Отеснелият хоризонт на пенсионните фондове

От бранша настояват възможностите им за инвестиции да се разширят, тъй като последните сериозни промени са правени преди повече от пет години

Отеснелият хоризонт на пенсионните фондове

© Дневник



Ако трябва да изберете къде да сложите парите си, със сигурност акциите на голяма и печеливша компания от развиващ се пазар може да привлече вниманието ви. Например компания от Бразилия – една от държавите в четворката BRIC, със сериозен ръст на икономиката и съответно перспектива за добро развитие на местния бизнес.


Сравнете я с дружеството "МБЕ Гара Хитрино" - то на теория е публично и се търгува на Българската фондова борса, но няма как да разберете дори колко е оборотът му, защото от години не публикува отчети. Според сегашната нормативна уредба обаче български пенсионен фонд може спокойно да си купи акции на "Хитрино", но не и на голяма част от компаниите в най-бързо развиващите се пазари от BRIC.


На теория тази ситуация е възможна, на практика тя едва ли ще се случи, но илюстрира остарелите изисквания, които Кодексът за социално осигуряване и наредбите на Комисията за финансов надзор налагат на пенсионните дружества.




На 25 август Асоциацията на дружествата за пенсионно осигуряване (БАДДПО) изпрати до Комисията за финансов надзор предложенията си за промени. Най-общо те са за по-голяма свобода при избора, но представители на компаниите подчертават, че това в никакъв случай няма да направи инвестициите им по-рискови. Засега от надзора няма отговор и коментар на предложенията.


Повече възможности, по-малко риск


Според Анастас Петров, изпълнителен директор на "Ай Ен Джи пенсионно осигуряване", различни изисквания на нормативната рамка насочват до голяма степен инвестициите на фондовете към България, а критериите към чуждестранните акции са далеч по-строги, отколкото към българските, без това да има пряка връзка с равнището на риск.


Петров смята, че сегашният подход към риска не работи достатъчно ефективно и 2008 г. е дала добър урок за това. Това беше годината, в която всички пенсионни схеми направиха отрицателна доходност заради инвестициите си в акции. Оттогава голяма част от загубите са компенсирани, но един спад на борсите веднага се отразява негативно на резултатите.


Един от начините за предпазване от това е повече вложения в инструменти с фиксиран доход – това са облигации, държавни ценни книжа, депозити. От асоциацията предлагат да се увеличи лимитът за инвестиции в български корпоративни облигации – от 25% на 30% от активите на всеки фонд. Според бранша дълговите книжа носят по-добър доход от аналогични инструменти като депозити.


"По никакъв начин предложенията ни за инвестиции не са по-рискови от това, което правим в момента", каза председателят на Комитета по инвестиции към Асоциацията на пенсионните дружества Милен Марков пред "Дневник".


"Очакваме с тези промени да се разшири възможността за инвестиции така, че това да доведе до по-голяма сигурност. Предвид ситуацията на капиталовите пазари настояваме за тези промени", коментира и София Христова, изпълнителен директор на пенсионно дружество "Алианц България".


Според нея, ако предложенията бъдат приети, инвестициите ще станат по-сигурни, но освен тях има нужда и от много сериозни промени в Кодекса за социално осигуряване.


Замразени в миналото


В последните години сериозни промени в кодекса не е имало, а голяма част от текстовете, засягащи инвестициите, са приемани преди повече от пет години, когато ситуацията във финансовия сектор беше коренно различна. Тогава например беше премахнато задължението за инвестиции в ДЦК за сметка на по-либерални вложения в акции.


"Пазарите се развиват, обстановката сега е много по-динамична. В определени сценарии ние няма да можем да защитим парите на осигурените от сериозни загуби", смята Иво Захариев, ръководител "Инвестиции" в "ДСК-Родина". Един от тези случаи е висока инфлация, обясни Захариев – ако се стигне до нея, големи вложения в депозити и облигации не могат да донесат достатъчно доходност, а ако повече пари се насочат към акции, става много рисково.


Засега едни от по-защитените от инфлация активи са стоките, тъй като техните цени растат заедно с инфлацията. Те обаче не са позволени на българските пенсионни фондове, затова друго предложение към КФН е да се включат нови видове активи към разрешените – енергийни стоки, базови метали като олово, скъпоценни метали и инструменти върху храни.


Като всеки един инвеститор фондовете няма да купуват стоките, а фючърси и опции върху тях. В предложението е и искане за добавяне към списъка на фондове за дялови инвестиции (private equity) и хедж фондове.


Новите алтернативи


Нека се върнем и на примера от началото на текста – обичайно инвестиции на големи и далечни пазари като Бразилия и Китай се правят непряко, чрез борсово търгувани фондове (ETF). Пенсионните схеми обаче не могат да се възползват от повечето, защото могат да купят ETF, който инвестира всичките си активи в инструменти, които на тях и без него им е позволено да купят.


В същото време те не могат да инвестират в голяма част от компаниите извън ЕС – например в Бразилия са им позволени 50 компании, а ETF влагат в поне стотина. И така тази възможност за излизане на едни от най-бързо растящите пазари отпада. Предложението на БАДДПО е, вместо да се изисква фондът да следва напълно позволените на пенсионните схеми компании, само 80% от активите му да са в тях.


"Обичайно алтернативни класове активи като природни ресурси и хедж фондове са слабо свързани с традиционните инструменти. Така, когато портфейлът е комбинация от тези активи, общото ниво на риска намалява при възможности за същата или по-висока възвращаемост", смята Анастас Петров.


Според Милен Марков най-големият пропуск е забраната да се инвестира в акции на първични публични предлагания. Така, дава пример Марков, ако на борсата бъдат качени електроразпределителните дружества, пенсионните фондове няма да имат право на първоначално участие, а ще могат да купуват акции едва след като те вече са качени за търговия на борсата.


При компании, към които интересът е голям, след първоначалното предлагане цената на акциите се повишава и така се пропуска първоначална доходност.


От Асоциацията на пенсионните дружества отбелязват, че вложения при първично публично предлагане ще се правят след финансов анализ на съответната компания, а това ще помогне и като цяло на българската икономика.


В момента първични публични предлагания на Българската фондова борса няма, а една от причините компаниите да странят въпреки свитото банково кредитиране е невъзможността им да привличат пари от борсата. Разрешение за участие на пенсионните фондове в първични предлагания беше включено в предложение за промени в Кодекса за социално осигуряване още преди три години, но до приемането му така и не се стигна.


София Христова смята, че има нужда бързо да се направи още една промяна в КСО – парите на хората, които вече са пенсионери, от доброволните фондове да се инвестират отделно от тези на все още работещите. Целта е те да отиват в инструменти с по-нисък риск, за да се избегнат загуби.


"Не можем да изчисляваме пропуснати ползи, ако по-рано са ни били позволени инвестиции като злато например. Но след две години ще се съберем и ще кажем, че трябваше да се направи, както е с мултифондовете. Ако парламентът беше приел създаването им, сега загубите щяха да са по-малки", каза Иво Захариев.



Най-важните предложения


- Лимитът за инвестиции в български корпоративни облигации да се увеличи от 25% на 30% от активите на фонда.
- Да няма отделни разделения за акции и дялове на взаимни фондове, а общо в двете да се влагат до 40% от активите. Така ще има възможност по преценка на пенсионната компания по-голяма част от парите да са в нискорисков взаимен фонд, вместо в рискови акции.
- Да се включат нови активи-енергийни стоки (газ, петрол), базови метали (мед, олово, цинк), скъпоценни метали и инструменти върху храни.
- Да се разреши участие в първични предлагания на ценни книжа.
- Позволение да се купуват варанти, срещу които има възможност за покупка на акции на определена цена.
- Позволение фондовете да сключват сделки с опции и фючърси на извън регулирани пазари
- Да се махне ограничението до 5% от активите на фонд да са в ДЦК на САЩ. Докато фондовете имат ограничения за дълга на най-голямата световна икономика, такива липсват за страни като Ирландия, Италия и Гърция.
- Покупка на ETF е разрешена, ако той следва 80% от позволените на пенсионните схеми компании

Инвестиции на фондовете (към края на юни, в млн. лв.)
Облигации1 052
Акции, права и дялове1 068
Депозити657,06
Инвестиционни имоти140,8
Вложения зад граница1 650
Източник: КФН

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Веселин Иванов
    Веселин Иванов
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Пак някой им е крив, че не могат да печелят. Не можели да защитят вложенията от сериозни загуби - нали са направени да печелят, а не да губят. За какви загуби ми говори този от ДСК Родина.

  2. 2 Профил на greco_jlt
    greco_jlt
    Рейтинг: 450 Гневно

    Пенсионните дружества, които управляват парите ни, удържат процент от всяка вноска, имат и годишна такса, така че за 30 години в такси и удръжки се губи една трета от бъдещата ни пенсия!

  3. 3 Профил на greco_jlt
    greco_jlt
    Рейтинг: 450 Гневно

    Пенсионните дружества, които управляват парите ни, удържат процент от всяка вноска, имат и годишна такса, така че за 30 години в такси и удръжки се губи една трета от бъдещата ни пенсия!

  4. 4 Профил на Г-н D
    Г-н D
    Рейтинг: 561 Неутрално

    До коментар [#3] от "greco_jlt":

    Сметките ви не са точни. Таксата за преводите и 4 - 4,5% и зависи от размера на вноската, а другото плащане (10 - 20 лв) е еднократно при откриване на партидата. Фондовете плащат доходност около 10% на годишна база. Всеки да си чете договорите и общите условия преди да подписва. А и преди това да пита и да смята...

  5. 5 Профил на Г-н D
    Г-н D
    Рейтинг: 561 Весело

    До коментар [#3] от "greco_jlt":

    Да не останете с впечатление, че подкрепям пенсионните фондове - аз съм един от потърпевшите през 2008 г. Ако имате излишни пари - правете с тях нещо друго, но не ги слагайте в пенсионен фонд. Нямате никаква яснота какво става и как ще ви се отрази на партидата. Колко пък са безрискови държавните ценни книжа попитайте в банките, които са се набълбукали с гръцките...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK