Три години след фалита на Lehman Brothers: Големите банки са спасени, но не са превъзпитани

Три години след фалита на Lehman Brothers: Големите банки са спасени, но не са превъзпитани

© ANDREW WINNING, Reuters




"Имаше период, в който банките се разкайваха и се извиняваха. Смятам, че този период приключи."
Боб Даймънд, главен изпълнителен директор на Barclays


"Финансовата криза от 2008 г. принуди индустрията да промени фундаментално начина, по който се управлява ликвидността."
Марк Лейк, говорител на Morgan Stanley

В края на миналата седмица светът отбеляза 10 години от атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г. Чуха се многобройни мнения за това как всичко се е променило на този ден. Дали обаче нещо се е променило след 15 септември 2008 г. - денят, в който Lehman Brothers фалира и повлече след себе си глобалната финансова система? Този въпрос задава британското бизнес списание "Ню Стейтмънт".


Истината е, че три години след тази паметна дата банкерите успяха да се възстановят благодарение на държавните пари и отново са господари на вселената.




Само 9 месеца след фалита на Lehman големите банки в САЩ, а и по света отново възстановиха политиката си на раздаване на бонуси. Според националната статистика на Великобритания финансистите в Лондонското сити са получили премии на обща стойност 14 млрд. паунда през 2010 г. През 2008 г. бонусите са се равнявали на 12 млрд. паунда.


"Имаше период в който банките се разкайваха и се извиняваха", каза наскоро главният изпълнителен директор на Barclays Боб Даймънд. "Смятам, че този период приключи", допълни той.


Действително кризата за банкерите приключи, тъй като бяха спасени с милиарди долари от парите на данъкоплатците. Barclays например е получила 10 млрд. паунда от британското правителство в разгара на кризата.


Наскоро стана ясно, че Федералният резерв на САЩ е спасил глобалната финансова система с трилиони долари, които остават скрити по време на финансовата криза. Британската Barclays е получила 64.9 млрд. долара от централната банка на САЩ.


Благодарение на тези средства може би светът се е разминал с много по-дълбока криза. Те обаче показаха, че и случилото се през последните години е можело да бъде избегнато, ако не са били порочните практики в годините на растеж.


Според агенция "Блумбърг" Morgan Stanley е говорила с представители на Фед през септември 2008 г., твърдейки, че се нуждае от около 10 млрд. долара. Впоследствие банката е получила $107.3 млрд. долара. Това се е случило, след като хедж фондове са изтеглили 128 млрд. долара от банката само за две седмици.


Данните от централната банка демонстрират колко зависими са били финансовите компании от подобни инвестиции. Те обаче е можело да бъдат изтеглени без предупреждение, застрашавайки стабилността не само на отделните банки, но и на цялата финансова система.


Говорителят на Morgan Stanley Марк Лейк отказва да назове колко са инвестициите на хедж фондовете в банката в момента.


"Финансовата криза от 2008 г. принуди индустрията да промени фундаментално начина, по който се управлява ликвидността", заяви той пред агенция "Блумбърг". "Научихме си урока и взехме мерки за защита на нашите клиенти", допълва той. Лейк обаче не е отговорил на въпроса на агенцията точно кои практики във фирмата са се променили.


Президентът на САЩ Барак Обама дойде на власт, обещавайки да сложи край на "ерата на алчност и безотговорност на Уолстрийт". С встъпването си в длъжност обаче той нае бившия инвестиционния банкер Рам Емануел за началник на служителите на Белия дом. Когато той напусна през октомври 2010 г., Обама го замени с Уилям Дъдли, бивш член на борда на директорите на JPMorgan.


Бюджетният директор на администрацията Питър Орзаг пък се оттегли, за да заеме високопоставена позиция в Citigroup.


При наличието на подобни близки отношения между политиците и банкерите от Уолстрийт не е учудващо, че случилото се не предизвика бързи и радикални промени в банковата индустрия по света.


Начинът, по който оперират големите банки, не е единствената порочна практика, която не се е променила вследствие от финансовата криза. Вече три години след фалита на Lehman не са предприети значителни промени и в начина, по който се оценява рискът на пазарите.


Почти няма човек, който не е чувал, че инвестиционната банка е била оценявана с най-висок кредитен рейтинг до самия й фалит. Това беше причината той да изненада пазарите и да нанесе щети от подобен размер.


Политиците по света многократно заявиха през последните години, че трябва да се ограничи зависимостта на пазара от компаниите за кредитен рейтинг. Случващото се в глобалната икономика обаче показва, че не е постигнат никакъв напредък в тази насока.


В еврозоната например рейтинговите агенции са критикувани, че се движат след пазарните спекулации и по този начин подхранват разрастването на дълговата криза. В началото на август пък агенция Standard & Poor's понижи рейтинга на САЩ, което предизвика двуседмична паническа разпродажба на глобалните фондови пазари.


Три години след фалита на Lehman Brothers кризата се задълбочава, а политиците изглеждат все по-безпомощни в опитите си да я преодолеят. Проблемите във финансовата система отново излизат на преден план. Вероятно светът трябва да премине през нов срив, за да се променят порочните практики във финансовия свят, които се отразяват директно на всички.



"Имаше период, в който банките се разкайваха и се извиняваха. Смятам, че този период приключи."
Боб Даймънд, главен изпълнителен директор на Barclays


"Финансовата криза от 2008 г. принуди индустрията да промени фундаментално начина, по който се управлява ликвидността."
Марк Лейк, говорител на Morgan Stanley

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на kardinalat
    kardinalat
    Рейтинг: 909 Любопитно

    Още ще фалират. Спокойно.

    и най-умният си е малко прост....
  2. 2 Профил на pc_none
    pc_none
    Рейтинг: 571 Весело
  3. 3 Профил на Иван Митев
    Иван Митев
    Рейтинг: 593 Неутрално

    Банките, както и останалите участници в стопански живот са жертви на конкретна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”: При стопанство с „Незлатни пари” - употреба на несъвместим с качества на „Незлатни пари” начин на държавно финансово управление, който е наследен от време с ползване на „Златни пари”, поради която се развиват диспропорции и криза.

    Поради тези обстоятелства, банките, независимо от своето поведение са обречени на стопански провал.

  4. 4 Профил на Джон Доу
    Джон Доу
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Тези банки трябваше да бъдат оставени да фалират. Това си е най-естествения начин за отсяване на неефективните на пазара.

    Да кризата щеше да е доста по-дълбока , но и растежа след това доста по-силен и бърз.

    All I'm gonna do is just go on and do what I feel. Jimi Hendrix
  5. 5 Профил на truth
    truth
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Трилиони долари се наляха в "Лемън Брадърс" ," Фани Мей", "Фреди Мак" и т.н., само и само да не фалират." Благодарение на тези средства може би светът се е разминал с много по-дълбока криза". Питам се тази криза плитка ли е, след като все още не можен да излезем от нея. И трябваше ли да се наливат огромни суми от данъците на хората, за да се спасяват тези банки? Една от причините за падане рейтинга на президента е заради трилионите долари, наляти и потънали като пясък в пустиня.

  6. 6 Профил на nikodim821
    nikodim821
    Рейтинг: 458 Неутрално

    Това е най-порочното, че с депозираните пари на обществото се обогатяват посредниците а не тези който вземат средства за производството на продукти задоволяващи потребностите на същото общество.После след провала предизвикан от тяхната лакомия обществото трябва да ги спасява, защото там се намират акумулираните от обществото средства.
    Лошото е че в този процес участват централните банки,чийто задача е да следят за паритета на парите т.с срещу отпечатаните от тях пари да има адекватни за това стоки.
    Излиза че това е най-големият грабеж на обществата, защото трябва да обезцени вече произведените продукти. Това е равносилно на действията на бандитите който пускат на пазара фалшиви пари,но най-гадното е че се прави от Федералният резерв, чийто пари са превърнати в глобална резервна валута и е ги дава на банките в бедните страни, а на тези в богатите страни, който чрез неравностойнна размяна на стоките извличат огромни печалби от бедните страни.
    Ако това не е колониализъм му кажи здраве.
    После се чудят, от къде идват причините за тероризма и защо ги мразят





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK