Кипър поиска финансова помощ от Европа (допълнена)

Президентът на страната Димитрис Христофас.

© Reuters

Президентът на страната Димитрис Христофас.



Правителството на Кипър съобщи, че ще поиска финансова подкрепа от антикризисните фондове на Европейския съюз, за да ограничи лошите последици от връзката на банковата си система с тази на Гърция.


"Целта на поисканата помощ и да се удържат рисковете за кипърската икономика, особено тези, произтичащи от негативния ефект, проникващ през финансовия й сектор заради голямата му експозиция към гръцката икономика", се казва в официалното съобщение.


Досега Кипър се съпротивляваше на варианта за искане на помощ от ЕС заради условията, обвързани с нея. Островната страна яростно пази малката ставка на корпоративния си данък - един от най-ниските в ЕС. Освен това 8 месеца преди редовните парламентарни избори никой не иска да започва бюджетни съкращения, каквито всяко споразумение с Европа ще изисква.




"Мисля, че те искат да избегнат EFSF - най-малкото да не е единственият им източник на помощ, защото се страхуват от условията", казва пред Reuters политическият анализатор Юбер Фостман.


Минути преди това агенция Reuters съобщи, че тази стъпка е въпрос на часове.


Кипър ще стане петата страна от еврозоната, която ще поиска помощ за стабилизиране на икономиката си. Това ще стане в рамките на няколко часа като се очаква властите в Никозия да подадат молба за отпускане на средства от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). "Очакваме молбата за допускане до милиардите на EFSF  да бъде депозирана днес. Въпрос на няколко часа е", казва източник на Reuters от евроинституциите.


Ако прогнозата му се потвърди, това ще изпревари свиканите за вторник следобед извънредни разговори на парламентарните партии при президента на страната Димитрис Христофас.


До 30 юни властите трябва да намерят 2 млрд. евро, за да стабилизират банковата си система. Сумата обаче е непосилна за вътрешните ресурси, защото е равна на около 10% от БВП на средиземноморската икономика. Правителството търсеше всевъзможни варианти да не прибягва до европейския спасителен фонд, включително като потърси възможност за заем от Русия или Китай.


В понеделник обаче агенция Fitch понижи още оценката си за държавния дълг на Кипър и предупреди, че заради експозицията на банковата система към Гърция и очакваното увеличение на т.нар. лоши кредити, сумата, от която ще се нуждаят банките на острова, може да надхвърли 10 млрд. евро, което е вече 23% от БВП.


Като вкара дълговия рейтинг на страната в зоната със статут junk (боклук), Fitch стана последната от трите големи агенции, оттеглила инвестиционната си оценка за Кипър.


Досега четири държави са прибегнали до помощ от европартньорите си и МВФ - Гърция, Ирландия, Португалия и Испания.


Новината е най-малкото неприятна за репутацията на Кипър, защото на 1 юли страната поема ротационното 6-месечно председателство на ЕС.


Най-вероятно Никозия ще последва примера на Мадрид и ще се обърне за помощ единствено за банковия си сектор, а не за цялата икономика. При това условие Европа няма да поставя изисквания към бюджетната политика. Според агенция Fitch проблемите на бюджетния дефицит най-вероятно ще бъдат решени със заем от Русия, с който Кипър разчита да дофинансира държавните разходи до края на 2013г.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK