Дневник
© Георги Кожухаров
"Европейско езиково богатство" (Language Rich Europe) е международен проект, разработен съвместно от 1200 специалисти в сферата на образованието, бизнеса, медиите и публичните услуги на 24 държави и региони на Европа. Инициативата е на British Council, а финансирането е от програма за култура и образование на Европейската комисия. Официален партньор от Българска страна е Факултетът по класически и нови филологии на Софийски университет "Св. Климент Охридски".
Философията на мрежата е, че езиковото многообразие в училищата, институциите, медиите и частните структури в Европа е почти задължително условие за стабилизирането и развитието на континента. За целта в рамките на проекта се разработват ясни критерии и стандарти за владеене и употреба на европейските езици, като за отправна точка се използват официалните документи по темата от Съвета на Европа и институциите на ЕС.
Работата по проекта е започнала в края на 2011 г. с цел да се направи детайлен анализ на настоящата ситуация в 15 държави, сред които и България. Резултатите са публикувани на официалния сайт на проекта.
В обхвата на изследването попадат осем основни категории, в които е оценена употребата на различни езици – официални документи и бази данни; в предучилищно, начално и средно образование; в продължаващо и висше обучение; в аудиовизуални медии и преса; в обществени сфери и услуги; в бизнеса. В категориите на разнообразието на езици пък се включват националният, чуждите, регионалните, малцинствените и имигрантските езици.
Образователните системи са изследвани чрез официалната национална статистика и законовата уредба, а бизнесът – с анкети и личен контакт, като за всяка страна са включени по 24 компании от сферите на банкирането, търговията с бързооборотни стоки, строителството и хотелиерството.
Езиковото многообразие в образователната система на България е сравнително голямо и подрежда страната ни близо до най-развитите държави в Европа по този показател. От детските градини до университетите, тук се предлага обучение в широк диапазон от чужди езици, включително и четири, които са съобразени с най-големите етнически малцинства – турски, ромски, иврит и арменски.
Това показа първата порция резултати за България, извлечени от международното проучване "Европейско езиково богатство" (Language Rich Europe), която "Дневник" публикува в края на миналата седмица. Останалата част от проучването излиза извън рамките на образованието и изследва езиковото многообразие в медиите, бизнеса и обществените услуги в участващите държави. Акцентът на изследването е върху това доколко малцинствените групи и имигрантите имат възможност да получават информация и да общуват на майчиния си език с държавата и с местния бизнес.
Проектът, който се финансира от Европейската комисия, стартира през 2011 г. и изследва езиковото многообразие в 24 страни и региони на Европа, като се позовава на официалната национална статистика, законовата уредба и анкети сред хиляди сътрудничещи специалисти и организации. Данните от изследването ще послужат за изготвянето на ясни критерии и стандарти в изучаването и използването на различни езици на континента.
За представителни за България са избрани градовете София, Шумен и Пловдив. Чрез анкети у нас са проучени 24 фирми от четири сектора – банки, търговия с бързооборотни стоки, строителство и хотелиерство.
В ерата на информационното общество
Разнообразието от езици в медиите из Европа като цяло е голямо, показва финалният анализ на резултатите от проучването. В почти всички участващи държави се излъчват радио и телевизионни програми на езици, различни от националния, включително и България.
Разнообразието е най-голямо в испанската провинция Каталуния. В Унгария и Италия пък има редовни радио предавания на повече от десет езика. Италия обаче е дадена като пример за пренебрегване на езика на глухонемите, наред с Полша и Румъния, където жестомимичен превод не се осигурява дори за важни национални събития.
Във всеки град и държава, участваща в изследването, е проведен един и същ експеримент. Партньорите в проучването са следили целия поток от информация в продължение на седмица, за да установят какви са и с каква честота излизат информационните бюлетини, предназначени за имигрантите и малцинствата.
На големите репове за вестници например изследователите са открили, че чуждоезиковите издания са предимно на английски език и по-малко на немски, френски, руски и италиански. Малка част, но също налични, са вестниците на арабски и турски. У нас периодичните издания на чужд език са предимно на английски, френски, немски и руски, а към момента в София излизат и три седмичника на турски език.
У нас най-съществен принос за езиковото разнообразие в медиите имат националното радио и Българската национална телевизия. "Радио България", част от БНР, предлага онлайн програми на 10 езика, сред които освен класическите западни, са и сръбски, гръцки, албански, турски и арабски език. От 20 години насам всяка сутрин и вечер БНР предлага половинчасови емисии на турски език, които включват новини и турска и българска народна музика.
През 2000 г. националната телевизия също започна да излъчва новинарски емисии на езика на най-многочислената малцинствена група в България. Промени в Закона за радиото и телевизията през 1998 г. задължиха националните медии да имат предавания на майчин език за различни етнически групи. Година по-късно парламентът ратифицира и Конвенцията за защита на националните малцинства.
На какъв език говори София?
В изследването са включени общо 63 европейски града. Сумарно езиците, които се използват в техните администрации и в обществените услуги, са 140.
В около една трета от градовете функционират стратегии за многоезичност в ключовите обществени сфери като спешната медицинска помощ, социалните звена, транспорта, правните и имиграционни служби, бюрата за информация за туристи. Тези политики като цяло се развиват и прилагат най-добре в Барселона, Краков, Лондон, Милано и Виена. Там владеенето на чужд език е задължително изискване към служителите на градската администрация, както е и в около 30% от всички изследвани градове.
Почти навсякъде обаче липсват табели с писмени инструкции на езици, различни от националния или от втория по популярност – английския. Затова комуникацията с чуждоезични хора най-често се осъществяват с устен превод на място.
Така е и в България, сочат данните. В тази сфера според изводите от проучването може да се направи още много, за да се засили езиковото многообразие и достъпността на обществените услуги до хората, чийто майчин език не е българският.
© Асен Тонев
В градските администрации на София, Пловдив и Шумен като цяло може да се разговаря на английски, френски, руски, немски и италиански, както и на турски. При обществените услуги като цяло предлагането е оскъдно, като най-надеждни в езиково отношение са спешната помощ, имигрантските служби и туристическите услуги.
Иначе уебсайтовете и на трите града са достъпни на английски, а този на Шумен – и на руски език. И тук градските администрации се стремят да назначават служители, които говорят чужди езици, сред които английският е с приоритет. Освен това в процеса на работа се осигуряват и обучения, пак предимно по английски.
Бизнесът има беден речник
И в бизнеса, както в администрацията, английският е най-често използваният език след националния. Като цяло частния сектор също трябва да работи върху това да разнообрази речника си, препоръчват експертите по проекта.
Това е валидно и за България. В почти половината от проучените компании у нас има развита някаква форма на езикова стратегия, но предимно за бизнес английски. Той се използва в две трети от всички анкетирани фирми. Други езици рядко се използват и езиково обучение, различно от това по популярния западен език, почти не се осигурява.
Само няколко български компании работят в партньорство с образователния сектор, за да дадат възможност за езиково обучение на служителите си. Още по-малък е броят на фирмите, които използват трудовата мобилност като възможност за развиване на езиковите познания на хората си.
Извън английския българските бизнеси са отбелязали, че говорят по малко немски, френски, руски и румънски, но почти не им се налага да ги употребяват.
За сравнение, в Испания например, където официално се говорят четири диалекта, употребата им във фирмите на цялата територия на страната е еднакво висока. По подобен начин се оценява и уелският език във Великобритания. Китайският, японкият, арабският и турският също набират популярни сред компаниите в Европа.
Съдържание от Екобулпак
Виж видео 
poijn
Рейтинг: 451 НеутралноЗа сметка на това в-к „Дневник“ се забравя с чуждиците.
Публикувано през m.dnevnik.bg
Apolon ot Tiana
Рейтинг: 815 НеутралноВ някои университети се преподават Международни икономически отношение и Евроинтеграция и Европейски административни практики без изискването студентите да ползват поне един чужд език!
apoloniyNikola Kasherov
Рейтинг: 442 НеутралноИзоставаме защото много аутсорсинг фирми дойдоха в родината и не искат квалификации от кандидатите, а владеене на 2+ езика.
Рубиконан от Балъкимерия
Рейтинг: 1366 Неутрално[quote#0:"статията"]Само няколко български компании работят в партньорство с образователния сектор, за да дадат възможност за езиково обучение на служителите си[/quote]
Как беше? Търси се секретарка с 2 западни езика, висше по германистика и за 300 лева, ако може... С трици маймуни ловят ли се?
КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
Рейтинг: 814 Неутрално"При обществените услуги като цяло предлагането е оскъдно, като най-надеждни в езиково отношение са спешната помощ, имигрантските служби и туристическите услуги."
Глупостта е дар божи, но с него не трябва да се злоупотребява. /Ото фон Бисмарк/===============================
В КАТ, вместо да спят по колите, да нм купят разговорници и да учат езици!
dobrich
Рейтинг: 1257 ВеселоБългарски бизнес и чужди езици!? Какви познания искате от бивши милицЮнери, полицаи, партийна номенклатура, преминали от другата страна на барикадата? В България бизнеса е тясно свързан с държавните поръчки. Имаш държавни поръчки - супер си, нямаш - отиваш във фалит....
Мадлен
Рейтинг: 442 ЛюбопитноНе е само да се изисква владеене на няколко езика, трябва да има повече курсове, на които да се изпращат дори работещите, защото човек, колкото и да му се иска да овладее западен език, при положение, че ходи на работа няма физическата възможност да посещава и курсове.
Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт
Рейтинг: 1312 ВеселоПише в заглавието че "Обществените услуги и бизнесът в България изостават с чуждите езици"
Защо не се акцентира пълната половина на чашата: С диалектите, и нескопосания български и в двете сфери има огромен напредък
I REFUSE TO JOIN ANY CLUB THAT WOULD'VE ME AS A MEMBER!Не разбирам защо е този негавитизъм?
elevation04
Рейтинг: 605 ВеселоЗа сметка премиерът и министрите са полиглоти
))
padrino
Рейтинг: 526 Весело[quote#4:"Twinston Myth"]Как беше? Търси се секретарка с 2 западни езика, висше по германистика и за 300 лева, ако може... С трици маймуни ловят ли се? [/quote]
If God is watching us, the least we can do is be entertaining.If you pay peanuts you get monkey
Та така и в България
gost22
Рейтинг: 2065 ВеселоГоспод, като е прецаквал икономиката на Вавилон, ги е наказал да говорят на различни езици. Така, вместо ресурсите да отиват към строежа на кулата, те са се отклонявали за преводачи, кадри с по няколко езика, губене на години за усвояване на втори-трети език вместо придобиване на полезни практични знания, тиражиране на една информация в много екземпляри на различните езици...
"Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт..."Вавилонска рибка" му е оправията, ама няма...
gost22
Рейтинг: 2065 ВеселоДо коментар [#5] от "КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ":
"Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...Те знаят достатъчно. Събираш пръсти сякаш солиш яденето, ама ръката е обърната нагоре... какви разговорници, какви езици.
Бенк-Бенк
Рейтинг: 1203 Любопитно[quote#7:"Мадлен"]
Не е само да се изисква владеене на няколко езика, трябва да има повече курсове, на които да се изпращат [/quote]
-Добре е това.Но още по-важно е да ги обучат на правописа и правоговора на българския език.И не само в държавната/общинска администрация или КАТ,а и в туризма,хотелиерството и ресторантьорството.И особено в СМИ-ТВ и радио-водещи,вестникари и други журналя.А най-вече политиците-депутати,минист
gibi
Рейтинг: 714 Неутрално[quote#9:"elevation04"]За сметка премиерът и министрите са полиглоти ))[/quote]
Къде забрави кметовете бе? Те нали са всеки с по два езика! Даже и Фандъкова - Руски и Български! Хеле пък Бойко, той знае Банкянски, Щопски, от части и Български, но деразе и с Английския! Вече е научил конграчюлейшънс и продължава да дълбае в глъбините на Оксфордския тезаурус!
dark'star
Рейтинг: 1948 НеутралноВсеки може да научи поне един чужд език ...
КОНТРА_ТРОЛ_ БАН_ХАКЕР от ПОЕТИЧЕСКИЯ фланг на НАТОПроблемът е, че събеседникът ти не е длъжен да го знае точно този език или демонстративно се прави, че не го знае и не иска да го знае. Големите езикови групи не се съобразяват въобще /имам известен опит/ ... ако не говориш точно техния език - направо не съществуваш за тях.
bucconero
Рейтинг: 388 НеутралноДо коментар [#4] от "Twinston Myth":
Ясно е, че маймуните в БГ за нищо не струват и безработицата сред тях е 13%, защото никой с ник'ви трици не се опитва да ги лови.
нервна
Рейтинг: 877 Гневнотази сфера според изводите от проучването може да се направи още много, за да се засили езиковото многообразие и достъпността на обществените услуги до хората, чийто майчин език не е българският.
Я да се разберем по един въпрос с другарите-господа евро-толерасти.Държавата се нарича БЪЛГАРИЯ и националният език е БЪЛГАРСКИ.Всички бг граждани,притежаващи бг паспорт и бг ЕГН СА ДЛЪЖНИ да знаят националния език.Ако те не ЧУВСТВАТ ПРИНАДЛЕЖНОСТ към бг нацията,да си потърсят друга държава,в която майчиният им език е национален.Например държавата ТУРЦИЯ,в която националният език е ТУРСКИ.Английският е международен език,затова е почти задължителен.Бг гражданите с майчин език български НЕ СА ДЛЪЖНИ да знаят майчиния език на другите етноси,защото нацията е една и тя Е БЪЛГАРСКА.
Аре у лево,ходите да си продавате ала-балистиките у Хелзинки.
davisable
Рейтинг: 442 Неутралнода учат на ромски направо, щото както става българите оставаме само данъкоплатци и си превеждаме данъка по банков път, ромите са социално слаби и те ще имат работа с администрацията, а чуждите инвеститори отдавна ги изгонихме..
Alice in Chains
Рейтинг: 551 НеутралноКато назначават идиоти на работа, ще си търпят последствията!
pariah
Рейтинг: 1166 НеутралноТова е факт.
- A witty saying proves nothing. VoltaireПРОБЛЕМЪТ обаче е, че изостават по много по-важни критерии от езиците...