават като кредитори, така и ние би трябвало да ги уважаваме като клиенти.


Какви са нагласите на бизнеса за тази година – ще продължи ли да отлага и замразява намерения за развитие на дейността си и инвестиции или напротив?
- Има фирми, които наистина се стабилизират и това се усеща, защото те идват при нас и търсят финансиране. Сред клиентите ни, общо взето, има представители от всички сектори с желание за финансиране. Естествено най-много фирми идват от по-рисковите сектори като например строителство, за довършване на проекти. На този етап ние все още изчакваме.


Реално повечето, които имат сериозни намерения и не се стремят към спекулации с имоти, като че ли все още мислят. И клиентите, и кредиторите изчакват да се потвърдят сигналите за възстановяване, които наблюдавахме през последното тримесечие на миналата година. Има притеснение да не се окаже, че лекото съживяване е било измамно и след това да паднем още по-силно. Очакванията ни са, че най-вероятно към средата на годината съживяването ще се появи и активизирането ще бъде реално. Естествено, ако няма сътресения на макрониво или международни фактори, които да повлияят негативно.


При вас идват клиенти от всякакви сектори на икономиката. Какво показват отчетите им за нивото им на задлъжнялост към контрагенти, партньори, доставчици?
- Задълженията им определено нарастват спрямо предишни години. Именно поради тази междуфирмена задлъжнялост се търси краткосрочно финансиране. Обикновено то обаче не е пригодено максимално към нуждите на конкретната фирма. Може да ви прозвучи забавно, но понякога бизнесът се финансира и с кредитни карти. Има и такива клиенти, които взимат кредитна карта с определен лимит като физическо лице и го изразходват за оборотни нужди. Просто защото такова финансиране е било възможно към съответния момент. А тези пари са много скъпи.


Или се прибягва до услугите на частни кредитори – заложни къщи, приятели. Те също са много краткосрочни и са само за "временно лечение". Те решават въпроса за момента, но когато настъпи падежа на главницата, изплащането става невъзможно. Инвестиционният кредит е дългосрочен с малки погасителни вноски. И все пак има дори случаи, в които банки са давали инвестиционни кредити за две години. Такъв заем няма връщане.


Отпускате заеми срещу ипотека на имоти. Какво показват оценките ви на пазара на недвижимости, достигнал ли е в крайна сметка дъното?
- По традиция в края на годината и началото на новата се изказват прогнози и очаквания. Общо взето, половината са песимисти, другата половина - оптимисти. Оптимисти са тези, които се занимават с недвижими имоти и просто искат бизнесът да тръгне. Тези, които изчакват да падат още цените, смятат, че дъното все още не е достигнато.


Ситуацията е такава, сякаш малко тенденциозно се дават прогнози според желанието, вместо оценките да са на база търсене и предлагане на пазара. Защото пазарът е именно търсенето и предлагането. Там, където има търсене, значи дъното е достигнато и следва покачване на цените. В момента има търсене на маломерни апартаменти в големите градове покрай големите транспортни и комуникационни връзки. Най-ясният пример за това са апартаментите около метрото в София.


Не само заради разположението и потенциала им, но и заради факта, че в момента кредиторите отвориха финансирането главно за такива жилищни кредити. Там вероятно търсенето започва да е факт, а предлагането е малко, защото броят на двустайните апартаменти и гарсониери в София и големите градове не е кой знае колко голям. Затова предполагам, че там дъното е достигнато. Има ли финансиране, има и нов подем на пазара.


Обратна е ситуацията при офисите. Там пазарът е силно задоволен, има голямо предлагане. От 13% незаети площи преди в момента са достигнали 25%. Предлагат се различни услужливи наемни условия само и само да се привлече клиент, за да се запълнят тези 1.5 млн. кв.м, които се настроиха в периода на подем. Така предполагам, че поради свръхпредлагането дъното все още не е достигнато.


И ако има съживяване на икономиката, както очаквам и се надявам да се случи, ще се възвърне и инвеститорското търсене. Друг потенциален купувач са състоятелните клиенти, които имат собствени средства и не разчитат на финансиране, но чакат дъното. Така по-луксозният сектор може отново да изживее разцвет.

Все още има една средна категория жилищни имоти, за които няма търсене – по-големите от тристайни апартаменти. При ваканционните имоти и в курортите, ако се затвърди лекото възстановяване на туризма, интересът и инвестициите ще бъдат на корпоративно ниво, а не на индивидуално, както беше с покупката на апартаменти като втори дом. Вече се проявява интерес от различни инвеститори – израелци и руснаци, които заместиха ирландци и англичани. Става дума за по-големи фондове, които ще окрупняват инвестициите си в България, а няма да ги правят със спекулативна цел.


Смятате ли, че кризата ще има очистителен ефект върху пазара – неспособните да оцелеят фирми ще фалират, добрите ще останат?
- Икономиката по принцип има нужда от пречистване от фирми, които не могат да работят. Опитите за поддържане на изкуствено дишане на някои фирми не могат да бъдат безкрайни. Съвсем естествено идва момент, в който активите на такива фирми ще бъдат продадени и те просто няма да имат база за бизнес. Рано или късно ще трябва да обявят фалит, но това се случва, особено в криза.


Не виждам да има нещо антисоциално или противоестествено, въпреки че обикновено се казва "банката му взима имота" и тя е лошата. А кредиторът всъщност се опитва да си върне пари, които е дал, а клиентът не е могъл да оползотвори правилно. Съживяване от кризата, не означава, че всички фирми ще се възродят. Напротив – добрите ще продължат, а лошите просто няма да успеят.


Да обобщим какви са прогнозите ви за кредитирането – ще бъде ли по-активно тази година, или все още е рано да се каже?
- Очакваме постепенно раздвижване на пазара, като в началото ръстът няма да е значителен. Според мен реалното активизиране на бизнеса в България ще дойде в средата на тази година, ако не настъпят някакви неочаквани сътресения на макрониво или в международен план. Надяваме се, че подновеното финансиране на инфраструктурни проекти с национално значение тази година ще даде нов шанс на малките фирми подизпълнители.


Сключените договори за такива дейности с основните изпълнители ще бъдат една допълнителна гаранция за отпускане на дългосрочни бизнес кредити от финансиращите институции. Очаквам през 2011 г. да се появят и професионалисти, които са успели да натрупат известно собствено участие и с подходящо дългосрочно финансиране да използват момента за стартиране на собствен бизнес. Сега цената на инвестицията е много по-ниска, отколкото преди 2-3 години.


Някои предприемачи пък ще търсят инвестиционни кредити за втора линия на бизнес. Въпреки очакваната повишена инвестиционна активност очакваме оборотните кредити и през тази година да останат с най-значим ръст. Тези кредити позволяват на фирмите спокойно да се справят с нови поръчки и забавени плащания, което е актуално в момента.


Другото, което очакваме да се случи със сигурност тази година, е фирмите да започнат да правят по-ясно разграничение между стандартизираното банково финансиране и специализирания подход на небанките.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK