На хората не им се работи, убедена е Ани Стаменова
Младите хора следват потока на парите
Местните депутати - недостъпни
Тук е фабриката за парашути в топ 3 на света
Отдавна я наричат северозападнала България. Там работа няма, а хората, които не са напуснали, са бедни.
Това са клишетата, наложени за Монтана, Враца и Видин. През февруари Евростат определи региона за най-бедния в целия ЕС, а премиерът поръча на работна група да пише стратегия за спасението му. Екип на "Дневник" отиде на място, за да провери имат ли основание клишетата. Видяхме, че хора с бизнес не намират работници, а пък безработни казват, че от години няма работа. Други просто чакат помощ от държавата и "някой голям инвеститор", за да потръгнат нещата. Вчера бяхме във Враца, днес е ред на Монтана.
В Монтана, в сърцето на най-бедния регион в целия Европейски съюз, шият дрехи на "Готие", "Бърбери" и "Клое", както и парашути – заедно с чешките те са единствените, произведени в Европа. Кметът е непрекъснато в движение и така и не успяваме да го хванем за разговор между многото му срещи и пътувания. Кафенетата в града са пълни с хора, които часове могат да седят на едно кафе с няколко цигари, а 5 лв. за подарък се оценяват като много.
Така изглежда в щрихи градът през еднодневния поглед към него. Въпреки предварителната настройка, че там почти нищо не работи и перспективи за работа и бъдеще няма, оставаме изненадани от броя и дейността на фирмите, на които попадаме. Клишето, което няколко души от София ни казват, че там работят само "Монбат", общината и училището, се опровергава много бързо.
На пръв поглед проблемът е, че повечето фирми са малки и осигуряват незначителна заетост. След няколко часа разговори с работодатели и служители вече изплува и друг нюанс на проблема с липсата на работа.
Без работа и без желание
Бедността има най-различни измерения. За някои райони тя означава съкращения, намаляване на заплатите и свиване на производства. Тук тя е още по-голямо затъване в безпаричието. Собственик на павилионче до едно училище казва, че през последните 1-2 месеца "тотално са се сринали нещата", след като родителите не дават вече на децата си дори пари за закуски.
Според НСИ безработицата в Монтана е 12.2%. Според жителите й - може и да стига 30-40%. Както на доста места в Северозападна България и тук много хора работят от години в чужбина, а пак по данни на НСИ от последното преброяване отрицателният прираст на областта за последните десет години е над 20%.
"Младите хора следват потока на парите", казва местен човек, когото срещаме на улицата, и разсъждава, че най-бедният район "става още по-беден в кризата, не толкова бедният ще оцелее в такъв период".
От работещите местни дружества се оплакват, че имат проблем с набирането на персонал. "Не можем да намерим работници. На хората не им се работи", казва Ани Стаменова, съсобственик и управител на "Ава спорт". Компанията е в топ 3 на производителите на парашути и делтапланери в света и въпреки китайската инвазия запазва пазарите си.
"Човек трябва да има цел в живота. Цял живот сме мечтали за собствено летище и никога не сме очаквали да стане. Но вече имаме", разказва тя. Имат го, след като не им разрешили да наемат това до града и направили друго в съседно село.
Сега с него се развива по-екстремен туризъм – скачане с парашут. Компанията е съкратила 20 души заради кризата, но собствениците й се опитват да запазят сегашния си персонал, защото намирането на нови хора е повече от трудно. Заради по-специфичната работа новите шивачи тук се обучават поне една година.
Стаменова направо нарича много от съгражданите си мързеливи и казва, че по техните разбирания държавата е длъжна да им даде нещо. В същото време тя признава, че има и компании с лошо отношение към служителите им, но трябва по някакъв начин да се прави разлика между тях и коректните работодатели.
"Няма предприемчивост, това не може държавата да ни го даде", казва тя. Разказва за скорошен случай, когато е отишла на среща с жена, предложена й от трудова борса. Тя направо е започнала с исканията си за заплата с уговорката, че не може много да се товари, защото има астма и пие лекарства. В следващия момент е отворила чантата си и е извадила цигара от кутията, сложена върху лекарствата й, разказва потресена Стаменова.
Местните неволи на бизнеса
Таксата смет е взривоопасната тема, за която местните предприемачи не пестят емоции – тази година тя се удвоява по техни сметки, а коментарът им е "Това не е човешко". Собствениците на местна шивашка фабрика дължат за 2011 г. 22 хил. лв. Христо Петров, собственик на строителна фирма, пресмята, че за къща от 200 кв.м миналата година е плащал 800 лв., сега дължи 1600 лв. В същото време услугата изобщо не се е подобрила, казва той.
Таксата е само един от проблемите за бизнеса в града – главна спънка се явява изместването на териториалното поделение на НАП от Монтана във Велико Търново, след което много фирми са преместили регистрацията си в София и плащат данъци там.
"Имам чувството, че по някакъв начин се източва икономиката и парите отиват за партиите", разсъждава Христо Петров. И той, и останалите, с които се срещаме, не крият недоволството си от управляващите и по-специално от депутатите от ГЕРБ. Спомнят си как преди изборите са идвали при тях, за да искат "услуги" под формата на спонсорство. След това са станали недостъпни. Местният бизнес сочи за пример Искра Фидосова, с която, откакто влязла в парламента, "просто не може да се говори. А от тези, с които може – полза никаква."
И Никодим Атанасов е от хората, които не се оплакват от кризата, която в съчетание с местните особености е навредила на бизнеса му. Неговите недоволства са такива, каквито могат да се чуят във всеки български град - законовата уредба. Разказва, че откакто се е захванал с частен бизнес - преди почти 20 години - не му се е налагало да регистрира нова фирма.
Сега е неизбежно - тя трябва да изкупува мляко от собствената му кравеферма и да го продава на собствената му млекопреработвателна компания. Предприятието му "Огоста" прави един от най-вкусните сладоледи в България – казва, че е със сметана и мляко, не на прах, без растителни мазнини. Личи по вкуса му.
Само че няма да го намерите в хранителните хипермаркети – ако имате късмет, ще ви попадне в някое квартално магазинче. "С влизането на веригите (магазини - бел. ред.) малкият бизнес фалира. Голямата верига поставя условия, ние сме придатък, ставаме зависими", обяснява той подобно на други производители, които преди време се оплакаха от условията, при които могат да стигнат до рафтовете на големите магазини.
И без този достъп Никодим Атанасов едвам смогва да произведе толкова кашкавал, колкото са готови да купят сръбските ни съседи. "Сърбите го изкупуват във Видин, не давам на веригите нищо."
А защо да работиш за минимална заплата?
Строителят Христо Петров сочи за проблем същия парадокс, за който говори Ани Стаменова – "Колкото по-висока е безработицата, толкова по-трудно се намират работници". Едно обяснение – безработните получават обезщетения от бюрото по труда, които са ниски като сума, но за толкова беден район са колкото една нормална заплата.
"От нашата камбанария е така – защо да работиш за 240 лв. по 12 часа на ден до 8 вечерта?" – пита Венелина Петрова. Тя и Силвия Спасова разхождат децата си в центъра привечер. Сега се грижат за тях, иначе нямат работа. Питам Венелина дали не е мислила да започне свой бизнес. Не, няма да го направи. Силвия и съпругът й пък са имали магазин преди време, но са фалирали и сега са останали с дълговете. И с горчилката от собствения си опит за предприемачество.
Заплатата от 400 лв., която си изкарват по-добрите шивачки при Силвия Петрова, изглежда повече от добра за града. Силвия от години шие на ишлеме за известни дизайнери, но от работата за големите им имена не е потънала в пари. Най-опитните сред служителките й понякога достигат до 600 лв. на месец. Шивашкият цех е в една от сградите на бивше ТПК – ремонт тук видимо не е имало от идването на демокрацията насам. В съседство на шивачките е сладкарска работилница, от която мирише на ванилия.
Вътре в сградата - бивш символ на другарската работническа задруга, 30-ина жени шият дрехи за много малки и много възрастни по тяхно определение. Сега поръчките им са за детски дрехи на "Готие", "Бърбери" и "Клое", както и за дамски рокли като за "70-годишни германски баби". Детските рокли ни изумяват – Жан-Пол Готие предлага черна вечерна рокля с шлейф за 4-годишно момиченце, друга, с прасковен цвят и без шлейф, за 2-годишно.
Силвия казва, че няма проблеми с персонала – тя си е взела хората от бившата шивашка фабрика "Май". На два пъти е била пред затваряне – трудно е да се каже дали кризата е виновна, просто разходите й се увеличават, а цената на продукцията им пада. Успява да се задържи от сезон до сезон. Нищо повече.
Тя обаче е оптимист и казва, че се вижда светлина заради бунтовете в арабския свят, които са насочили много поръчки към тях. Междувременно посредниците на дизайнерите са преминали и през фаза на поръчки към производители в други страни като Украйна и Китай, но пак са се върнали в България.
Според Силвия безработицата в Монтана е поне 40%, но няма как да се улови, защото масово хората са в чужбина. Мъжете съвсем са без работа: "Едно, че няма. Друго, че това, което има, му дава заплата, с която не може да се усети като мъж."
Тя е от предприемачите в града, които виждат нещата от по-светлата им част, макар да се е отказала от намеренията си да прави собствена марка дрехи по неин дизайн. Идва й прекалено скъпо и несигурно. Вместо това шивачките й пришиват етикети със световноизвестните марки, получават заплати, колкото е крайната цена на много от роклите и се радват, че имат работа.
На фона на непрекъснато напускащите града хората, които вече имат свой бизнес в него, са "принудени" да бъдат в групата на оптимистите. Ани Стаменова е дошла от доста по-атрактивно място - Пловдив, но не й е хрумвало да произвежда парашутите там или да напуска страната въпреки съблазнителните предложения, които е имала. Не би насърчила и внука си да живее навън. За хората, които избират друг път, казва скептично: "Смятат, че в чужбина е по-лесно."
В последната класация на Института за пазарна икономика Монтана е на осма позиция сред градовете с най-подходящи условия за бизнес – според икономистите предимство тук са електронното управление, ниските данъци и борбата с корупцията. Негативите са високи такси, безработицата, малкото инвестиции и ниските заплати.
Последното продавачка в магазинче за козметика илюстрира така - ако някой влезе, то много често е да купи подарък – и всичко с уговорката да бъде до 5 лв. Рядко ще е за повече.
Младите хора следват потока на парите
Местните депутати - недостъпни
Тук е фабриката за парашути в топ 3 на света
Утре очаквайте Видин - изоставен от хората
Съдържание от Procter and Gamble
