Силен отлив от производство на храни "Стара планина"

Част от търговските вериги вече са премахнали щандовете за продукти по стандарт

Силен отлив от производство на храни "Стара планина"

© Георги Кожухаров




113 са били производителите по стандарта при въвеждането му през 2010 г.


54 компании са се отказали от него от началото на 2011 г.

След първоначалните силни продажби на месни продукти "Стара планина" и последвалия скандал, в който четири фирми бяха обвинени от земеделското министерство, че заместват месо със соя, интересът към производството на храни по стандарт е намалял силно. Според актуалните данни на асоциацията на месопреработвателите, които са собственици на логото "Стара планина", половината фирми през тази година не са го закупили.


Това на практика означава и че нямат право да произвеждат такива храни. Данните на сдружението показват, че през миналата година, когато беше въведен стандартът, производителите на различни продукти по него са били общо 113. От началото на 2011 г. досега обаче 54 са се отказали от него и не са подновили закупуването на права за използването на логото. Не е ясно и колко от останалите 59 реално произвеждат продуктите.




Актуалните данни на търговските вериги показват, че през последните няколко месеца силно е намалял интересът към продукти по стандарта, като някои от тях дори са премахнали щандовете, които допреди време ги отделяха от останалите. Представител на търговска верига дори коментира пред "Дневник", че продажбите са " под 1% от всички", а вече се предлага и все по-малка палитра от продукти - предимно кайма и няколко вида колбаси.


Стандартът "Стара планина" беше въведен миналото лято. Първоначално производителите на продукти по него отчитаха много сериозен интерес, тъй като преди това имаше неколкомесечни обществени дискусии за качеството на храните и активно промотиране от страна на земеделското министерство.


Няколко месеца по-късно обаче четири фирми бяха обвинени, че нарушават разписаните рецепти, като заместват месо със соя, което по-късно беше отхвърлено от германска лаборатория. Веднага след скандала повечето компании от бранша прогнозираха, че доверието в него ще намалее силно, а някои още тогава казаха, че се отказват от производството на тези продукти.


Тогава представители на бранша прогнозираха, че соевият скандал ще се отрази и на всички други стандарти, въведени по-късно. Така например нямаше силен интерес към производството на мляко по Български държавен стандарт, какъвто се очакваше първоначално, а досега са одобрени само 7 хлебопроизводителя, които да правят хляб "България". От тях пък само един е пуснал партиди на пазара.


Преди седмица директорът на агенцията по храните Йордан Войнов прогнозира, че най-вероятно ще се наложи внос на брашно за производство на хляб "България", тъй като и към него има изисквания за качество. В момента има две мелници, които са одобрени за производството му - в София и Сливен. От големите хлебопроизводителни компании съобщиха, че най-вероятно внос все пак ще има, а цената на хляба по стандарт ще бъде с 10-20 стотинки над другия масов хляб, предлаган на пазара.

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Теодора
    Теодора
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Поне да го намерим някъде стандартния хляб, да го опитаме, пък тогава да се отказваме от него.. В момента имам чувството, че същестува само на теория..

    http://antiideas.wordpress.com/
  2. 2 Профил на red_rose
    red_rose
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    Честно казано, не намирах особена разлика в колбасите по стандарт "Стара планина" и тези, другите, тъй че отдавна спрях да ги купувам. Единствено, дето първите са два, че и три пъти по-скъпи от вторите. Че кой е луд да плаща тройно за стока, като има по-евтина? Особено пък при изтънелия ни джоб.

    Да пишеш на български с латиница е като да пишеш с лайна по стената - чете се, но не е красиво!
  3. 3 Профил на bohem
    bohem
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Министър Миро Мазния какво обяснение ще даде сега.То не беше пиар ,то не беше чудо.И с хляба ще е същото.

  4. 4 Профил на ПАСТОРА
    ПАСТОРА
    Рейтинг: 722 Неутрално

    Развоят на събитията е абсолютно доказателство за бюрократизацията на икономиката, абсолютната управленческа немощ на институциите и закостенялото мислене.
    Желанието на стотина производители да предложат на пазара качественна продукция говори за желанието и покриващите го възможности. Скандалът след това говори за липсата на идея за осъществяване на добрите намерения - не може да се очаква спазването на пожелателен стандарт, който не може да бъде контролиран. Нормално е производителите да се откажат да произвеждат нещо, което не може да се оцени по достойнство. Накрая вместо да се позволи на всички да произвеждат по утвърден стандарт и да се контролира изпълнението му в съчетание с жестоки санкции при нарушаване, се преминава към разрешителен режим. Закостенялото мислене се проявява в желанието някои да имат по-големи права от другите, да стоят над тях не с това което вършат, а с това какви права са извоювали (закупили).
    Преди седмица прочетох в "Дневник", че 30 производители са подали искания за производство на хляб, като 10 са получили лиценз, 10 са в процес на лицензиране, а на 10 е отказано. Сега се оказва, че 7 имат правото да го произвеждат, като само един го прави. Престараването с лицензирането води до увеличена бюрократизация и корумпиране на чиновници. Добрият замисъл за качествен хляб контрастира с желанието за административен контрол над производителите. Нима преди 1990г. когато имаше само три вида хляб по стандарт имаше само две мелници в България, които произвеждаха брашното.

  5. 5 Профил на avens
    avens
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Изхода е изключително прост.
    Всички храни трябва да отговарят на БДС. Който може ще ги произвежда, а който не може няма да ги произвежда.
    Лекарствата, хранителните добавки и храните са под строг контрол и за производството и разпространението на вредни такива се санкционират по НК.
    Световна практика е, че лекарствените средства са такива и са под специален режим, защото имат поне един неблагоприятен страничен ефект. Хранителните добавки и храните нямат никакви странични ефекти.
    Лицензирането е ненужно и вредно за хранителната индустрия, но производства вън от Стандарта се преследват като престъпления, за което няма прошка защото създават голяма обществена опасност.

    Ако искате четете или не четете написаното от мен.И още нещо:НЕ МИ ПУКА ЗА ВАШИТЕ (+) или (-).Интересува ме само смисъла на нещата.
  6. 6 Профил на pc_none
    pc_none
    Рейтинг: 531 Весело

    Как да хапва народа "Стара планина" като джоба му е "Дрънчи дупка"?

  7. 7 Профил на fawni42
    fawni42
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Анкета трябва ли да подаде оставка министър Найденов на: http://ned3.blogspot.com

  8. 8 Профил на rapidfire
    rapidfire
    Рейтинг: 1491 Неутрално

    До коментар [#5] от "avens":

    За БДС си прав. Едно време имаше БДС за всеки продукт.
    Колкото до храните и хранителните добавки си в много, ама много дълбока грешка.
    Всяко нещо има странични ефекти.
    Вземи една елементарно проста хранителна добавка като солта например.
    За хранителните добавки, които се използват за лечение и профилактика изобщо няма да коментирам - те преминават ЕДИНСТВЕНО санитарна проверка - т.е. дали не са замърсени с нещо.
    Съставът им е оставен на волята на всевишните и съвестта на производителя. В много случаи съдържат вещества извлечени от ГМО, а ВСИЧКИ препарати на билкова основа имат и странични ефекти, които в повечето случаи просто не се споменават и при проява изискват много сериозно ровене из НЕТ-а, за да бъдат обяснени.
    Тревожното е, че все повече препарати, които доскоро са били лекарства и имат сериозни и доказани странични ефекти, като Спазмалгон, Аналгин и др. се пререгистрират като хранителни добавки и се продават свободно, т.е извън всякаква стандартизация и контрол.

    It is nice to be important, but it's more important to be nice!
  9. 9 Профил на email
    email
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#2] от "red_rose":

    Точно заради това което споделяш днес ядем всякакви боклуци и нищо истинско. Това е мнението и поведението на вероятно 80% от хората... производителя няма избор или произвежда боклук като заменя качествената и натурална суровина с нейни заместители или изпада от пазара. Естествено, че не може да се очаква някаква съществена разлика във вкусовите качества на колбасите. Тези хора технолозите за какво са учили толкова време за да може да различиш истинския от ментето салам ли?
    За мен най-фрапиращото обаче беше отказът на хлебопроизводителите да произвеждат хляб по стандарт?! Как може да се наричаш хлебопроизводител и да отказваш да произвеждаш истински хляб, онзи същият истински хляб който сме яли преди 20 и повече години. Та това не е някакъв нов вид или технология или стандарт в крайна сметка това е онзи стар истински хляб и да откажеш да го произвеждаш?! Ами досега какво ядем по дяволите след като за него нямало брашно в България, а цените постоянно се вдигат и причината е уж точно суровината зърното и брашното?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK