Много за нищо, или нищо за ИТ бизнеса

Държавата сви рязко разходите за информационни технологии заради кризата, което допълнително забави ключови проекти като е-правителството

Много за нищо, или нищо за ИТ бизнеса

© Дневник




"Преди кризата 2008 г. имаше златен дъжд - маса пари отидоха нахалост, например за електронно правителство. През тази година в най-добрия случай за ИТ ще се похарчат до 20-30 млн. лв. срещу стотици милиони преди години"
Йордан Кисьов, управител на "Риск електроникс"


"Не поръчвайки, държавата не се развива вътрешно в посока автоматизация и модернизация"
Теодор Захов, председател на УС на БАИТ


"Спадът на ИТ разходите на държавата е абсолютно очевиден, а за съжаление на ИТ индустрията именно администрацията е най-големият й клиент, което превръща ефекта в още по-осезаем"
Петър Статев, председател на управителния съвет на "ИКТ клъстъра"


- ИТ бизнесът отчита свиване през последните 2 години, за което до голяма част е виновна пасивността на държавния апарат

Българските правителства или са щедри платци и добри клиенти, или намаляват потреблението и свиват разходите до степен, в която изправят част от бизнеса до стената. Поне това показва развитието на българските ИТ компании, чийто най-голям потребител до 2008 г. беше именно държавната администрация.


А след това част от компаниите (тези, които могат) се обърнаха към потребителския сегмент, за да оцелеят. А другите, като системните интегратори например, започнаха да преосмислят модела си и да се интересуват още повече от частния бизнес като потенциален клиент на услугите им.




Защото държавното кранче на безразборното харчене секна заедно с множеството обществени поръчки със спорен или дори нулев ефект. И се стигна до ситуация, която не е изгодна нито за ИТ бизнеса, чиито приходи намаляват вече две години, и за администрацията, която без информационни технологии остава мудна, корумпирана и непрозрачна.


Кой колко харчи


Предишните два кабинета преди правителството на Бойко Борисов са били щедри консуматори на информационни технологии, показват данните на анализаторите от CBN Панов и Стойчев. Според тяхната статистика между 2002 и 2004 г. правителството на Симеон Сакскобургготски е харчело средно 14 млн. евро годишно за информационни технологии, с което е генерирало около 2.5% от ИТ бизнеса в България.


При наследника му Сергей Станишев и тройната коалиция цифрата се увеличава над 5 пъти до 80 млн. евро на година, а държавата генерира над 8% от целия бизнес с високи технологии в България.


Влиянието й е особено осезателно в определени сегменти - например системната интеграция и хардуера, като при последния над половината от пазара се дължи именно на осъвременяването на техниката на административния апарат, което тече непрекъснато.


Тези средства са само парите, които правителствата са изхарчили под формата на договорите за ИТ по Закона за обществените поръчки през годините, в които са били с пълен мандат, уточняват анализаторите.


Друг е въпросът дали тези средства са били изхарчени правилно и по предназначение, коментират от ИТ бизнеса. Според Петър Статев, председател на управителния съвет на "ИКТ клъстъра", харченето определено не е било ефективно и в правилната насока. "Като гражданин и човек от бизнеса мога да заявя, че постигнатите резултати, съпоставени с размера на инвестираните средства, са незадоволителни", каза Статев пред "Дневник".


И дава пример с един от най-значимите проекти от сферата на информационните технологии в държавната администрация до момента - електронното правителство, което през последните 10 години е в етап на разработка, а над 2/3 от административните услуги на единния портал egov.bg са в първичен етап от развитието си - т.е. просто е отчетено, че те съществуват, но не могат да бъдат използвани онлайн. "Редица централноевропейски държави с пъти по-малко разходи имат работещи е-правителства", казва Статев.


Според Тодор Ялъмов от фондация "Приложни изследвания и комуникации" за последните две години е трудно да се намери пример в държавните ИТ поръчки, с които правителството може да се похвали по същия начин като с магистралите, метрото или спортната зала.


Сериозен спад


И докато все още няма точни данни колко точно е изхарчил до момента кабинетът "Борисов" за информационни и комуникационни технологии, то ИТ бизнесът е категоричен: свиването на бюджетните разходи доведе до намаляването на инвестициите в ИТ, което от своя страна доведе до спад на ИТ бизнеса в България. И доказа за пореден път зависимостта на технологичните компании от държавата като водещ техен клиент.


"Преди кризата 2008 г. имаше златен дъжд - маса пари отидоха нахалост, например за електронно правителство. През тази година в най-добрия случай за ИТ ще се похарчат до 20-30 млн. лв. срещу стотици милиони преди години", каза Йордан Кисьов, управител на "Риск електроникс".


Данните за миналата година потвърждават думите му. Общо 72 държавни и общински ведомства и компании са провели търгове за доставка на хардуер, софтуер, услуги и консумативи по ЗОП през 2010 г., показват данните на CBN, цитирани в блога на компанията. Те са довели до подписването на 291 договора със 108 ИТ компании. "Общият обем на контрактите класира 2010 г. на седмо място от общо 11-те години на изследването на пазара", коментираха от компанията.


Най-голямо е изоставането при хардуера, където резултатите са на предпоследно място за последните 11 години. Най-големи възложители на поръчки в областта на информационните технологии за 2010 г. по обем са Министерството на финансите, Националната агенция за приходите и БНБ.


От 2000 до 2010 г. обаче най-голям възложител отново е Министерството на финансите, което е изхарчило общо 94.3 млн. евро за ИТ. След него е вече несъществуващото Министерство на държавната администрация и административната реформа с 52.8 млн. евро.


Именно то отговаряше за развитието на проекта за електронно правителство на страната, за който са отишли и по-голямата част от средствата. Сега обаче кранчето е пресъхнало, а вместо на бюджетни средства финансирането на проекта зависи от европейски фондове, които може и да не бъдат усвоени.


Ефекти и дефекти


"На практика разходи за ИТ от страна на администрацията няма, а държавата е един от основните клиенти в този бизнес", каза Теодор Захов, председател на управителния съвет на БАИТ и съиздател на "Дневник" и "Капитал".


Според него негативният ефект от това се усеща във всички сегменти на технологичния бизнес. Стагнацията обаче не трябва да продължава прекалено дълго. "Не поръчвайки, държавата не се развива вътрешно в посока автоматизация и модернизация, което ме кара да мисля, че за ИТ може да се отделят малко повече средства", казва Захов.


"Спадът на ИТ разходите на държавата е абсолютно очевиден, а за съжаление на ИТ индустрията именно администрацията е най-големият й клиент, което превръща ефекта в още по-осезаем", казва и Статев. "Хубавото е, че фирмите, които живееха от държавата, сега са провокирани да променят модела си на работа", добави той.


Въпреки това компаниите, опериращи на вътрешния пазар, изпитват сериозни затруднения през последните години. В пика на кризата през 2009 г. хардуерните дистрибутори отчитаха до 50% спад в приходите си, а софтуерните компании и системните интегратори, които бяха заложили за развитието си само на локалното търсене, също бяха принудени да вземат драстични мерки за оцеляването си.


Сигнали за възстановяване на харчовете също няма. "Отскоро има обявени няколко търга, най-големият от които е на стойност около 1 млн. лв.", казва Кисьов. Според него на фона на нищото от началото на годината това е стъпка напред. "Спрямо периода преди кризата обаче застоят е видим", обясни той.


Държавата обаче трябва да преосмисли сериозно политиката си в областта на информационните технологии в няколко аспекта, считат експертите. От една страна, за да постигне така желаната на думи ефективна, гъвкава и прозрачна работа на чиновническия апарат. От друга, за да успее да отговори на елементарните нужди на потребителите си в лицето на гражданите.


И от трета - за да стимулира един от приоритетните си сектори за стимулиране на чуждите инвестиции, а не да го убива или да дава пари най-вече за поддръжката на информационните системи на Министерството на финансите например. Защото технологиите се развиват с бързи темпове за разлика от техниката, с която работят чиновниците.

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Vladiznaiko
    Vladiznaiko
    Рейтинг: 646 Неутрално

    ясно, че ефекта е почти нулев. Но Дневник напънете се и дайте списък на фирмите-"отличници" да ги видим за тези 10 години какво са завъртяли, къде са сега и как НИКОГА ДА НЕ СИ КУПУВАМЕ НИЩО ОТ ТЯХ! за да не толерираме корупцията, разбира се ... за да ги потопим и да отидат където им е мястото - в ИТ канализацията

    Животът е прекрасен!
  2. 2 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Защо никъде не се казва, че парите не са на правителството, а СА НАШИ.
    А резултатът е почти нулев, като се абстрахираме от напълнените гуши на "много наши" момчета и момичета.
    Дали някога някой ще се сети да потърси отговорност от управляващите, които със щедра ръка раздаваха парите ни - те са цяла сюрия, но сега се сещам най-вече за Никито и Пламен Вачков.

  3. 3 Профил на chichekov
    chichekov
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Няма значение – “кое правителство колко е изхарчило ? “ ... Истинският критерий е “какво е постигнало, с този харч ? “. Моята оценка е, че никое правителство не е постигнало нищо досега ! Или по-точно постигнатото е нищожно спрямо разходите. Ако приемем, че някое правителство е правило повече „инвестиции“ (обикновено в хардуер) - то в повечето случаи сделките са пропити с корупционен елемент. Това са били нецелесъобразни разходи предхождащи изработването на същинската информационна система и на практика, докато се реализира нещичко – хардуерът е амортизиран ( такива са примерите в НЗОК, супер компютъра в резиденцията, и почти всички по-големи поръчки за „железа“ в администрацията. Ако, целта на тези инвестиции е била – количественото натрупване, да доведе до качествено изменение – то поне ¼ от тези компютри трябваше, да отидат в училищата, а не при лелките, които ги завиват с найлон, за да не се прашат... или „по-напредналите“ чиновници да си играят игрички. Съжалявам, ако колегите се обидят , но това са фактите.
    А, да се говори за ИТ индустрия в България е повече от смешно... – все едно, да говорим за автомобилна индустрия...
    Редно е да се спомене, че има няколко бели лястовици – фирми, които работят по поръчки за аутсорсинг – нещо, което на времето подцених (като работа на ишлеме), с идеята , че в България могат да се разработват цялостни програмни продукти и ИТ системи. Оказа се, че никое правителство не заложи на Българските специалисти в разработката поне на системите за администрацията...
    За „е-Говернмента“ не ми се говори - „Той“ няма, да се случи още два мандата - при отношението, което показва правителството към него...
    Сигурно мога да пиша и да говоря, доста по темата/ите, но това не помага на никой...
    Истината е, че няма държавна политика към ИТ. За това имат вина, както всички правителства през последните 20 години, така и избирателите им, но не малка вина имат и колегите, които гледат на ИТ само, като търговия, при която смятат маржа...
    Готов съм, да поспоря с несъгласните ! 
    “- Не може един ден да не се появи все пак светлина в края на тунела! – казал един заек, глътнат от боа...“

  4. 4 Профил на hristoenev
    hristoenev
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Като прочетох статията останах с впечатлението, че това да не се дават пари за ИТ бизнеса от страна на настоящото правителство е напълно правилно. Поради факта, че досега няма съответствие на полученото спрямо разходваните средства. И аз бих се замислил в този случай 1) да продължавам ли да пилея пари, без смислен резултат като храня основно големите ИТ фирми, понеже само такива могат да спечелят търг по ЗОП или 2) да спра просто кранчето, докато реша какво да правя. За всеки е по-лесен втория вариант, още повече, че настоящето правителство е намерило къде да пренасочи парите - (ПР под формата на) зали, магистрали, метро. А дотогава вместо е-Гавърмънт ще продължаваме да си имаме е-Говнармънт.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK