Война на световете

LG подклажда враждата между активните и пасивните 3D технологии с дебюта на Cinema 3D в Европа

Война на световете

© YURIKO NAKAO



Betamax срещу VHS, HD DVD срещу Blu-ray. Все любопитни войни между различни стандарти с една и съща функционалност, свързана с видеоносителите. Войни, които обикновено водят до изчезването на единия от двата вида и тоталната доминация на другия.


Подобна ситуация се оформя и в света на 3D телевизорите, чиито продажби започнаха доста по-трудно от очакванията. Липсата на съдържание, високите цени и неудобствата на технологията в първите й стъпки към потребителите казаха тежката си дума и в крайна сметка 2010 г. приключи, меко казано, разочароващо за пазара на 3D телевизори (едва 2.5 млн. продажби при 10 млн. погнози).


Производителите като Sony, Samsung, LG и Panasonic обаче посрещнаха 2011 г. с нова вълна оптимизъм и са твърдо убедени, че това ще е годината, в която 3D приемниците ще стъпят здраво на земята. И междувременно се разделиха на два лагера, които залагат на различни технологии за доставяне на 3D телевизия за потребителите си - активна и пасивна.




Активната е избрана от Sony, Samsung и Panasonic. Тя предоставя картина с повече детайли и резолюция, но за сметка на това с малко по-малък зрителен ъгъл, по-ниска честота на осъвременяване на изображението на екрана и по-висока цена на очилата, които реално създават 3D ефекта.


Пасивната технология, на която е базирана представената от LG серия Cinema 3D, залага на по-евтини очила, по-ярка картина и по-бързо осъвременяване на картината (което означава и по-плавни движения на екрана) и по-ниски цени. Това обаче се компенсира с липсата на Full HD резолюция на дисплея.


На практика и при двата подхода 3D телевизията е една илюзия. Производителите на потребителска електроника мамят човешкия мозък, че вижда триизмерно изображение от двуизмерен екран. Това става чрез стереоскопията.


Човешките очи са разположени на няколко сантиметра едно от друго, което означава, че всяко от тях вижда един и същ обект под различен ъгъл и съответно по различен начин. Именно тази разлика е интерпретирана от мозъка като обем и дълбочина на образа, или иначе казано, придава му 3 измерения.


На практика производителите на електроника показват двата различни варианта на стереоскопичното изображение на двете очи поотделно, което създава и илюзията за 3D. Именно при показването на вариациите на самото изображение се крие и разликата между активната и пасивната 3D технология.


При активната 3D телевизорът показва до 120 кадъра в секунда, половината от тях за лявото око, а другата половина - за дясното. Така се постига ефектът на Full HD (1920х1080 пиксела) картина и при 3D съдържание. Важен елемент при тази технология са очилата, които също са активни. Те се синхронизират с телевизора и на практика разпределят кадрите между лявото и дясното око.


Тоест, когато трябва да гледа лявото око, дясното стъкло на очилата се затъмнява и обратното. Затова те са с активен затвор, което изисква вграждането на специален механизъм в тях, който ги прави по-тежки и неудобни. Това налага зареждането им и увеличава значително цената им. Предимствата на тази технология са, че изображението, което възприема мозъкът, е много по-детайлно, но за сметка на това се ограничава максималната скорост за осъвременяване на картината.


При пасивната 3D се използва технологията, която е в огромна част от съществуващите 3D кина по света в момента (според LG - около 70% от тях). В този случай телевизорите (като серията Cinema 3D на корейската компания) залагат на т.нар. поляризация на изображението, за да създадат ефекта на картина за лявото и за дясното око.


Ролята на пасивните 3D очила обаче е по-малка - те разпределят изображенията за двете очи, подавани от поляризирания филтър на телевизора, като за това не се изисква затъмняването им. Тоест в тях няма допълнителни механизми или технологии, което намалява значително цената им.


Най-големият недостатък на пасивната 3D технология обаче е фактът, че прожекторът на телевизора се разделя на две части - една за лявото и една за дясното око. Това разделя наполовина резолюцията и съответно детайлността на картината. Което означава, че те могат да възпроизвеждат Full HD при двуизмерна картина.


Проблем при пасивната технология е и фактът, че ако потребителят гледа към екрана твърде от високо или от ниско, може да не види триизмерно изображение, а размазан двуизмерен образ. Хоризонталният зрителен ъгъл обаче е по-добър в сравнение с активната 3D технология. Пасивната технология има и още едно предимство - осъвременяването на картината може да бъде с честота над 240 херца, тоест двойно по-бързо от възможностите на активните 3D телевизори.


В крайна сметка и двете технологии имат и предимства, и недостатъци. От LG обаче са твърдо решени да заложат на пасивната 3D технология (виж интервюто), което според представители на компанията вече носи успехи. "Успяхме да преобърнем пазарното разпределение в Южна Корея, където в началото на годината дебютира Cinema 3D серията ни.


С нея вече държим над 70% от пазара, чийто обем също се увеличи", разказа пред "Дневник" Куон Суп Лий, вицепрезидент на компанията. От Sony, Samsung и Panasonic засега не дават признаци, че ще се откажат от техните "активни 3D планове", и дори твърдят, че подобряват непрекъснато технологията си. Което води до по-леки, удобни и евтини очила например. Но никой не отрича, че пасивната 3D технология е по-достъпна в чисто ценово отношение от потребителска гледна точка.


Пазарът е отворен, заповядайте.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK