Няколко страни в Европа искат регулации за банките си отвъд Базел III

Анализатори очакват по-строгите изисквания да свият инвестиционния бизнес на институциите

Няколко страни в Европа искат регулации за банките си отвъд Базел III

© BRENDAN MCDERMID




7% ще е изискването за първична капиталова адекватност по Базел III


10% искат от банките си Швейцария, Италия и Швеция

"Три години и половина след началото на глобалната финансова криза банковият сектор и финансовата система, изглежда, са се стабилизирали. Това обаче изискваше безпрецедентна държавна намеса и за да постигнем стабилност наистина, ще трябва да бъдат направени още ключови реформи."


Президентът на Базелския комитет за банков надзор Ноут Велинк не е първият, който прави подобна констатация. Докато обаче международните регулатори още работят по някои основни елементи на новите глобални изисквания, вече в няколко страни местните финансови надзорници заговориха сериозно за приемането на мерки, които се разпростират отвъд общите за сектора.




В средата на миналата седмица швейцарското правителство официално препоръча на парламента да приеме по-строги от глобалните капиталови изисквания за големите банки в страната, съобщи "Ройтерс". Според властите ползите за икономиката надвишават разходите за финансовите институции.


Проектозаконът беше предложен още през декември 2010 г. и ако бъде приет, двете най-големи банки в Швейцария - "Креди Суис" и UBS, ще трябва да поддържат капиталова адекватност от първи ред 10% спрямо приетите общи регулации от Базелския комитет по банков надзор 7%. Заедно балансите на двете банки са повече от два пъти над размера на швейцарската икономика.


"Въпреки че разходите за тези институции ще се увеличат в краткосрочен план, в по-далечното бъдеще ще нарасне доверието на инвеститорите, което ще е едно от конкурентните предимства за страната и самите банки", посочиха от правителството.


Главният изпълнителен директор на UBS Освалд Грюбел посочи, че по-строгите стандарти в Швейцария могат да накарат банката да измести някои от звената си в чужбина. Обратно на това, от "Креди Суис" коментираха, че предложените стандарти са "строги, но изпълними". Според анализатори въвеждането им ще принуди банките да свият инвестиционния си бизнес, което пък ще освободи известно количество капитал.


Дори преди Швейцария в началото на март Швеция също съобщи, че ще затяга изискванията за банките си. Според местния регулатор институциите е най-добре да имат капиталова адекватност между 10% и 12%. Правителството иска да приеме новите правила по-бързо от останалите европейски страни.


"Първоначалният ефект от предложенията може да е отрицателен за печалбите в сектора. Но все пак всяко увеличение на капиталовите изисквания и ограничаване на възможностите за рисков бизнес ще са полезни и могат да доведат до по-ниски цени на финансиране на международните пазари", коментира анализаторът на "Муудис" Том Питърсън.


Адекватността на първичния капитал на една банка е основен показател за финансовата й стабилност. Това е съотношението между най-чистите форми на капитал на институцията (предимно акции и реинвестирана печалба) и нейните активи (предимно кредити), претеглени спрямо риска, който носят.


Приетите миналата година нови стандарти Базел III определиха 7% като достатъчно съотношение за първична капиталова адекватност, за да устои една банка на нови сътресения в икономиката. Още преди официалното им одобряване от сектора изразиха опасения, че изискването е прекалено високо, че ще навреди на способността на банките да кредитират, а оттам и на възстановяването от кризата. Сега обаче тези критики отстъпват място на призивите на националните регулатори за още по-строги правила.


Над британските банки също надвисна възможността за по-високи капиталови изисквания. Това е една от основните препоръки на Британската независима банкова комисия (Independent Commission on Banking, ICB), на която миналия септември правителството възложи да измисли как да се подобрят стабилността и конкуренцията в местния банков сектор.


Най-големите банки в страната, считани за "твърде големи, за да фалират", трябва да имат капиталова адекватност от около 10%, посочват от ICB. За инвестиционните банки изискването няма нужда да надвишава международните. От ICB смятат, че тези 10% "трябва да бъдат и международният стандарт".


От началото на април и в Италия се наблюдава раздвижване в банковия сектор и неговите регулатори. Министърът на икономиката Джулио Тремонти и управителят на италианската централна банка Марио Драги (който е най-вероятният нов управител на Европейската централна банка) призоваха институциите да повишат адекватността си също до 10%.


Банковият сектор на Италия започна годината със значително по-ниски съотношения за адекватност от средните за Европа, пише "Дау Джоунс". Според анализатори на HSBC през 2010 г. италианските банки са имали капиталова адекватност от първи ред средно 7.5% спрямо 9% за европейските им конкуренти.


Натискът върху институциите се засили и от тазгодишните стрес тестове на банките в Европа, чиито резултати се очаква да бъдат оповестени през юни. Освен Базел III те са другият фактор, който кара сектора да търси повече капитал по един или друг начин.



7% ще е изискването за първична капиталова адекватност по Базел III


10% искат от банките си Швейцария, Италия и Швеция

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на kardinalat
    kardinalat
    Рейтинг: 909 Любопитно

    ха, Швейцария и Швеция - ок. те са очакваните, виж италианците ме изненадоха. Тремонти трябва сериозно да е притеснен от реалността. Няма да е Испания, Италия ще изгърми в конкретната ситуация. Затрудненията на Уникредито (включително иска срещу Банка де,Медичи) и невъзможността на Мидиабанк да носи цялата тежест на раменете си правят тази вероятност - реална. А колкото повече време Либия гори - толкова по малко са възможните решения.

    и най-умният си е малко прост....




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK