Радослав Миленков, изпълнителен директор на "Изи кредит": Кризата не засегна сериозно компаниите за бързи заеми

Радослав Миленков, изпълнителен директор на "Изи кредит"

© Анелия Николова

Радослав Миленков, изпълнителен директор на "Изи кредит"




- Сред хората има повече песимизъм, отколкото приповдигнати очаквания


- Сравнението на цената с тази на банков кредит не е добър ориентир, ние работим с друг тип клиенти


- Третата най-честа причина за бърз кредит е бизнес


- Преди да отпуснем един кредит, се интересувам от това как ще бъде погасен, а не дали ще вземем обезпечението


- Сред хората има повече песимизъм, отколкото приповдигнати очаквания


- Сравнението на цената с тази на банков кредит не е добър ориентир, ние работим с друг тип клиенти


- Третата най-честа причина за бърз кредит е бизнес


- Преди да отпуснем един кредит, се интересувам от това как ще бъде погасен, а не дали ще вземем обезпечението




Какви са очакванията ви за новия бизнес сезон в сектора на бързите заеми?
- Този сегмент има огромен потенциал. Степента на проникване на банковите услуги в България показва, че в това отношение страната ни все още е далеч от стандартите. Мисля, че като цяло в България хората не се възползват в голяма степен от финансови и от банкови услуги. Важно в това отношение е нивото на доходите у нас, което допълнително оказва натиск върху потребителите.


Става въпрос за хората, които не могат да ползват кредитни банкови продукти именно поради недостатъчните си доходи според критериите на банките. Така всъщност те стават целева група на компании като нашата – за потребителско кредитиране. Конкретно четвъртото тримесечие обикновено е доста силен период от годината.


Лятото е по-слаб сезон и тепърва се очаква активизиране. Като цяло дружеството ни има стабилен ръст дори и в периода на кризата. Компании като нашата не са много повлияни от кризата. Бизнес моделът, използващ кредитни консултанти, които посещават клиентите в дома, дава добри резултати, както при отпускането на заеми, така и при събирането им и помага за овладяването на ръста на необслужваните кредити.


Рискът до голяма степен е адресиран в тези персонални отношения клиент - кредитен консултант. Събираемостта на кредитите формира част от заплащането на кредитните консултанти, поради което те са заинтересувани и фокусирани върху редовното изплащане на заемите. Мотивирани са да предложат на клиента сумата, която той най-адекватно ще обслужва.


Комбинацията на тези фактори до голяма степен минимизира ефектите на кризата, които съществуват например при банковото кредитиране. Компаниите от нашия тип работим в съвсем друг сегмент – много по-малки кредити, по-къси периоди на срока на заема.


Средният размер на кредита при нас например е 577 лв. - сума, гравитираща около средната заплата. Това са компонентите, чието кумулативно наличие прави възможността за компаниите от този сегмент да се развиват в кризата, много на място и много подходящо.


Какво е състоянието на просрочията, как се справят клиентите с погашенията?
- Очаквам влошаването на портфейла да се задържи в приемливи граници предвид и на това, че малко или много те са функция от обема на бизнеса. Нивото на лошите кредити при нас е 11%, което е добър показател спрямо сектора, където според последните данни делът им е около 18%.


Влошаването на портфейла ни е стабилизирано и съм положително настроен и по отношение на нов бизнес, и по отношение на качеството като цяло. Персоналният контакт между кредитния консултант и кредитополучателя, който е основен в модела на работата ни, има голям ефект върху събираемостта.


Освен това за клиента е много по-лесно управляема една малка сума, адекватно разпределена във времето в сравнение с един по-голям кредит. Наблюденията ни показват, че първоначално клиентът има стремеж към по-голяма сума, но след консултация с кредитния консултант бива доста адекватно позициониран, тъй като кредитният консултант има интерес заемът да бъде върнат, а не само отпуснат.


Какво е нивото на търсене на този етап, за какво в момента хората търсят пари, в какъв размер средно и за какви срокове?
- Определено има търсене. Хората имат нужда именно от малки заеми за кратки периоди за покриване на текущи нужди. Например този тип кредити са подходящи в контекста на нерегулярни плащания от работодателя – бързи заеми, отпускани при опростена процедура. Налице е и персонално отношение, кредитният консултант посещава клиента в дома му.


Според проучване сред клиентите ни третата най-често посочвана причина за ползване на кредит е бизнес – 17% дават такъв отговор. На първо място е посоченоремонт на дома - 26%, 21% теглят кредит за плащане на сметки, 16% - за закупуване на техника, а 14% от анкетираните посочват, че ползват средствата за лечение.


Какъв бизнес правят хората сега, в кризата?
- Бързите ипотечни заеми, които отпускаме, се търсят най-вече от хора с бизнес. Например едно от последните искания за бизнес кредит беше от човек, който се занимава с поправка на велосипеди и продажба на нови. Търсят се и кредити за оборотни нужди – например за закупуване на бързооборотни стоки, които след това се продават от търговеца.


Като цяло клиентите ни с бизнес кредити са далеч от профила на типичния бизнес банков клиент. Те са наистина малки бизнеси, собственици на малки заведения и магазинчета. Но смятаме, че са добри и коректни платци и можем да правим бизнес с тях.


Банките се оплакват от свито търсене на кредити?
- При нас търсенето е налично. Разбира се, и ние полагаме всички адекватни усилия да го намерим, поощрим и увеличим.


Бизнес кредитите вече не са нещо нетипично в портфолйото на компаниите за бързи заеми. Очевидно се търсят и бързи бизнес заеми?
- Има търсене. То се предопределя от бързината и гъвкавостта. За бизнеса едно от най-важните неща е бързината. По-бързият и по-скъп кредит се оказва много по-добър вариант от много по-бавното и по-евтино одобрение на заем от банка.


Бързината – одобрение на бизнес кредит в рамките на седем до десет дни, е доста добро сравнително предимство пред банковите заеми, особено когато клиентът не може да чака толкова дълго. Освен това успяваме да видим потенциала в клиенти, отхвърлени от банки, да генерират доходи и да върнат кредита.


И не на последно място, този тип заеми дават диверсификация на бизнес линиите в портфейла на компанията. Средният размер на бизнес ипотечен кредит при нас е 13 700 лв., срокът е до три години, като средният период е 24 месеца.


Как стои този тип кредит, който е обезпечен, по отношение на цената спрямо банковия заем? При потребителските заеми високата цена се обосновава с това, че те са бързи и необезпечени?
- Обезпечението е добро нещо, но като банкер и като директор на финансова компания ви казвам, че преди да отпусна един кредит, се интересувам от това как ще бъде погасен, а не дали ще взема обезпечението. Нито една кредитираща институция не иска да се занимава с обезпечение, а предпочита да получи погашение.


Ипотечният бизнес кредит е доста по-евтин от основния ни продукт – бързите потребителски заеми, но все пак е по-скъп от ипотечните заеми на банките. Просто клиентският сегмент, в който работим, се приема като по-рисков. Тези клиенти трудно биха взели кредит от банка. Затова калкулираме в цената и определена премия за риск. Разбира се, и бързината обуславя цената на ипотечните ни кредити.


Каква алтернатива има клиент с идея, проект и потенциал, който не е получил кредит от банка. Възможност за него е да потърси заем от компании като нашата, ако желае. Затова не е много добър ориентир сравнението на цената на банков кредит и заем от небанкова компания за кредитиране.


Ние просто работим с друг тип клиенти, на банките клиентите са с едни доходи, нашите са с по-различни, срокът на банковия заем е един, при нас е друг, тяхната бързина е една, нашата - друга. Като цяло има съществени разлики. Затова банките ценообразуват по друг начин.


Увеличава ли се конкуренцията сред компаниите за потребителско кредитиране, или пазарът вече е разпределен?
- Мисля, че големите компании ще останат лидери на пазара, въпреки че заради големия потенциал може да има опити за проникване на пазара. Все пак ми се струва, че новодошъл конкурент трудно ще се утвърди. За това доколко големите дружества тук са силни на пазара говори и фактът, че една от най-големите компании в този сегмент в света - International Personal Finance, се отказа да навлиза в България.


Причината, която обявиха, е, че искат да се фокусират върху други пазари. Персоналният ми прочит на това е, че конкуренцията тук е много силна, тъй като големите играчи наистина са силни. Така че по-скоро бих бил скептичен за навлизане на нови участници.


Предвид кризата може ли да се очакват сливания?
- Не очаквам сливания. При консолидация обикновено търсеният резултат е синергия, икономии от мащаба, целта е максимално да се употреби възможността за минимално нарастване. Тук пазарът на бързи кредити е в доста начална фаза и има значителен потенциал. Затова не виждам нужда и не очаквам скоро да има сливания.


В каква степен навлизат при бързите заеми нови канали на предлагане – през интернет или през мобилен телефон? Има компании, които работят само по този начин, въпреки че клиенти пострадаха заради злоупотреба с лични данни?
- Подготвяме продукт, за който клиентът кандидатства онлайн през интернет, но самото одобряване и отпускане на кредити не е онлайн. Гаранцията за защита е абсолютно различният механизъм от този, който беше използван от други компании. Веднага след като клиентът кандидатства през интернет, ще получава обратна връзка от компанията ни и след анализ на кредитоспособността му и одобрение ще бъде посетен от куриер.


Средствата от отпуснатия заем ще се предават лично на клиента. По никакъв начин няма да се прескача прекият контакт компания - кредитополучател, липсата на което в някои определени случаи е било предпоставка за измама на клиента.


Репутацията ни е на такова ниво, че не бихме могли да си позволим предлагането на продукт, който да бъде с най-малко съмнение за компрометиране на имиджа ни на пазара. Все пак ще продължим да разчитаме на фундамента на бизнес модела ни, но интернет и мобилните финанси са бъдеще за компанията, което ще добави допълнителни предимства към вече утвърдения бизнес модел.


Какви са наблюденията ви за настроенията и очакванията на хората за кризата?
- Директният контaкт на кредитните ни консултанти с клиентите показва по-скоро песимизъм, отколкото приповдигнати очаквания. Към момента песимизмът е водещ.


Как решихте да се прехвърлите от голям сектор и голяма банка в по-малък като мащаби сектор?
- Текущо е по-малък. Но потенциалът му за растеж е изключително голям. Много по-голям, отколкото на банковия сектор. Пазарът в банковия сектор е много по-развит, по-нединамичен, по-парцелиран. Там неочаквани движения са възможни само от евентуални сливания на банки. Няма как банковият пазар в България да расте с темповете, с които расте например "Изи кредит".


Ако поставим акцента върху динамиката на развитие, в банковия сектор тя е много по-слаба, отколкото в сектора на бързите заеми. След осем години на топ ниво в голяма банка прецених, че имам нужда от промяна и свеж въздух, ново предизвикателство и потенциал, в който да развия уменията, които съм придобил в банковата сфера.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK