КФН: Пенсионните фондове няма да могат да инвестират в стоки

Ограниченията за инвестициите на пенсионните фондове да бъдат намалени, предлага Комисията за финансов надзор (КФН). Проектът за промени в Кодекса за социално осигуряване все още се обсъжда, а самите пенсионни компании също имат предложения, които са изпратени до надзора.

Разхлабването на инвестициите обаче не съответства на исканията на фондовете. Освен това браншът има критики и към нови изисквания за работата им, които според тях ще увеличат разходите на компаниите. В същото време от КФН смятат постепенно да намалят размера на събираните от осигурените такси, което ще намали приходите на дружествата.

Пенсионните фондове няма да могат да инвестират в стоки, предлага надзорът. От компаниите настояват от много време да им се разрешат покупки на инструменти, базирани върху стоки, поне засега не се очертава да го получат.

"Непреки инвестиции в стоки могат да се осъществяват чрез предоставената с проекта възможност за инвестиране - в акции или дялове на алтернативни инвестиционни фондове", посочи пред "Дневник" Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН.

Така например пенсионна схема може да купи дялове на взаимен фонд, който под някаква форма следва цените на стоките, но не и да вложи пари на осигурените в опции върху злато – един от най-поскъпващите активи за последните години.

Пенсионните компании предлагат да имат повече инвестиционни възможности, но те не са задължително обвързани с поемане на по-висок риск за инвестициите. Дружествата настояват в новите текстове за позволените за инвестиране инструменти да се добавят отделно дялове на колективни инвестиционни схеми (такива са взаимните фондове), издадени по българския закон.

В противен случай, посочват от дружествата, на практика фондовете няма да могат да влагат средства в български схеми. Причината е, че записаните от КФН промени биха позволили само инвестиции в колективни инвестиционни схеми (КИС), които влагат поне 80% от активите си в инструменти, които изрично са разрешени и на пенсионните фондове.

Българските КИС обаче не разписват задължение в какви точно инструменти ще влагат управляваните пари, а залагат само максимални граници за вложения в акции, облигации, депозити и т.н.

Ограничението за влагане в КИС, които на 80% следват ограниченията на пенсионните схеми, ще затвори за тях и възможността да влагат в борсово търгувани фондове (ETF), или поне с по-голяма част от тях. Причината е, че няма как вложителят да изисква от ETF да не купува определени активи, защото в Кодекса за социално осигуряване те не са позволени.

От пенсионните компании настояват и за точно по-разграничение на взаимните фондове – в момента ограничението е общо за инвестиции в тях, без разлика какъв е рисковият профил на фонда. Най-консервативните от тях обаче са аналогични на вложения в облигации и държавни ценни книжа.

Според представители на пенсионни компании слагането на всички КИС под един знаменател е пречка, ако решат да променят по-основно инвестициите си, включително и да ги направят по-консервативни.
В предложенията си за промени в КСО повечето пенсионни компании са съгласни, че намаление на таксите трябва да има, но в същото време според тях това трябва да се обвърже с планираните им увеличени разходи.

Става въпрос за нови изисквания към вътрешни звена в компаниите, контролиране на риска при инвестициите, на осигурителните посредници, както и на прехвърлянето на осигурени между отделните дружества.

Според компаниите това ще доведе до повече пари за издръжка, а допълнително те ще трябва да заделят и пари за резерви. Затова и предлагат инвестиционната такса да намалява с по 0.05 процентни пункта всяка година и така от 1% през тази, да падне на 0.75% от 2016 г. Предложението на надзора е за намаление с 0.1 пункта, до 0.5% през 2016 г.

От бизнеса смятат, че е по-добре удръжката от всяка вноска да пада с 0.5 пункта от 2017 г., докато стигне 3.5% през 2019 г. КФН предлага понижение с по 1 пункт на година, до 2.5% от 2019 г.
Ангел Джалъзов се аргументира с изчисления, според които при сегашните такси парите по личните пенсионни сметки ще намаляват с около 15% за 40 години и това може сериозно да заплаши постигането на целта от допълнителното осигуряване.

Той обаче е съгласен, че намаление на таксите трябва да се прави, ако не се застрашава финансовата стабилност на компаниите.