Филип Генов, изпълнителен директор на "Уникредит Факторинг": Трудно ще бъде да останем ефективни в кризата

Филип Генов, изпълнителен директор на "Уникредит Факторинг"

© Юлия Лазарова

Филип Генов, изпълнителен директор на "Уникредит Факторинг"




- Голяма част от клиентите плащат с две-три седмици закъснение. Картината не е никак апокалиптична


- За фирми износителки в период на ръст услугата ни е незаменима


- Голяма част от клиентите плащат с две-три седмици закъснение. Картината не е никак апокалиптична


- За фирми износителки в период на ръст услугата ни е незаменима

Как преживява бизнесът на факторинга в периода на кризата у нас?
- Доста добре. Малко е рано да се каже за индустрия само на няколко години, че изминалата година е най-добрата й, но определено бизнесът се развива добре. Благоприятстващите фактори в това отношение са два. Първо, през 2010 г. много се съживи износът в сравнение с предходната. Освен това намалява и дефицитът на търговското салдо - от 9.3 млрд. лв. на 6.1 млрд.




С почти всичките си основни търговски партньори страната ни има сериозен ръст в износа, тоест дефицитът намалява, а в някои случаи се увеличава положителният баланс. Наистина вносът също отбелязва ръст, но този на износа е по-голям. А зад износа на всяка продукция има няколко цикъла на доставки и производство на местно ниво. Все още водещ на пазара остава вътрешният факторинг, който заема 85-90% от дейността.


Безспорно много индустрии имат дълбоки проблеми. И тъй като за разлика от инвестиционното кредитиране например факторингът се занимава с разплащания, и с индустриите, които страдат от кризата, и да искаме, не можем да правим бизнес. Там, където обаче има ръст на бизнеса, и факторингът ускорява развитието си.


Какъв е обемът на факторинг пазара в България? Какъв е делът на факторинга в оборотите между фирмите?
- Не бих могъл да посоча точна цифра, тъй като няма обща статистика за всички компании на пазара. Но ориентировъчната сума е между 600 млн. и 700 млн. лв. към края на 2010 г. От тях на "Уникредит Факторинг" се падат 571 млн. лв. Тези обеми са малък процент от оборота на фирмите, като факторингът продължава да е под 1.5% от БВП на страната.


В Западна Европа стандартно делът му е над 5-7% от БВП. Във Великобритания например е почти 10% от брутния продукт на страната. Така погледнато, потенциалът, който има тук, е огромен. Разликата обаче е, че там има законодателство и практика. Затова директното сравнение е малко условно.


Понасяте ли загуби от лоши кредити, просрочия при факторинга? В какви обеми са?
- Това е много чувствителна тема за всички финансови институции в момента. Нямам информация какво се случва в това отношение в другите компании от бранша. Мога да кажа каква е ситуацията само при нас - проблеми засега нямаме. До този момент винаги сме успявали да си върнем финансирането, което сме отпуснали. Тоест просрочия имаме, но загуби не.


Самите просрочия ги следим като закъснения до 30 дни, закъснения до 60 дни, до 90 дни и над 90 дни след падежа на съответното вземане. В такава икономическа обстановка като сегашната плащането навреме от клиента на факторинговата компания означава, че трябва преди това на съответната фирма всички нейни контрагенти да са й платили. Това почти не се случва. Не е толкова рисково, когато някой клиент закъснее в рамките на нормално за индустрията и за съответния отрасъл.


Ако ние знаем, че в момента в текстилната индустрия средно се закъснява с 20 дни, от една страна – трудно ще съберем вземането по-рано, от друга – ще внесем смущения в цялата бизнес-верига. Разбира се, влизаме в контакт с клиента още на третия или на петия ден, за да установим заедно причините и да тръгнем към подходящите решения. Това е единият фактор, който отчитаме при просрочията. Другият е, че освен самата индустрия наблюдаваме какво се случва с конкретния платец.


Има случаи, в които посещаваме и провеждаме разговори с неговите клиенти, като възприемаме различни гъвкави схеми. В крайна сметка, ако някой не плаща, това рядко се случва просто защото е лош, обикновено има причини. И когато обсъждаме причините, успяваме, поне към момента, да контролираме нещата. Разглеждаме клиентите индивидуално, според конкретния случай, за да може да намерим решение. Безспорно провизираме и се приготвяме за беля, ако се случи, но определено засега успяваме да преплуваме между лошите вълни.


Кризата промени ли нещо в бизнеса ви, имайки се предвид, че факторингът е по-специфична дейност?
- Икономиката прискръцва, но все пак работи. Няма случаи на фалирали структуроопределящи мастодонти. Наистина има предприятия, които са с проблеми, и такива, които са с много проблеми, но като цяло икономиката, макар и с по-бавен темп, работи. Предприятията работят и се опитват да плащат. И това е една от съществените причини да успяваме да правим бизнес.


Също толкова съществена причина е, че се опитваме да правим нашата част от домашното. Не се занимаваме със събиране на необслужвани задължения. Правим бизнес с предстоящи вземания. Вземане, което вече е падежирало и е проблемно, не е за факторинга. Гледаме да си подбираме клиентите. Освен това пазим нашите клиенти да не се занимават с проблемни клиенти.


Тоест, когато нашият клиент е доставчик, за да правим факторинг с него, извършваме оценка и на неговите клиенти. Далеч сме от идеята, че той не си познава бизнеса. Но като финансова институция, която се занимава с вземания, имаме опит и експертиза. Лошо е да губиш клиент, но още по-лошо е да дадеш финансиране или стока и да не си получиш парите срещу това.


Какъв е сега – в условията на криза, срокът на отложено плащане, който фирмите прилагат помежду си?
- През 2010 г. този срок се увеличи спрямо предходната година с няколко дни. Очаквахме доста по-апокалиптични сценарии. Все още, средно за България от издаване на фактура до постъпване на пари от клиент е под 70 дни заедно със закъснението. Имайте предвид, че стандартните договори са за 30-45 дни.


В 70-те дни, които са средно за пазара, влизат и договори за 60 дни, и за 120 дни, но масовите договори са за 30-45 дни. Наблюденията ни показват, че голяма част от клиентите плащат в рамките на две-три седмици закъснения. Картината не е никак апокалиптична. Тези данни обаче касаят частния сектор.


Закъсненията на плащанията на държавата (до)колко допринесоха за междуфирмената задлъжнялост?
- Много. Колегите от банковия сектор сигурно имат по-конкретни наблюдения. Ако вземем например закъсненията над 90 дни през 2009 г., делът на държавните в тях ще е впечатляващо число и категорично ще е 75-80% от всички. Дори и повече. За 2010 г. все още нямам пълни данни, но за предходната година положението беше такова. Съмнявам се да има съществени промени и подобрения в това отношение.


Какъв период се приема като притеснителен за фирмата, а и от гледна точка на факторинг компанията?
- Всяко закъснение само по себе си е неприятно. Всеки бъдещ приход е планиран и въз основа на него са направени разчети и планове. Едно закъснение започва да акумулира проблеми след себе си. Компанията, която търпи закъснения, започва също да закъснява. От гледна точка на доставчика това е същественият проблем.


Ако в даден отрасъл или индустрия средно се закъснява с Х дни, при анализа на нашия клиент, още в началото на процеса, поставяме въпроса за специфични и конкретни особености за негови клиенти, които би било добре да знаем. Тоест, ако в договора с негов клиент пише отложено плащане за 30 дни, но той плаща на 40-ия ден, е по-добре да се разберем в началото за това. В този случай едва след 40-тия ден започваме да предприемаме стъпки.


Целта е да не се разрушават бизнес връзките. Така съответния срок, в който ще започваме да се притесняваме, го фиксираме според спецификите на отрасъла и на конкретната фирма. Стандартно има един гратисен период, който приемаме, че за цялата българска икономика в момента е в рамките на 10 работни дни след падеж. Огромна част от фирмите успяват да се вместят в този срок. Защото 10 дни гратисен период на отложено плащане за 30 дни е съществен срок, но за 60-дневен или 90-дневен договор не е толкова.


Допреди кризата този гратисен период беше 5 работни дни. За доставчика хубавото при ползването на услугите на факторинга е това, че той доставя стоката и си получава парите веднага. Вибрациите на закъснението ги обира факторинг компанията.


Кризата доведе ли до отчитане на загуби във вашия бранш?
- Трусовете на кризата по отношение на факторинга не се отразяват като кредитни загуби, а в намаляване на бизнеса. Факторинг компанията търпи негативи от намаляване на оборотите на бизнеса й в резултат от свиването на разплащанията и търговските обороти между фирмите. Няма вземания – няма бизнес. Тоест първият съществен проблем за факторинга в резултат на кризата е спадане на оборотите.


През миналата година спаднаха ли оборотите?
- Не. През 2010 г. оборотите пораснаха благодарение на износа и на съживяването на икономиката. През 2009 г. обемите бяха сравними с тези през предходната година. Но има един нюанс. Ако нямаше криза, само "Уникредит Факторинг" в момента най-вероятно щеше да е надхвърлила 1 млрд. лв. оборот. Като абсолютни стойности нямаше свиване на обемите. Дори се отчете нарастване.


Обаче при намаляващ брутен вътрешен продукт, както беше през миналата година, дори да не мърдаме като обеми, отчитаме увеличение в процентен ръст. За това допринася и фактът, че все още сме нов бизнес и базата е ниска.


Така, ако през 2007-2008 г. формирахме 0.5% от БВП, сега сме около 1.5%. Така че ние можем да си растем дори при намаляваща икономика. Интересно би било дали, когато БВП отново започне трайно да расте, факторингът ще успее поне да задържи сегашното си ниво от брутния продукт. Силно се надявам, че ще успеем.


От кои отраслови сектори са клиентите, които ползват услугите на факторинга? Има ли фирми, които са започнали да използват факторинга по-активно заради кризата?
- Индустрии, които отбелязаха оживление през 2010 г., бяха текстилната, химическата, секторът на суровините, енергетика, телекомуникации и IT. Това са сектори, които се развиват добре и с тях работим активно. В сектори като строителството и свързаните с него дейности бизнесът намаля драстично. В крайна сметка кризата елиминира неспособните, а тези, които са добри, стават още по-добри.


Поскъпнаха ли услугите на факторинга, както се увеличиха лихвите през кризата? Каква е средната цена на услугата?
- Няма как да не плуваме, защото парите са борсова стока. Няма как, когато расте цената на ресурса, да не го отразим. Опитваме се колкото е възможно да задържам нивото, дори понякога понасяйки пасиви за наша сметка, защото в редица случаи няма как клиентът да понесе допълнителна тежест. В момента цената е стабилна и не се е увеличавала.


Цената на факторинга зависи от риска на конкретния клиент, но продължава да е съпоставима с тази на краткосрочното кредитиране. Естествено нормално е цената за фирма, която е малко или средно предприятие, да бъде различна от тази за компания, която е сред десетте най-добри на пазара.


Но пропорционално и в двата случая цената е съпоставима с тази на краткосрочен кредит. Има малко оскъпяване, когато освен финансиране фирмата ползва и административно обслужване – администриране и събиране на вземането. Тогава е с около 0.5% по-скъпо.


Да попитам така: не е ли скъпа услуга факторингът?
- Скъпа е за фирми, които нямат нужда от факторинг. За тези с ясна визия и стратегия за развитие на своя бизнес и за гъвкавото и динамично управление на клиентски портфейл е евтина. За фирми износителки в период на ръст освен евтина е и направо незаменима. Скъпа ли е една автомобилна застраховка – да, ако колата не се кара и стои в охраняем топъл гараж.


Естествено в момента наистина и парите като стока не са това, което бяха през 2007 г. и 2008 г. И това е заради риска.


Кои ще са основните предизвикателства през 2011 г. за факторинга?
- Да успеем да следваме пазарния потенциал и да продължим да растем при контрол на риска и поддържане на качество по отношение на клиентите. Трудното ще бъде да успеем да задържим ефективността си по отношение на събирането на пари. От друга страна, се надявам да няма външни за България икономически трусове. При сегашната ситуация в арабския свят има и доста нови рискове, но се надявам процесите да се стабилизират.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Николай Влаеско
    Николай Влаеско
    Рейтинг: 262 Неутрално

    Браво! Най-сетне един банкер, който говори нормално и разбираемо за неспециалистите!

    Николай




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK