Как рейтинговите агенции "съдят" света

Как рейтинговите агенции "съдят" света

© Reuters




"Рейтинговите агенции много пъти са проваляли световната икономика в миналото."
Лорд Питър Левийн, банка Lloyds


"Големите агенции са получили тази власт от законовата рамка и от пазарите, които са им се доверявали сляпо в продължение на десетилетия."
Джеймс Гелърт, Rapid Ratings


"Поразява ме как всички сме на нокти заради очакваната присъда на рейтинговите агенции, сякаш те имат някаква стойност, след като напълно изпуснаха кризата от 2008-2009 г."
Стивън Роуч, Morgan Stanley.

Човекът, който държи в ръцете си съдбата на щатския кредитен рейтинг, а с него – и тази на световната икономика, обича малки възли за вратовръзка, има рунтави мустаци и пуши доста. Отвъд тези факти той и работата, която върши, са мистерия.


Най-вероятно до събота никога не бяхте чували за Дейвид Бийрс. Всички финансови министри в света обаче знаят името му. Ветеранът от Уолстрийт, завършил London School of Economics, където сега е учредил стипендия на свое име, управлява отдела за държавни кредитни рейтинги в Standard & Poor's (S&P). В последните 18 месеца финансовите пазари се разклащаха само при една дума от него и комитета, който ръководи.




В петък именно тази агенция свали за първи път в историята на САЩ първокласния рейтинг на щатския държавен дълг - от ААА на АА+,  като така даде оценката си за дълговата сделка във Вашингтон. Решение, което ще доведе до промяна на лихвите по заемите в целия свят.


Зад почти всички движения на пазара, свързани с щатския дълг, стои изявление на някоя от големите агенции за кредитни рейтинги. S&P е най-голямата и може би най-влиятелната. Точно зад нея е Moody's Investor Service, а в тройката се нарежда по-малкият им съперник – Fitch Ratings. Те ту са хулени от политиците по целия свят, ту са използвани като справедливи арбитри, изобличаващи разхлабените фискални политики на правителствата.



- Големите агенции печелят от частни клиенти, които си плащат, за да определят рейтинга си. Заплатите на агенциите идват от организациите, които оценяват.


- Лош кредитен рейтинг означава по-висок риск и кредиторите ще вдигнат лихвения процент, който искат от заемателите, за да се защитят срещу варианта да не им се плати.


- Отговорността, която тези агенции носят, е толкова огромна, че дори хората в тях я смятат за прекалена. Те казват, че това изкривява финансовата система, като насърчава инвеститорите да заменят собствената си преценка, изградена след дълбоки анализи, с мнението на шепа организации.

И все пак има поразителна ирония в сегашната им известност. Това са същите фирми, които много хора обвиняват за основни подстрекатели на кредитната криза от 2007-2008 г., защото свободно са раздавали високи рейтинги на оказалите се безполезни ипотечни продукти и така са позволили да се формира балон.


Сега те осъждат страните, които трябваше да съсипят държавните си баланси, за да спасят банките си, разбити от някога благославяните от агенциите инструменти, и така да избегнат финансов крах.


"Рейтинговите агенции много пъти са проваляли световната икономика в миналото, коментира лорд Питър Левийн, председател на лондонската банка Lloyds и бивш старши съветник на британското финансово министерство. - Досието им не е блестящо."


Днес агенциите са хванали Вашингтон в капана си. S&P вече намали първокласния рейтинг на щатския държавен дълг, а Moody's заплаши да направи това, макар й засега да запази оценката си. Агенциите базират оценките си на огромния и неустойчив размер на държавния дълг от 14.3 трлн. долара.


И настояват политиците да изготвят достоверен средносрочен план за намаление на дълга с поне 4 трлн. долара, а не с договорените сега 2.1 - 2.4 трлн. долара.


В Европа те вече намалиха рейтинга на три страни от еврозоната - Гърция, Ирландия и Португалия, за подобни дългови проблеми.


Откъде идва властта на агенциите


За много хора властта и значението на рейтинговите агенции е необяснима. Малцина разбират защо тези компании могат да разклатят световната икономика. Казано с прости думи, ролята им е малко по-различна от тази на кредитно бюро, което издава оценки на граждани и домакинства. Лош кредитен рейтинг означава по-висок риск и кредиторите ще вдигнат лихвения процент, който искат от заемателите, за да се защитят срещу варианта да не им се плати.


Кредитната оценка на САЩ има извънредно голямо значение. Икономиката на стойност 14.7 трлн. долара е най-голямата в света и досегашното изплащане на щатския дълг е било безупречно. Затова и страната до събота имаше най-високия рейтинг – ААА, от Standard & Poor's, Moody's и Fitch.


От Втората световна война насам щатският държавен дълг е златният стандарт, мярка, по която останалият свят – корпорации и държави, е оценяван.


Понижението на рейтинга ще доведе до скок на  лихвените проценти не само в САЩ, но и в целия останал свят. Страничните ефекти могат да са драматични – от по-ниски корпоративни печалби до отслабено потребление, породено от поскъпването на всичко – ипотечни кредити, лихви по кредитни карти, за заеми за коли и т.н. В най-лошия сценарий и без това разклатеното възстановяване на щатската икономика може да се обърне в рецесия, която сериозно да удари световния растеж.


Рейтинговите агенции имат и втори източник на власт с подобна сила. Техните оценки са част от регулаторните изисквания за банките и много взаимни и пенсионни фондове. Така централната роля на агенциите в световната финансова система е непоклатима.


Много от тези последствия произтичат от тромавото съкращение NRSRO (National recognised statistical rating organization). "Национално призната статистическа рейтингова организация" е юридическо лице, което според щатската Комисия за ценни книжа е квалифицирано да оценява компании и техните разнообразни финансови задължения.


Навсякъде по света правителства и финансови институции изискват всеки кредитен инструмент да е официално оценен от такава организация. С други думи, NRSRO трябва да каже, че има смисъл да се инвестира в една облигация преди доста банки, взаимни фондове и държави да могат да я купят.


Банковите регулации, приети през 2004 г., допълнително бетонираха позицията на агенциите. Изработени от световни финансови гурута в швейцарския град Базел, правилата на Базел II поставиха кредитните рейтинги в основата на оценката колко капитал трябва да има в резервите си една банка, за да е обезпечена срещу евентуални загуби.


В правилата има една малка особеност – държавният дълг е безрисков според Базел II, решение, което в момента тревожи сънищата на банковите регулатори.


В момента цели държави са изправени пред опасността да им бъде свален рейтингът и дори да изпаднат във фалит. А това допълнително отслабва позициите на банките, в чийто капиталови резерви голяма част се падат именно на доскоро смятания за безрисков национален дълг.


В продължение на години Moody's, S&P и Fitch бяха единствените признати организации, предоставящи кредитни рейтинги. След редица реформи сега има 10 такива фирми, но повечето хора никога не са чували за останалите седем и техните оценки са с доста по-малка тежест.


Инвеститорите игнорират собствената си оценка


Отговорността, която тези агенции носят, е толкова огромна, че дори работещите в тях я смятат за прекалена. Те са на мнение, че това изкривява финансовата система, като насърчава инвеститорите да заменят собствената си преценка, изградена след задълбочени анализи, с мнението на шепа организации.
Когато няколко човека пишат домашното на стотици хиляди частни инвеститори, банки и фондове, нещата не вървят добре.


"Големите агенции са получили тази власт от законовата рамка и от пазарите, които са им се доверявали сляпо в продължение на десетилетия", казва Джеймс Гелърт, изпълнителен директор на Rapid Ratings – малка агенция, която насърчава по-голямата конкуренция в сектора.


"Определено смятам, че рейтинговите агенции имат твърде голяма власт. Не мисля, че това е търсен ефект, по-скоро просто така се е случило", казва един от бившите управляващи директори на такава агенция. "Според мен регулаторите не трябва да се уповават толкова на тях и инвеститорите трябва да носят повече отговорност за решенията си", смята той.


Допълнителен конфликт се създава и от факта, че големите агенции печелят от частни клиенти, които си плащат, за да получат рейтинг. Заплатите на агенциите идват от организациите, които оценяват. Според критиците това създава изродени стимули, заради които през пика на кредитния бум от 2005 до 2007 г. агенциите безразсъдно раздаваха ААА оценки на сложни екзотични инструменти, които едва разбираха.


Тогава печалбите им летяха в небесата. В тригодишния период, приключил през 2007 г., оперативната печалба на S&P се увеличи със 73% до 3.58 млрд. долара в сравнение с предишния 3-годишен период до 2004 г. При Moody's повишението на финансовия резултат е било 68% до 3.33 млрд. долара.


В доклад, представен през април в Конгреса, демократът Карл Левин и републиканецът Том Кобърн са категорични, че агенциите са "отслабили стандартите си, докато всяка се е опитвала да даде най-благоприятни оценки, за да спечели по-голям пазарен дял. Резултатите са състезание към дъното."


За държавните рейтинги няма подобни стимули, тъй като те се изготвят безплатно за страната. Това обаче създава предпоставки за друг конфликт или поне оживено политическо напрежение, в което агенциите оценяват тези, които ги регулират.


"Преди четири години рейтинговите агенции даваха на всички ААА. Те определено бяха в конфликт на интереси и изпуснаха кризата", коментира Сам Гедълдиг, бивш помощник на председателя на Камарата на представителите Джон Боенър и лобист в Clark Lytle & Geduldig в момента. "Сега те виждат света по-ясно. Всички разбират иронията в ситуацията", смята той.


Всъщност няма никакви доказателства, че агенциите са се възползвали от властта си, за да определят финансовата съдба на държави. По време на усиленото лобиране във Вашингтон през пролетта и лятото на 2010 г., когато легиони от безброй организации наводниха американската столица, за да повлияят на дебатите за новите финансови правила, рейтинговите агенции бяха изчезнали от хоризонта.


По това време финансов лобист каза, че не иска да се занимава с техния бизнес. Официално лице от една от трите големи агенции тогава се оплака, че никой не е на тяхна страна.


Законотворците в САЩ създадоха текстове, които дават на инвеститорите по-лесен начин да осъдят агенциите, ако те не успеят да разгледат важна информация при определянето на оценка. Освен това федералните агенции бяха задължени да не използват първостепенно рейтингите на агенциите в правилата си.


"Положителното е, че това ще бъде щатският начин да се разчита по-малко на традиционните рейтингови агенции, защото повече няма да има регулаторна и законова рамка, която принуждава хората да ги използват", заключава Гелърт.


Трън в очите на оценяваните


През последните 18 месеца рейтинговите агенции наблюдават западните държави, в които най-дълбоката рецесия от 30-те година на миналия век насам силно разклати бюджетите и икономиките им. Най-уязвими са страните, които са засегнати едновременно от падащи данъчни приходи, увеличаващи се социални разходи и такива за спасяване на икономики и банки, осакатени в кризата.


В Ирландия, която изпълнява спасителен план за банките, държавните задължения са се увеличили до 70% от БВП през тази година от 1.5% през 2006 г., според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В САЩ това число е 74.8% от БВП срещу 41.7% преди пет години. В момента Вашингтон е на мушка. Рейтинговите агенции вече не са обвиняеми, а обвинители, и промяната на 180 градуса за по-малко от три години е забележителна.


"Поразява ме как всички сме на нокти заради очакваната присъда на рейтинговите агенции, сякаш те имат някаква стойност, след като напълно изпуснаха кризата от 2008-2009 г.", казва Стивън Роуч от Morgan Stanley.
Агенциите са свикнали с критика.


По време на азиатската криза от 1997-1998 г. те бяха порицани, защото не забелязаха неустойчивите капиталови потоци, които доведоха до колапс на валутите в Източна Азия и дълбоки рецесии в региона. През 2001 г. бяха под обстрел заради дългия период, в който не свалиха оценките си за енергийната компания Enron и я оставиха висок рейтинг дори и когато неизбежният фалит беше вече очевиден.


Най-строгата публична критика дойде от европейските правителства, за които агенциите са черни овце заради свалянето на държавните рейтинги. Те са обвинени в ненавременни действия, които значително са усложнили разходите и структурата на международните спасителни пакети. Когато Гърция загуби инвестиционния си рейтинг и от трите агенции в началото на 2010 г., лихвите по заемите на страната скочиха и буквално я изхвърлиха от финансовите пазари. Това принуди ЕС и МВФ да измислят спасителен план.


Когато миналия месец ЕС се опитваше да изготви нов план за Гърция, в който притежателите на облигации от частния сектор да поемат повече риск, от Moody's казаха, че всеки опит да се намали дълга ще се счита за фалит. От ЕС бяха бесни, защото просрочените гръцки облигации щяха да ударят банковите баланси и да увеличат цената на кризата в еврозоната.


Германският финансов министър Волфганг Шойбле призова да бъде прекратен олигополът на агенциите. Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише изрази подобно мнение. Въпреки силното корпоративно присъствие на S&P в Лондон председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предположи, че агенциите може да са настроени антиевропейски.


В САЩ администрацията на президента Обама се сопна на S&P за намаления рейтинг.



"Рейтинговите агенции много пъти са проваляли световната икономика в миналото."
Лорд Питър Левийн, банка Lloyds


"Големите агенции са получили тази власт от законовата рамка и от пазарите, които са им се доверявали сляпо в продължение на десетилетия."
Джеймс Гелърт, Rapid Ratings


"Поразява ме как всички сме на нокти заради очакваната присъда на рейтинговите агенции, сякаш те имат някаква стойност, след като напълно изпуснаха кризата от 2008-2009 г."
Стивън Роуч, Morgan Stanley.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 660 Гневно

    Ние сме в **** и филма ...

  2. 2 Профил на Forest
    Forest
    Рейтинг: 1307 Неутрално

    не мога да разбера какъв е проблема - който не е съгласен с оценката на агенциите или не им вярва да не се съобразява с тях...

    Истината ни прави свободни.
  3. 3 Профил на uran
    uran
    Рейтинг: 1366 Любопитно

    Отлична статия и поздравления за Дневник за превод. Това ли е статията?
    http://www.reuters.com/article/2011/08/02/us-ratings-insight-idUSTRE7714TI20110802

    Yet another blue planet.
  4. 4 Профил на Hristo Hristov
    Hristo Hristov
    Рейтинг: 1381 Неутрално

    Изводите са ясни. През последните 20 години слабият контрол и склонността на инвеститорите да получават печалби на готово допуснаха рейтинговите агенции като S&P се превърнат в олицетворение на „невидимата ръка на пазара“. Да диктуват кой ще печели и кой не, независимо от представянето на публичните компании. Тук обаче нека не забравяме, че докато правителствата и централните банки се стремят да усигурят благоденствие на икономиките на страните си, рейтинговите агенции търсят благоденствие за клиентите си. Онези, печелещи милиарди долари от предсказанията на агенциите и даващи им милиарди, за да ги изричат.
    http://economistbg.blogspot.com/2011/08/blog-post.html

    www.economistbg.com/
  5. 5 Профил на bag
    bag
    Рейтинг: 497 Любопитно

    Лошо с тях.
    Още по-лошо без тях!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK