Продажбата на БАКБ забуксува, появи се и нов кандидат

Соченият за най-вероятен купувач се е оттеглил, вторият чака отговор

Продажбата на БАКБ забуксува, появи се и нов кандидат

© Krassimir Yuskesseliev



Близо месец след крайния срок (31 март), в който ирландската Allied Irish Banks (AIB) трябваше да се раздели с българското си поделение Българо-американска кредитна банка (БАКБ), сделка все още няма. Соченият за най-вероятен купувач ЦКБ се е оттеглил от преговорите, "Експат капитал" чака отговор на офертата си, а в последният момент се е появил и трети кандидат според информация на "Дневник".


В момента финансовият и правния анализ (due dilligence) на БАКБ  продължава, потвърдиха от банката. Именно това означава, че има нов потенциален купувач, след като предните два вече направиха оценки, на база на които са отправили своите предложения.


Досега преглед на състоянието на кредитната институция са правили Централна кооперативна банка (ЦКБ) и "Експат капитал", компания на бившия министър от кабинетите "Сакскобургготски" и "Станишев" Николай Василев и Никола Янков, бивш член на кабинета на царя. "На този етап няма движение по офертата ни, тя е в сила и все още очакваме отговор от продавача", каза Николай Василев пред "Дневник".




ЦКБ, която е част от групата на "Химимпорт", от около месец се е оттеглила от надпреварата, въпреки че е имала сключен предварителен договор за покупко-продажба, посочиха трима независими източници на "Дневник". Според двама от тях интересът на банката е охладнял заради липса на консенсус между нея и втория по-големина акционер в БАКБ - инвестиционния фонд "Грамърси имърджинг маркетс фънд" (Gramercy Emerging Markets Fund).


Той притежава 29.98% от капитала на банката и вече обяви, че покрай продажбата на основния дял ще търси начин да продаде и своя. За разлика от AIB обаче, които са притиснати от началото на срока през юли, в който трябва да започнат да връщат държавната помощ, фондът няма подобен натиск да продава на всяка цена и има комфорт да търси по-добри условия за своя дял. Според източниците на "Дневник" сочената за най-атрактивна оферта за БАКБ до момента е била именно на ЦКБ.


Представители на ЦКБ отказаха да дадат коментар за "Дневник" с мотива, че и тя, и БАКБ са публични компании и всяка съществена информация за тях трябва да се оповестява първо до финансовия надзор. "Дневник" не успя да се свърже с представител на "Грамърси".


Свеж полъх


в течащата от есента на миналата година продажба на БАКБ внася последната неофициална информация от банковите среди, че новото име, което е "влязло" в надпреварата за БАКБ, е Цветелина Бориславова - бивш собственик на СИБанк. Тя не отговори на въпросите на "Дневник". В интервю за в. "Капитал" при изтеглянето си от СИБанк в края на 2010 г. обаче заяви: "...Няма да се откажа и от финансовите услуги. Смятам да използвам своята експертиза в инвестиционното банкиране в полза на българската икономика."


Освен сумата за дела на ирландците новият собственик ще трябва да осигури и допълнителни средства, свързани с някои падежиращи задължения на БАКБ. В края на юли банката трябва да погаси поредната си емисия облигации за 35 млн. евро, чийто падеж е на 29 юли 2011 г. Освен това тя трябва да върне и 25 млн. евро, усвоени от кредитна линия за 75 млн. евро, отпусната от AIB.


Тоест освен цената за дяловото участие бъдещият собственик на банката ще трябва да осигури и поне 60 млн. евро в рамките на следващите три месеца. Това според източници на "Дневник" означава, че новият собственик на БАКБ ще трябва да има сигурен и бърз достъп до подобно по размер финансиране.


Сред инвеститорите в банковия сектор у нас с такива средства в момента е бившият собственик на СИБанк - Цветелина Бориславова, която в началото на декември 2010 г. продаде остатъчния си дял от 16% в банката на белгийската група KBC. За него тя получи 141 млн. лв. Белгийската банка купи мажоритарния пакет в СИБанк през 2007 г. именно от Бориславова.


В момента делът на ирландците в БАКБ през пазарната й капитализация е малко под 50 млн. лв., при положение че го купиха в началото на 2008 г. срещу 216 млн. евро. Цената на сделката сега обаче ще зависи от финансовото състояние на банката и кредитния й портфейл. Към края на миналата година 23% от отпуснатите от нея заеми са необслужвани повече от 90 дни.


Загубата й е 14.4 млн. лв., а активите й са за 737.6 млн. лв., което я нарежда на 18 място по големина в банковата система. Профилът й е основно ипотечно бизнес кредитиране в секторите туризъм и хотелиерство, които бяха най-засегнати от кризата. През последната година и половина банката се включи по-активно в депозитната надпревара на местния пазара, като увеличи депозитите си с над 60% през 2010 г. до 316 млн. лв.


През 2010 г. AIB, която изпадна във финансови затруднения, промени класификацията на всички свои инвестиции в чужбина, включително участието си от 49.99% в капитала на БAKБ. Тя ги категоризира като активи "на разположение за продажба". Банката успя да продаде 100% от полското си поделение Bank Zachodni на испанската Santander.


За продажба бяха обявени и поделенията й в САЩ и Великобритания, като през ноември миналата година от AIB съобщиха, че има решение за прекъсване на процеса по продажба на бизнеса й във Великобритания, а поделението в САЩ беше продадено.


Засега обаче отдръпването на ЦКБ, липсата на отговор на офертата на "Експат капитал" и появата на нов претендент оставят БАКБ без ясен купувач няколко месеца преди изискването банката майка да изпълни ангажиментите по полученото си държавно финансиране.


Последна дума


Освен избора и договарянето с кандидат-купувач, преди да има окончателен финал на сделка, трябва да се произнесе и БНБ, която проверява произхода на капиталите и средствата на купувача и въз основа на това преценява дали да даде разрешение на сделката. В последните около десетина години централната банка води консервативна лицензионна политика и освен големи международни групи като Банк Аустрия, белгийската KBC, унгарските ОТП банк и МКБ банк, които влязоха в сектора чрез банковата приватизация или вторична продажба, небанкови компании не са допускани.


В началото на април обаче стана ясно, че купувачът на друго дъщерно поделение у нас - НЛБ банка София (собственост на словенската Нова люблянска банка), е именно небанкова финансова компания. Холандско-израелският холдинг "Кардан", чрез звеното си за кредитиране на дребно "Ти Би Ай Еф файненшъл сървисес" (TBIF), купи банката за 15 млн. евро.


Така затвори кръга от финансови компании и услуги, които има у нас групата на Ти Би Ай. След 2007 г., когато България се присъедини към ЕС и у нас влезе в сила правилото на единния паспорт, влязоха още румънското поделение на израелската Банка Леуми (която вече се изтегли оттук) и украинската Регионална инвестиционна банка чрез латвийския си клон.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Трудна работа е българския пазар. Толкова трудна та чак граничеща с невъзможна.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  2. 2 Профил на moon74
    moon74
    Рейтинг: 578 Неутрално

    Познание, родено от коктейли в банковите среди, не се нарича експертиза. Но банкерите са свикнали да се наричат с необичайни имена, за да изгреждат сериозно. Досега не съм чул от нито един експерт да казва, че притежава експертиза. Чувал съм, че такава се дава след аутопсията.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK