За няколко аронии повече

За няколко аронии повече

© Associated Press



Българската биопродукция се изкупува на безценица и се изнася в чужбина, където честата практика е, след опаковане, да се върне обратно на нашия пазар десет пъти по-скъпа и да престоява по рафтовете на магазините. Търговците ни предпочитат да внасят от чужбина вместо да изкупуват от нас, това за мен е необяснимо," разказва за основния проблем в частния си бизнес пред "Дневник" производителят на био-арония Пламен Пенчев.


Той бе един от производителите и прекупвачите, които се срещнаха в началото на седмицата с експерти от Министерството на земеделието с повод "представяне на новото лого на ЕС", известно повече като европейското листо, което от 1 юли задължително трябва да присъства на всеки опакован биологичен продукт в страните от ЕС. Тогава изтече и двугодишният гратисен период за продуктите, които са обозначени с различни маркировки за "био". "Дори и стоката да носи други сертифициращи лога, ако го няма логото на ЕС, ще се счита, че тя не е био и ще се сигнализира контролиращият орган "Българската асоциация по безопасност на храните", разясни Диана Трифонова, началник "Биологично земеделие" към Министерството на земеделието след срещата за Дневник.


Производителят Пенчев получава 80 ст. на кг био продукция, която после се изнася извън страната, за да се преработи до концентриран арониев сок и да се бутилира, след което отново се връща в българския магазин за 14 лв. литъра. И често престоява на рафта заради високата си цена. Сушената арония пък се изкупувала за 50 ст. килограма, опаковала се в Германия и в българския магазин се продавала на цена 50 лв за кг. Най-изгодно, според Пенчев е, родната биологична продукция, която бележи ръст от 30% за 2011 г., да се изкупува, преработва и продава в България.




Местните биопродукти масово се търгуват на европейския пазар, докато предлагането им на вътрешния е твърде ограничено. Затова и в магазините ни доминират чуждите биохрани.


Според производителя Пенчев, липсата на комуникация между различните нива във веригата – производител, изкупвачи, преработватели и крайни търговци у нас, е вероятното обяснение за проблема с огромната разлика в цените от началото и края на веригата. И все пак той няма категоричен отговор. Намеренията му са да се захване с преработване на личната си продукцията като инвестира в цех за сокове от арония. Чувства се принуден от обстоятелствата да го направи.


Отговорът на търговци в сектора, пожелали анонимност е, че цените на стоките на българските биопроизводители са им в пъти по-високи от конкурентните извън граница. Сусамът от Родопите, който имат желание да закупят първоначално, е три пъти по-скъп от китайския. Избират да закупят втория. Според тях българските им колеги от биопроизводството не са достатъчно бизнес ориентирани, но и нямат необходимата подкрепа от страна на държавата. С последното се отличават и от европейските си колеги. Друг проблем за търговците ни е, че нашият биопазар е много малък, за да отговори на търсенето им.


Пенчев е част от родния биопазар, който макар и с ръст, е част от световна тенденция на бум в биопроизводство (през последните години потреблението на биологични продукти в ЕС постоянно нараства, като в момента техният пазарен дял е около 2%. Производството също се е увеличило значително през изминалото десетилетие — днес около 5% от всички земеделски площи в Европа и над 2% от стопанствата са сертифицирани като биологични.) Това на практика означава, че биопазарът ни има сериозна конкуренция на глобално ниво, а цените зависят от принципите на търсене и предлагане. От страна на държавата ни все още липсват субсидии, които да компенсират тези първоначални трудности.


По думите на Трифонова от замеделското министерство обаче, биологичното земеделие е приоритет на ведомството й, а също и на общата селскостопанска политика на ЕС. На срещата в понеделник тя каза, че в следващия програмен период по Програмата за развитие на селските райони ще има специална мярка – подпомагане на биологичното земеделие. Освен това по първи стълб на общата политика, освен директните плащания на площ, биологичните производители ще получават и зелени плащания, обясни експертът.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK