Инвестициите в България така и не се завръщат

Изтичането на капитали от страната продължава

Инвестициите в България така и не се завръщат

© Дневник




Вложени пари отвън за приватизация няма

Чуждите инвестиции, на които се разчита да съживят икономиката, продължават да намаляват, а плащанията на задължения на български компании към чужбина държат крайния им размер отрицателен. 


Това показват данните на БНБ за платежния баланс през първите четири месеца на годината, според които нетното изтичане за периода е 62.5 млн. евро при положителен капиталов поток от 378.9 млн. година по-рано.




Изтичането на капитали се вижда и през нагласите на български компании да изнасят средствата си зад граница, като само за месец към чужбина са изпратени 254 млн. евро, а от началото на годината общо 566 млн. евро. Това са основно  банки, които при липсата на проекти за кредитиране са насочили свободния си ресурс към чужбина, откъдето да получават лихвен доход.


Чуждите компании у нас обаче също пък са изтеглили 130 млн. евро от депозити през април, но по този показател има забавяне на годишна база, част от тях са банки майки. С натрупване за четирите месеца сумата е 617 млн. евро. Така финансовата сметка за периода от януари до април отчита дефицит от 1.170 млрд. евро, а за същия период на миналата година той бе 569 млн. евро.


Според експерти тези данни показват неустойчивия модел, върху който България постигаше икономическия си растеж преди кризата. Базиран основно на кредитен растеж и инвестиции в строителство и недвижими имоти, днес заемите се изплащат, а банките нямат други проекти, които да финансират, и се принуждават да държат ресурс навън.


Според икономиста Любомир Христов това развитие е можело да се избегне, ако в годините преди кризата имаше политика по повишаване на квалификацията и производителността, както и на добавената стойност на продукцията.


"България през първото десетилетие на ХХI век бе "щастливото овчарче", защото при нас бумът продължи около 3 години.


Ако бе продължил още малко, и ние щяхме да имаме проблемите на балтийските страни и на Ирландия. По никакъв начин не предотвратихме прегряването на икономиката през 2008 г.", коментира той преди седмица в интервю за "Дневник".


Минусът във финансовата сметка обаче идва на фона на силно подобрение при текущата. Преди кризата текущата сметка отчиташе големи дефицити заради вноса, който многократно надхвърляше износа.


Това се компенсираше от големите излишъци по финансовата сметка, която отчиташе преките чуждестранни инвестиции и кредитите, финансирали дефицита по текущата сметка. Сега обаче финансовата сметка е на дефицит, а в комбинация с подобреното салдо по текущата само показват, че в България потреблението и инвестициите са в застой.


"Правителството влоши инвестиционния климат, но инвестициите не растат в глобален мащаб и България е подвластна на тази световна конюнктура, а за нас рецесията няма да свърши, докато инвестициите не започнат да растат.


Страната ни обаче е малка и в глобална рецесия един положителен сигнал може да привлече достатъчно инвеститори, които да предизвикат осезаема разлика. Такива сигнали може да са влизане в ERM2, приемане в Шенген и други сигнали, които зависят от политиката на правителството", коментира Георги Стоев, икономист от изследователската компания "Индъстри уоч".


За четирите месеца излишъкът по текущата сметка е 214.9 млн. евро, а преди година за същия период имаше дефицит от 726.1 млн. евро. Тази положителна промяна е основна причина общият платежен баланс за четирите месеца на годината да бъде с дефицит от 923.1 млн. евро при 1.079 млрд. евро преди година.


За подобрението по текущата сметка този път допринася основно секторът на услугите. Компаниите от този бранш са получили от чужбина 335.5 млн. евро само през април, а за четирите месеца постъпленията са 1.21 млрд. евро (20% ръст на годишна база).


Българския бизнес също е платил повече за услуги от чужди компании - 246.8 млн. евро за април и 980.1 млн. евро за четирите месеца, но салдото на услугите остава положително както на месечна база, така и с натрупване.


През април обаче външната търговия отново излезе на дефицит, като стойността на вноса превишава тази на износа със 177.1 млн. евро, а за четирите месеца - със 124 млн. евро.


Въпреки че правителството обяви приватизацията като свой приоритет, вече втора година такива сделки липсват. Това се вижда и в разбивката за преките чуждестранни инвестиции, като в графата "приватизация" е записана нула.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK