Много за нищо, или нищо за ИТ бизнеса

Държавата сви рязко разходите за информационни технологии заради кризата, което допълнително забави ключови проекти като е-правителството

Много за нищо, или нищо за ИТ бизнеса

© Дневник



Избори 2022


"Преди кризата 2008 г. имаше златен дъжд - маса пари отидоха нахалост, например за електронно правителство. През тази година в най-добрия случай за ИТ ще се похарчат до 20-30 млн. лв. срещу стотици милиони преди години"
Йордан Кисьов, управител на "Риск електроникс"


"Не поръчвайки, държавата не се развива вътрешно в посока автоматизация и модернизация"
Теодор Захов, председател на УС на БАИТ


"Спадът на ИТ разходите на държавата е абсолютно очевиден, а за съжаление на ИТ индустрията именно администрацията е най-големият й клиент, което превръща ефекта в още по-осезаем"
Петър Статев, председател на управителния съвет на "ИКТ клъстъра"


- ИТ бизнесът отчита свиване през последните 2 години, за което до голяма част е виновна пасивността на държавния апарат

Българските правителства или са щедри платци и добри клиенти, или намаляват потреблението и свиват разходите до степен, в която изправят част от бизнеса до стената. Поне това показва развитието на българските ИТ компании, чийто най-голям потребител до 2008 г. беше именно държавната администрация.


А след това част от компаниите (тези, които могат) се обърнаха към потребителския сегмент, за да оцелеят. А другите, като системните интегратори например, започнаха да преосмислят модела си и да се интересуват още повече от частния бизнес като потенциален клиент на услугите им.




Защото държавното кранче на безразборното харчене секна заедно с множеството обществени поръчки със спорен или дори нулев ефект. И се стигна до ситуация, която не е изгодна нито за ИТ бизнеса, чиито приходи намаляват вече две години, и за администрацията, която без информационни технологии остава мудна, корумпирана и непрозрачна.


Кой колко харчи


Предишните два кабинета преди правителството на Бойко Борисов са били щедри консуматори на информационни технологии, показват данните на анализаторите от CBN Панов и Стойчев. Според тяхната статистика между 2002 и 2004 г. правителството на Симеон Сакскобургготски е харчело средно 14 млн. евро годишно за информационни технологии, с което е генерирало около 2.5% от ИТ бизнеса в България.


При наследника му Сергей Станишев и тройната коалиция цифрата се увеличава над 5 пъти до 80 млн. евро на година, а държавата генерира над 8% от целия бизнес с високи технологии в България.


Влиянието й е особено осезателно в определени сегменти - например системната интеграция и хардуера, като при последния над половината от пазара се дължи именно на осъвременяването на техниката на административния апарат, което тече непрекъснато.


Тези средства са само парите, които правителствата са изхарчили под формата на договорите за ИТ по Закона за обществените поръчки през годините, в които са били с пълен мандат, уточняват анализаторите.


Друг е въпросът дали тези средства са били изхарчени правилно и по предназначение, коментират от ИТ бизнеса. Според Петър Статев, председател на управителния съвет на "ИКТ клъстъра", харченето определено не е било ефективно и в правилната насока. "Като гражданин и човек от бизнеса мога да заявя, че постигнатите резултати, съпоставени с размера на инвестираните средства, са незадоволителни", каза Статев пред "Дневник".


И дава пример с един от най-значимите проекти от сферата на информационните технологии в държавната администрация до момента - електронното правителство, което през последните 10 години е в етап на разработка, а над 2/3 от административните услуги на единния портал egov.bg са в първичен етап от развитието си - т.е. просто е отчетено, че те съществуват, но не могат да бъдат използвани онлайн. "Редица централноевропейски държави с пъти по-малко разходи имат работещи е-правителства", казва Статев.


Според Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации" за последните две години е трудно да се намери пример в държавните ИТ поръчки, с които правителството може да се похвали по същия начин като с магистралите, метрото или спортната зала.


Сериозен спад


И докато все още няма точни данни колко точно е изхарчил до момента кабинетът "Борисов" за информационни и комуникационни технологии, то ИТ бизнесът е категоричен: свиването на бюджетните разходи доведе до намаляването на инвестициите в ИТ, което от своя страна доведе до спад на ИТ бизнеса в България. И доказа за пореден път зависимостта на технологичните компании от държавата като водещ техен клиент.


"Преди кризата 2008 г. имаше златен дъжд - маса пари отидоха нахалост, например за електронно правителство. През тази година в най-добрия случай за ИТ ще се похарчат до 20-30 млн. лв. срещу стотици милиони преди години", каза Йордан Кисьов, управител на "Риск електроникс".


Данните за миналата година потвърждават думите му. Общо 72 държавни и общински ведомства и компании са провели търгове за доставка на хардуер, софтуер, услуги и консумативи по ЗОП през 2010 г., показват данните на CBN, цитирани в блога на компанията. Те са довели до подписването на 291 договора със 108 ИТ компании. "Общият обем на контрактите класира 2010 г. на седмо място от общо 11-те години на изследването на пазара", коментираха от компанията.


Най-голямо е изоставането при хардуера, където резултатите са на предпоследно място за последните 11 години. Най-големи възложители на поръчки в областта на информационните технологии за 2010 г. по обем са Министерството на финансите, Националната агенция за приходите и БНБ.


От 2000 до 2010 г. обаче най-голям възложител отново е Министерството на финансите, което е изхарчило общо 94.3 млн. евро за ИТ. След него е вече несъществуващото Министерство на държавната администрация и административната реформа с 52.8 млн. евро.


Именно то отговаряше за развитието на проекта за електронно правителство на страната, за който са отишли и по-голямата част от средствата. Сега обаче кранчето е пресъхнало, а вместо на бюджетни средства финансирането на проекта зависи от европейски фондове, които може и да не бъдат усвоени.


Ефекти и дефекти


"На практика разходи за ИТ от страна на администрацията няма, а държавата е един от основните клиенти в този бизнес", каза Теодор Захов, председател на управителния съвет на БАИТ и съиздател на "Дневник" и "Капитал".


Според него негативният ефект от това се усеща във всички сегменти на технологичния бизнес. Стагнацията обаче не трябва да продължава прекалено дълго. "Не поръчвайки, държавата не се развива вътрешно в посока автоматизация и модернизация, което ме кара да мисля, че за ИТ може да се отделят малко повече средства", казва Захов.


"Спадът на ИТ разходите на държавата е абсолютно очевиден, а за съжаление на ИТ индустрията именно администрацията е най-големият й клиент, което превръща ефекта в още по-осезаем", казва и Статев. "Хубавото е, че фирмите, които живееха от държавата, сега са провокирани да променят модела си на работа", добави той.


Въпреки това компаниите, опериращи на вътрешния пазар, изпитват сериозни затруднения през последните години. В пика на кризата през 2009 г. хардуерните дистрибутори отчитаха до 50% спад в приходите си, а софтуерните компании и системните интегратори, които бяха заложили за развитието си само на локалното търсене, също бяха принудени да вземат драстични мерки за оцеляването си.


Сигнали за възстановяване на харчовете също няма. "Отскоро има обявени няколко търга, най-големият от които е на стойност около 1 млн. лв.", казва Кисьов. Според него на фона на нищото от началото на годината това е стъпка напред. "Спрямо периода преди кризата обаче застоят е видим", обясни той.


Държавата обаче трябва да преосмисли сериозно политиката си в областта на информационните технологии в няколко аспекта, считат експертите. От една страна, за да постигне така желаната на думи ефективна, гъвкава и прозрачна работа на чиновническия апарат. От друга, за да успее да отговори на елементарните нужди на потребителите си в лицето на гражданите.


И от трета - за да стимулира един от приоритетните си сектори за стимулиране на чуждите инвестиции, а не да го убива или да дава пари най-вече за поддръжката на информационните системи на Министерството на финансите например. Защото технологиите се развиват с бързи темпове за разлика от техниката, с която работят чиновниците.

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK