Илиян Василев, бивш посланик в Русия: Не виждам как западен инвеститор ще влезе в "Белене"

Илиян Василев, бивш посланик в Русия

© Георги Кожухаров

Илиян Василев, бивш посланик в Русия



Избори 2022


- Решенията по "Белене" са предпоставени


- Най-важно е да се удължи животът на пети и шести блок в "Козлодуй"


- Сливането на двете АЕЦ е в интерес на "Росатом"


- Българските фирми не получават поръчки в руската енергетика



- Решенията по "Белене" са предпоставени


- Най-важно е да се удължи животът на пети и шести блок в "Козлодуй"


- Сливането на двете АЕЦ е в интерес на "Росатом"


- Българските фирми не получават поръчки в руската енергетика

Според анализа на Института за пазарна икономика АЕЦ "Белене" ще работи на печалба, ако продава ток на поне 10 евроцента на киловатчас, т.е. много над цената от АЕЦ "Козлодуй". Шефът на "Росатом" Сергей Кириенко говори за същата стойност. Ще стигне ли и консултантът HSBC до същото заключение?
- Анализът зависи от входните данни и заданието. До този момент не знаем каква е окончателната сметка по "Белене", при това не само по ядрената площадка, но и по всички разходи, свързани с балансиращи мощности, ядрено хранилище и допълнителна инфраструктура. Трябва и нов застрахователен пул.




Новият консултант не може да даде мнение за рентабилност или прогнозна цена на ток при толкова отворени въпроси. Той може да се произнесе едва след предоставянето от "Атомстройекспорт" и НЕК на всички отговори, касаещи всички разходи и финансови схеми. При всички положения сметките ще вървят нагоре. Ако прекалено дълго се отлага решението, поредният рестарт ще загуби окончателно смисъл.


Преди десет години вероятно в "Белене" е имало смисъл, но промените в общата икономическа конюнктура и в енергийния пазар, членството ни в ЕС и новите ориентири, които ни се задават – енергийната ефективност и целите за 2020 г., да не говорим за ефекта "Фукушима" – всичко това предполага друга рамка за вземане на решения.


Премиерът Борисов настоя държавата да запази мажоритарен дял, без да дава допълнителни средства за строежа на "Белене". Възможни ли са  такива условия?
- Всичко е възможно. Ако размерът на дяловия капитал се оцени под 2 млрд. евро и се предпостави, че всичко нататък е дълг, въпрос на кредитора е дали ще приеме. Той може да има интерес от това, че кредитът ще бъде обезпечен с бъдещи продажби на електрическа енергия. Може да бъде обезпечен от други активи, права и интереси.


Това е решение на кредитора и кредитополучателя. Когато е с държавна гаранция, както е в случая с руския кредит, въпрос на преценка на руската държава е дали нейният политически и икономически интерес са защитени. Очевидно е, че "Росатом" няма търговски да рискува, а политическият риск ще бъде поет от руската държава.


Вече не говорим за западни инвеститори, така ли?
- На този етап не виждам начин, по който западен инвеститор да влезе. Значителна част от решенията по "Белене" са предпоставени – избрана технология, ИДС контрактът (инженеринг, доставка, строителство - бел. ред.) де факто е приключен (договорът все още не е финализиран официално, но има подписани няколко споразумения, които ангажират България финансово - бел. ред.).


На западния инвеститор му се предлага миноритарен дял, а хоризонтът на продажбите е неясен. Разбира се, не изключвам хипотезата, при която западен инвеститор със значителни интереси в Русия може да участва или поне да загатне влизане в проекта, за да си запази своите интереси в отношенията си с руските партньори по други направления.


Руският пазар е затворен за европейски ядрени технологии. Естествено е водещите европейски компании да не приемат радушно влизането на руски ядрени технологии в европейския пазар.


Стратегическият инвеститор трябва да управлява и нетърговски рискове, свързани с възможно преливане на други конфликти между БЕХ (НЕК) и "Росатом" ("Атомстройекспорт"), между България и Русия в енергийната и други сфери.


Постоянна политическа подкрепа ще е нужна, особено ако проектът не тръгне според очакванията и например има по-ниски приходи през първите години или съществуват конкурентни проекти. Преди година си направих труда да видя колко въобще са големите проекти в Централна и Източна Европа, които са привлекли търговски дълг над 3 млрд. евро.


Колко са?
- Нито един. Това ме кара да съм силен скептик, че търговско финансиране за "Белене" при тези условия може да се намери. Освен това има решения, които са по-евтини, при това със сравнимо или по-високо технологично ниво. Мой познат – водещ експерт, който навремето е представлявал руската страна по този проект, сподели, че сега всяка оферта за ядрен блок над 1.8 млрд. евро за 1000 мегавата е скъпа.


Достатъчно силен аргумент ли е изграждането на атомни централи в Турция за строежа на "Белене"?
- От гледна точка на политическата суета – съседът вдига 180 кг, ние искаме да вдигнем 190, сигурно е някакъв аргумент. Освен това все още има остатъци от постсоциалистичеси технологичен романтизъм - наличието на ядрени блокове доскоро се възприемаше като символ на принадлежност към елитен глобален клуб. Това вече не е така.


Ако направите съпоставка на най-богатите държави и водещите в технологично отношение, ще видите, че този списък все по-малко съвпада с държавите от т.нар. ядрен клуб. Ядрената енергетика престана да бъде ускоряващ фактор на икономическия растеж и конкурентоспособността.


Сравнението с Турция е абсолютно невъзможно. Първо, там освен руската АЕЦ има японска и южнокорейска, т.е. Турция е достатъчно голям пазар, за да създаде вътрешна конкуренция между различните технологии. Второ, турците изключително умело водят преговори с Русия. АЕЦ, която "Росатом" строи в Турция, ще бъде изцяло финансирана и построена от Русия.


Рискът от всяко забавяне или оскъпяване на проекта или цената на тока е изцяло и само за сметка на "Росатом". Наш проблем в преговорите е, че Русия разполага с много формални и неформални посланици в България, а България има много малко посланици в Русия. Приемаме играта в нашето поле и смятаме това за нормално.


За България има ли икономически смисъл АЕЦ "Козлодуй" да влезе в АЕЦ "Белене"?
- За "Росатом" обединението на двата проекта има много голям смисъл. Двете ядрени мощности ще се слеят в една, цената на енергията ще се осредни и ще бъде по-ниска от тази, на която "Белене" самостоятелно може да продава. "Козлодуй" произвежда най-евтината електроенергия. Ако централите са поотделно, те ще бъдат в конкуренция поне до 2030 г.


Именно тези първи години на "Белене" са съществени за доказване на икономическата рентабилност. Но преди да се обединява каквото и да било, трябва да се анализира обосновката на отделните части. Нямаме цели от ЕС да строим ядрени мощности, но имаме други ориентири – за енергийна ефективност, нискокарбонова икономика и дял на крайното потребление от ВЕИ. Освен това остава открит въпросът с какво ще се балансират 4000 мегавата ядрени мощности.


Според премиера има голям шанс и "Белене" да се случи, и нови мощности на площадката в Козлодуй, и да се удължи животът на пети и шести блок. Какво ще правим с толкова много енергия?
- Хубаво е политиците и особено лидерите на една нация да са амбициозни. Стъпваме обаче в една територия, пълна с мини. Страна, която е пострадала от затварянето на четири блока, трябва много внимателно да следи какво говори и какво прави.


Няма по-висок приоритет от удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Това е врабче в ръката, нещо, което имаме реално. След "Фукушима" битката за удължаването на живота им ще бъде изключително тежка.


Можете да бъдете сигурни, че при външен натиск много скоро ще се появят заинтересовани компании и политици, които ще заговорят за "технологичното" превъзходство на АЕЦ "Белене" над АЕЦ "Козлодуй", което ще ни вкара отново в капана на първите блокове на "Козлодуй".


Балансирането на цялата енергийна система зависи от пети и шести блок. Те ще продължат да дават най-евтината енергия, дори при разходите по модернизацията им. Когато се заявява, че ще строим без приоритетизация, всичко планирано и възможно, накрая може да се окаже, че имаме проблем със защитата на всеки от тези проекти и особено на двата съществуващи блока.


Като нетен текущ ефект това, което можем да загубим от пети и шести блок, е много по-голямо и фатално от онова, което можем да загубим по "Белене".


"Белене" ще създаде заетост, и то в регион, който страда от безработица. Това все пак не е ли нещо положително?
- Със сигурност ще има икономически ефект. Въпросът е дали е пропорционален на вложените средства, дали е направен анализ на алтернативите, на разходите и ползите, на социално-икономическо въздействие, дали има офсет програма. Трябва да се види типа заетости дали тя е устойчива, конвертируема и с трансгранична мобилност, дали създава квалификация.


Едно е да създадеш нискоквалифицирана заетост за времето на строителството, друго тя да се самовъзпроизвежда 60-70 години, колкото би трябвало да се експлоатира централата.
По стандартни модели инвестиции от 3-4 млрд. евро водят при настоящата структура на икономиката ни до растеж между 0.5 и 0.7% за периода на строителство и с рязко затихване на този мултипликатор след края на строителство.


Българските фирми ще реализират добавена стойност по време на строителството и ефектът ще бъде както за работещите, така и за бюджета, за фирмите подизпълнители. Ако приемем, че ще бъдат създадени 12 000 работни места, това означава, че едно място ще ни струва – на нас като данъкоплатци и съакционери в държавна собственост или като потребители - около 1 млн. евро. От този милион 3/4 ще излязат зад граница.


Не зная за АЕЦ "Белене" да е правен цялостен анализ за преливащия или мултипликатор ефекта върху енергийната ни система и икономиката извън мантрата, че ще изнасяме електрическа енергия. Ако инвестираме като дял и дълг 10 млрд. евро в ядрена мощност с руски партньор, е задължително да проверим и съизмерим насрещните ползи.


Дали и доколко нашите заводи ще успеят да "стъпят" върху АЕЦ "Белене" и усилят позициите по цялата верига от проектиране, строителство, доставки и експлоатация, дали получават реципрочен достъп до поръчки и работа от "Росатом". И то не в дейности с ниска добавена стойност, а във високотехнологични сегменти.


Дори "Сименс" не успя да намери пътя за ефективно стратегическо партньорство с "Росатом". Идеята, че ще дадем едни ядрени блокове на руснаците, други на американците, трети на европейците, или ще компенсираме заради "Белене" западните си партньори с други поръчки – примерно самолети за ВВС, е лесна за разгадаване и с малък шанс за успех.


Би трябвало да има програма от насрещни ползи, в т.ч. икономически, финансови и социални ангажименти на "Росатом". Историята през последните 10 години, в част от която съм участник и свидетел, е история на цялостно или частично неизпълнени обещания за реципрочност. Имаше задължение част от купеното руско свежо ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" да бъде компенсирано с износ на българска продукция.


Това не сработи. Докато бях посланик, се тестваше възможността за участие на конкретна българска компания в строителството на Белоярската АЕЦ. Нямам сведение да сме получили положителен отговор. Нито една наша компания не получи значим контракт в руската атомна и конвенционална енергетика.


Енергийната стратегия на България предизвика противоречиви реакции. Едни я определят като "парад на проекти динозаври", а другите като много добър документ. Кое е вярно?
- Няма начин една стратегия да се хареса на всички заинтересовани страни – потребителите, производителите и търговците. Всеки си представя бъдещата енергетика и своята роля в нея по изгоден за себе си начин. Защото една стратегия дава общи насоки, интегрира националните системи с глобални и регионални, а не избира един или друг проект, не определя мястото и ролята на нито една компания или бизнес.


Тя трябва да поясни не само целите, но и пътищата – като ресурси и политики, по които те ще се постигнат. Тъй като значителна част от тези цели са синхронни за целия ЕС, трябва да има и български прочит на енергийното бъдеще на ЕС - как ние искаме да видим европейските политики и по какви пътища ще отстояваме своите интереси. Трябва да има избирателност, без да се предрешават "печелившите".


Трябва ясно да се заяви какво е бъдещето на БЕХ и НЕК, на другите държавни и частни корпоративни структури. Но в дадения контекст няма нищо по-лошо от това перманентно да се отлага приемането на този документ от парламента.

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK