Антон Панайотов, изпълнителен директор на Alaric Capital: Бумът на инвестиции в ценни метали и земеделски култури е към края си

Антон Панайотов, изпълнителен директор на Alaric Capital

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Антон Панайотов, изпълнителен директор на Alaric Capital




- При доверителното управление на пари в България има предпоставки за конфликт на интереси


- Балонът на имотите и на фондовата борса се случи, защото имаше прекалено много пари за малко активи


- Ако на една борса няма маржин търговия и къси продажби, е все едно да построим къща и да не сложим електрическо табло



- При доверителното управление на пари в България има предпоставки за конфликт на интереси


- Балонът на имотите и на фондовата борса се случи, защото имаше прекалено много пари за малко активи


- Ако на една борса няма маржин търговия и къси продажби, е все едно да построим къща и да не сложим електрическо табло




Какво представлява доверителното управление на средства и има ли разлики между това в България и на развитите пазари?
- Целта на доверителното управление е да отговаря на индивидуалните нужди и интереси на всеки отделен клиент. В българското законодателство се допуска инвестиционен посредник с пълен лиценз, брокер или дилър, да приема за управление индивидуални портфейли, като има и правото да изпълнява поръчките по тях.


Управлението на индивидуални портфейли в същото време е функция на управляващото дружество - тук има предпоставка за конфликт на интереси. Функциите на управляващото дружество не би трябвало да имат припокриване с тези на инвестиционния посредник на това ниво. Нужно е ясно законово разграничение.


При развитите капиталови пазари има две основни форми на доверително управление: лична сметка доверително управление и покупка на дялове в колективна инвестиционна схема, това са взаимните фондове. И в двата случая клиентът има собственост върху средствата или дяловете. По никакъв начин собствеността върху парите и правото да се внасят или теглят, както и правото да се купуват и продават дялове от взаимния фонд не преминава от клиента към инвестиционния посредник или управляващото дружество.


Последните имат право единствено да вземат инвестиционни решения. Желателно е инвестиционният посредник, при който е открита сметката, да не е същото дружество, което ще управлява портфейла. Така крайният клиент има независим източник на информация за това къде се държат парите му по всяко време в денонощието.


Доверителното управление е гъвкав начин за персонализиране управлението на активи. Отговорността да не се получават негативни ситуации лежи както върху инстанцията, регулираща пазара, така и върху клиентите – да знаят какво да изискват от своето управляващо дружество. Останалото е въпрос на морал.


Как клиентите могат да упражняват контрол върху техните сметки?
- Важно е портфолио мениджърът да обсъжда поне веднъж месечно с клиентите си състоянието на пазара, прогнозите и очакванията за него, индивидуалните инструменти, в които се инвестира, и инвестиционната политика, която е предприел.


Бизнесът на управлението на парите е бизнес на доверието, а доверието е функция на зрелостта на един пазар. Доверителното управление е новост за България и клиентите не го познават в детайли така, както хората например в Западна Европа. Законодателството в България е добро, важни са обаче опитът и професионализмът на инвестиционния посредник.


Как един клиент може да разпознае брокер, който ще управлява добре парите му, от този, който няма да се грижи добре за тях?
- Най-добрият начин е по опита. Повечето хора, които са занимават с доверително управление в България, са добре подготвени теоретично, но като че ли им липсва опитът на развитите пазари.
Добре е да се гледа какви постижения има едно управляващо дружество през годините, за по-дълъг период, като не става въпрос само за постигнатата доходност като абсолютна стойност.


Добре е да не се търси дружество, което например от 2004 до 2007 г. е генерирало по 100% възращаемост, а през инфарктната 2008 г. е загубило 90% от тях. Трябва по-скоро да се търси такова дружество, което например е постигнало около 20% на година, за всичките 4 години. Може да познаем добрия брокер и по това и в кой период какъв тип инвестиции подбира.


Добрият брокер има способност да вижда фазата на циклите, може с добра точност да прецени какъв би бил изходът от една инвестиция. Например през 2007 г. добрият брокер казва на клиента си: "Не купувайте повече недвижими имоти", не само защото имате вече три имота, а защото цикълът свършва.


В момента един добър брокер може да предупреди клиента си за привършването на друг цикъл – този на ценните метали и земеделските култури. Поради много бързото покачване на цените им и наличието на много свободни пари в световната система на този етап инвестициите в тези продукти ще трябва да бъдат много дългосрочни. Този период е приключил и е налице висока волатилност.


Съветвам всеки един клиент, който иска да управлява парите си в по-широка граница от това да си купи три апартамента, да следи какво е било представянето на един портфолио мениджър през годините. Това е най-важният фактор за решение.


Ако при доверителното управление парите са в сметка, до която достъп има само клиентът, каква е ролята на портфолио мениджъра?
- Когато парите са на доверително управление по индивидуална сметка на клиента, само клиентът може да тегли или да внася в тази сметка, т.е. единствено той може да се разпорежда с парите си. Портфолио мениджърът само взема инвестиционните решения и ги изпълнява чрез брокер.


Мениджърът може, да кажем, да реши да купи въглища след атомната експлозия в Япония, като се очаква завишено търсене, или пък акции от компании за дрехи в очакване, че техните приходи ще се увеличат като реакция на по-високите цени на памука. За опитния портфолио мениджър при доверителното управление на средства е от голямо значение ликвидността на пазара, в който инвестира.


Това обаче не спасява от случаите с много български управляващи дружества, които заради структурата на местния пазар купуват нисколиквидни акции, вдигат цената им изкуствено и създават балон, като крайният ефект е само счетоводна преоценка, а не реална доходност.
- Българският пазар за съжаление не може да се похвали с ликвидност. Ние в Alaric Capital предпочитаме да инвестираме основно на ликвидни пазари, каквито са борсите в САЩ, Европа, Хонконг и Бразилия. Във всяка държава може да има момент, когато прекалено много пари се разпределят върху малко активи, както стана у нас.


Това е предпоставка за "балонизиране" на тези активи. На неликвидни пазари обаче е значително по-лесно формирането на балони. В България балонът се формира от навлизането на евтини пари, дошли заради очакваното ни тогава приемане в ЕС. Имаше евтини външни пари и ниски лихви и се търсеха активи за покупка. Отначало това бяха имотите, но в един момент този пазар се насити и парите започнаха да се прехвърлят към фондовата борса.


Как в България може да се избегнат бъдещи балони?
- Пазарът е добър барометър за това какво ще стане в бъдеще. Невинаги той отразява икономиката; пазарът трябва да я изпреварва и да търгува очаквания. Неефективността на капиталовите пазари в България доведе до по-лесното формиране на балон с активи като недвижими имоти и акции.


В България дълго време не можеше да се търгува на маржин, не можеше и още не може да се заемат къси позиции на акции.


Ако аз смятам, че цената на книжата на "Трейс" не отразява това, което компанията ще постигне в идната една, две и дори три години, аз бих искал да имам възможността да заема "къса позиция" – т.е. да взема назаем тази акция от хора, които я притежават, да я продам на високата цена от 350 лв. примерно и когато след време цената й се понижи, да я изкупя обратно на по-ниска цена и да си върна заетата акция. Разликата ще ми бъде чиста печалба.


На един развит пазар тази възможност позволява на професионалните инвеститори да прилагат този механизъм и саморегулират активите, като намаляват вероятността за формирането на балон. Аз бях готов през 2007 г. да заема къса позиция на българския пазар, но нямаше механизъм, с който да го направя.


Ако освен мен имаше още сто души, които да го направят, пазарът нямаше да стигне онези високи нива от август–септември 2007 г. Ако тези два механизма – наличието на маржин и възможността да се заемат къси позиции - не са в арсенала на един капиталов пазар, все едно сме построили една къща, но не сме сложили електрическо табло.


Допреди година–две инвестиционните посредници в България не даваха достъп до външните пазари. Положителното е, че клиентите вече имат достъп до тях и могат да купят злато, сребро, петрол и др.


След като клиентите вече имат толкова голям избор с какво да търгуват навън, това няма ли да се отрази отрицателно на българската борса?
- Мога само да пожелая българската борса по-бързо да се интегрира със световните борси и по-бързо да започне самата тя да предлага такъв достъп.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK