Фед е предотвратил депресията с тайни 1.2 трлн. долара

Американската централна банка е спасила и много европейски финансови компании

Фед е предотвратил депресията с тайни 1.2 трлн. долара

© MIKE SEGAR




"Данните са поразителни. Това е аристокрацията на американската финансова система и тя щеше да си отиде без федералните пари"
Робърт Литан, бивш високопоставен служител на министерството на правосъдието на САЩ


- 13 млрд. долара е печалбата на централната банка


- 21 хил. транзакции са били необходими за спасяване на банките

Citigroup и Bank of America са шампионите във финансовия свят през 2006 г. Цените на жилищата по това време достигат пикови стойности, а 10-те най-големи американски финансови компании отчитат рекордни печалби - общо 104 млрд. долара.


Само след три години имотният балон вече се е спукал, а водещите финансови институции са получили 1.2 трлн. долара от Федералния резерв, без които най-вероятно щяха да фалират, пише агенция "Блумбърг".




Без намесата на централната банка сривът на финансовите пазари щеше да е много по-голям, а глобалната икономика можеше да премине през втора голяма депресия.


Фед заяви, че не е регистрирал загуба по нито една от седемте различни програми за подпомагане. Според доклад на нюйоркското й подразделение централната банка дори е излязла на печалба от 13 млрд.  долара от стимулиращите програми от август 2007 г. до декември 2009 г.


"Програмите ни имаха за цел да ограничат негативните ефекти от кризата и финансовия риск за американските данъкоплатци", коментира Джеймс Клоус, зам.-директор на звеното за паричните въпроси на Фед във Вашингтон. "Почти всичките стимули изтекоха. Не отчетохме загуба и не очакваме това да се случи", допълни той.


Пикът от 1.2 трлн. долара, достигнат на 5 декември 2008 г., е почти три пъти по-голям от федералния дефицит през тази година. Сумата е по-голяма от печалбите на всички спасени американски институции за последното десетилетие и е почти равна на дълговете по 6.5 млн. просрочени ипотечни заеми.


Най-много пари са получили Morgan Stanley ($107.3 млрд.), Citigroup ($99.5 млрд.) и Bank of America ($91.4 млрд.). Това са парите, от които банките се нуждаят, за да извършват всекидневните си операции, включително и за покриване на отлива на депозити. Централната банка публикува данните още през декември 2010 г., но поради огромния обем на информацията обработката и систематизирането й изискваха доста време.


"Данните са поразителни", коментира Робърт Литан, бивш високопоставен служител на министерството на правосъдието на САЩ. "Това е аристокрацията на американската финансова система и тя щеше да си отиде без федералните пари", допълни той.


Помощ за чужди банки


Не само американски фирми са заемали от Фед. Около половината от 30-те най-големи финансови дружества са от Европа. Най-много от неамериканските банки е получила Royal Bank of Scotland ($84.5 млрд.), следвана от UBS ($77.2 млрд.) и германската финансова компания Hypo Real Estate Holding ($28.7 млрд.). Сред най-големите кредитополучатели са още белгийската Dexia, френската Societe Generale и др.


В момента финансовата система е в много по-добро състояние, отколкото в разгара на кризата. Рецесията продължи 18 месеца и предизвика спад на американския брутен вътрешен продукт (БВП) от 5.1% и все пак е далеч по-малка от тази през 1929 - 1933 г., която сви БВП с 27%.


Икономиката обаче все още е далеч от нормалното си функциониране. Брутният вътрешен продукт на САЩ нарасна с едва 1.3% през второто тримесечие, а безработицата надхвърля 9.1% при 4.7 на сто през ноември 2007 г. - точно преди да започне рецесията в страната.


Собствениците на 4.38 млн. имота са просрочили плащанията по ипотечните си заеми с повече от 30 дни, а 2.16 млн. имота са в процедура по възбрана. Общите им задължения са в размер на 1.27 трлн. долара.


"Как по дяволите Фед винаги успява да намери начин да спаси тези гиганти?", попита конгресмен Уолтър Джоунс по време на изслушване в Конгреса относно изнесените данни. "Те получават помощ, а средният американски бизнесмен не може да вземе кредит от банката, с която е работил 15-20 години", коментира той.


Регулаторни промени


В последните години анализатори настояват намесата на финансовите регулатори на пазарите да се ограничи. През 2010 г. беше приета реформа за сектора, която предвижда банките да увеличат резервите си. Целта е те да имат достатъчно капитал, за да са в състояние да устоят на 30-дневен пазарен срив без правителствена помощ. Тези правила обаче ще влязат в сила след 2015 г.


"Регулаторите няма да предприемат достатъчно действия, за да предотвратят подобно стечение на обстоятелствата в бъдеще", коментира Кенет Рогоф, бивш главен икономист на Международния валутен фонд и преподавател по икономика в "Харвард".


В последно време се появяват спекулации, че дълговата криза, която започна в Гърция, може да засегне и американската финансова система. "Това демонстрира колко бързо може да се срине доверието и финансовите проблеми да се разпространят", се казва в доклад на Американския съвет за финансова стабилност.


При бъдещи операции за подпомагане Фед ще е длъжна да публикува цялата информация не повече от 2 години след отпускане на заемите. Това реши Върховният съд на САЩ през миналата година и благодарение на него централната банка беше принудена да публикува сегашните данни. Те разкриват информация за 21 хил. транзакции, съдържаща се на 29 346 страници.


Morgan Stanley


През есента на 2008 г. след фалита на Lehman Brothers започват да се появяват спекулации, че Morgan Stanley е следващата. Банката обаче ги опровергава, като заявява на 29 септември, че има стабилна капиталова и ликвидна позиция. Тя обаче не споменава за кредитите на Фед.


На този ден Morgan Stanley изтегля по-голямата част от 107-те млрд. долара от централната банка. Размерът на помощта е почти три пъти по-голям от печалбата й за последното десетилетие.
"Пазарите просто бяха затворени", коментира Таня Азархс, бивш ръководител на звеното за проучване на банковия сектор  на Standard & Poor’s. "Ако се нуждаехте от ликвидност, имаше само едно място, където можеше да отидете", допълва тя.


Дори банките, които преминаха през кризата без правителствена помощ, са заели пари от Фед. Британската Barclays е получила 64.9 млрд. долара, а Deutsche Bank - 66 млрд. долара.


Разпространението на кризата


Данните на Фед показват колко е продължила финансовата криза и как се е разпространявала от една банка към друга.


Societe Generale изтегля 17.4 млрд. долара от Фед през май 2008 г. Това се случва четири месеца след като бившият й трейдър Жером Кервиел я ощетява с 4.9 млрд. евро.


Morgan Stanley достига своя пик при получаването четири месеца по-късно, точно след фалита на Lehman. Citigroup пък заема най-много средства през януари 2009 г., както и други 43 банки. Това изглежда като най-тежкия месец за банките по време на финансовата криза. Bank of America достига своя пик два месеца по-късно.


През 21 ноември 2008 г. Citigroup е получила 25 млрд. долара от правителството и започва да преговаря за нови 20 млрд. Тя вече е заела и 50 млрд. долара от Фед. През следващите два месеца помощта от централната банка е почти удвоена.


В средата на януари акциите на банката падат под 3 долара, което се случва за първи път за последните 16 години. На този етап тя получава пари от общо шест правителствени програми. Получената сума е по-голяма от бюджета на образователното министерство на САЩ за 2011 г.


Някои анализатори са на мнение, че без помощта на Фед банковите фалити в САЩ са щели да бъдат много повече.


Други обаче са на мнение, че те са използвали парите, за да максимизират печалбите си. Заемите са раздавани при по-ниски от пазарните лихви, а целият процес е трябвало да бъде вечно пазена тайна. Това обаче не може да се каже със сигурност, като се има предвид финансовата буря, през която преминаха всички.

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на kardinalat
    kardinalat
    Рейтинг: 893 Весело

    Само? Един по един каналите за подкрепа стават публични и дупката се увеличава )))))))))

    и най-умният си е малко прост....
  2. 2 Профил на dadam
    dadam
    Рейтинг: 450 Неутрално

    "Фед е предотвратил депресията с тайни 1.2 трлн. долара"

    По-скоро отложил...

  3. 4 Профил на nikodim821
    nikodim821
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Прави са тези който говорят за новият колониализъм.Интересно Федералният резерв е напечатал долари, който ги е раздал на определени "наши банки" разбира са от бившите колониални страни.Излиза че федералният резерв е загрижен как да спаси страните от Златният милиард.Защо не отпуснал средства да подпомогне банките в Бразилия,Индия,Китай,Турци и други всъщност производители на материалните блага от който "Златният милиард" живее богато.
    Интересно е как се осигурява паритета но ново отпечатаните долари, при условие че има срив на производството в щатите.

  4. 5 Профил на Гражданин
    Гражданин
    Рейтинг: 506 Неутрално

    На спечелилите банкери- честито! Така е при капитализЪма!

  5. 6 Профил на Гражданин
    Гражданин
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#4] от "nikodim821":


    [quote#4:"nikodim821"]Интересно е как се осигурява паритета но ново отпечатаните долари, при условие че има срив на производството в щатите.
    [/quote]
    Ами с печатане на нови и нови доларчета.

  6. 7 Профил на dadam
    dadam
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#4] от "nikodim821":

    Паритета се осигурява благодарение на това, че банките, които получават парите на ги харчат или инвестират, а ги кътат за идващите проблемни времена.

    Икономиката на САЩ е около $14трлн., широките пари (М2) са малко над $9трлн., а банките държат активи/пасиви с лицева стойност за над $600 трлн. по официална статистика - ( http://www.bis.org/statistics/otcder/dt1920a.pdf ). Дългове се плащат с кеш, затова цената на парите в момента расте (чети дефлация).

  7. 8 Профил на kimba3
    kimba3
    Рейтинг: 1225 Разстроено

    Чакат ни интересни времена...

  8. 9 Профил на uran
    uran
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    Морен печатар, печаташе долари.
    Печатай печатарю, днес му е времето.

    Yet another blue planet.
  9. 10 Профил на truth
    truth
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Само все още не сме чули какво де факто са предприели за намаляване на разходите. Все още не са направили списъка с областите, в които ще има съкращения.

  10. 11 Профил на Clap
    Clap
    Рейтинг: 538 Неутрално

    Бла бла, бла!!!
    Докато съществуват централните банки, в света ще има кризи и разликата между бедни и богати само ще се увеличава. Системата ще продължава да се обрича сама на крах, идващт от самата и същност...
    А онези горе ще бъдат единствените облагодетелствани...

    Усмихвай се на всичко свежо по пътя си...
  11. 12 Профил на oziris
    oziris
    Рейтинг: 1801 Неутрално

    И при всичко това политиците в САЩ се сърдят на S&P за намаления кредитен рейтинг !?

  12. 13 Профил на Иван Митев
    Иван Митев
    Рейтинг: 395 Неутрално

    До коментар [#11] от "Clap":

    Здравейте Clap,

    Централните банки (ЦБ) нямат възможност да помогнат за спасение от стопанска криза, защото същата е резултат от наличие на канастрофална държавна финансова грешка (ползване на „Незлатни пари”, при запазен несъвместим с техни качества начин на държавно финансово управление от време със „Златни пари”), в условията на която самите ЦБ са обречени жертви.

  13. 14 Профил на Clap
    Clap
    Рейтинг: 538 Неутрално

    До коментар [#13] от "Иван Митев":

    Привет, съгласен съм с вас, но и централните банки са тези, който ни доведоха до това положение - и в частност точно ФЕД е отговорен за развитието на кризата в щатите и оттам в Европа.
    Истината за мен, че ще трябва да стигнем дъното за да започнем отначало. А до тогава ни очакват циклично все по на често кризи, които ще са с все по голяма опустошителна сила.

    Усмихвай се на всичко свежо по пътя си...
  14. 15 Профил на Иван Митев
    Иван Митев
    Рейтинг: 395 Неутрално

    До коментар [#14] от "Clap":

    Здравейте Clap,

    Ако се търси вина при ЦБ, то тя е точно толкова, колкото при всеки друг участник в стопански живот, с изключение на съоответно министрество на финанси, защото това министрество допуска грешката, заради която се развива стопанска криза.

    Защо ФЕД да е отговорен за конкретна грешка на американското правителство, по-конкретно на американското министество на финансите?

    Причината е кризата не е при ЦБ или при друг участник в стопански живот, освен при съответно държавно финансово управление, което работи при условия на своя управленска грешка.

    За спасение от криза е необходимо подобрено държавно финансово управление, което да съответства на качества на ползвани "Незлатни пари".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK