Проучване: Обществените услуги и бизнесът в България изостават с чуждите езици

Проучване: Обществените услуги и бизнесът в България изостават с чуждите езици

© Георги Кожухаров




"Европейско езиково богатство" (Language Rich Europe) е международен проект, разработен съвместно от 1200 специалисти в сферата на образованието, бизнеса, медиите и публичните услуги на 24 държави и региони на Европа. Инициативата е на British Council, а финансирането е от програма за култура и образование на Европейската комисия. Официален партньор от Българска страна е Факултетът по класически и нови филологии на Софийски университет "Св. Климент Охридски".


Философията на мрежата е, че езиковото многообразие в училищата, институциите, медиите и частните структури в Европа е почти задължително условие за стабилизирането и развитието на континента. За целта в рамките на проекта се разработват ясни критерии и стандарти за владеене и употреба на европейските езици, като за отправна точка се използват официалните документи по темата от Съвета на Европа и институциите на ЕС.


Работата по проекта е започнала в края на 2011 г. с цел да се направи детайлен анализ на настоящата ситуация в 15 държави, сред които и България. Резултатите са публикувани на официалния сайт на проекта.


В обхвата на изследването попадат осем основни категории, в които е оценена употребата на различни езици – официални документи и бази данни; в предучилищно, начално и средно образование; в продължаващо и висше обучение; в аудиовизуални медии и преса; в обществени сфери и услуги; в бизнеса. В категориите на разнообразието на езици пък се включват националният, чуждите, регионалните, малцинствените и имигрантските езици.


Образователните системи са изследвани чрез официалната национална статистика и законовата уредба, а бизнесът – с анкети и личен контакт, като за всяка страна са включени по 24 компании от сферите на банкирането, търговията с бързооборотни стоки, строителството и хотелиерството.

Езиковото многообразие в образователната система на България е сравнително голямо и подрежда страната ни близо до най-развитите държави в Европа по този показател. От детските градини до университетите, тук се предлага обучение в широк диапазон от чужди езици, включително и четири, които са съобразени с най-големите етнически малцинства – турски, ромски, иврит и арменски.


Това показа първата порция резултати за България, извлечени от международното проучване "Европейско езиково богатство" (Language Rich Europe), която "Дневник" публикува в края на миналата седмица. Останалата част от проучването излиза извън рамките на образованието и изследва езиковото многообразие в медиите, бизнеса и обществените услуги в участващите държави. Акцентът на изследването е върху това доколко малцинствените групи и имигрантите имат възможност да получават информация и да общуват на майчиния си език с държавата и с местния бизнес.




Проектът, който се финансира от Европейската комисия, стартира през 2011 г. и изследва езиковото многообразие в 24 страни и региони на Европа, като се позовава на официалната национална статистика, законовата уредба и анкети сред хиляди сътрудничещи специалисти и организации. Данните от изследването ще послужат за изготвянето на ясни критерии и стандарти в изучаването и използването на различни езици на континента.


За представителни за България са избрани градовете София, Шумен и Пловдив. Чрез анкети у нас са проучени 24 фирми от четири сектора – банки, търговия с бързооборотни стоки, строителство и хотелиерство.


В ерата на информационното общество


Разнообразието от езици в медиите из Европа като цяло е голямо, показва финалният анализ на резултатите от проучването. В почти всички участващи държави се излъчват радио и телевизионни програми на езици, различни от националния, включително и България.


Разнообразието е най-голямо в испанската провинция Каталуния. В Унгария и Италия пък има редовни радио предавания на повече от десет езика. Италия обаче е дадена като пример за пренебрегване на езика на глухонемите, наред с Полша и Румъния, където жестомимичен превод не се осигурява дори за важни национални събития.


Във всеки град и държава, участваща в изследването, е проведен един и същ експеримент. Партньорите в проучването са следили целия поток от информация в продължение на седмица, за да установят какви са и с каква честота излизат информационните бюлетини, предназначени за имигрантите и малцинствата.


На големите репове за вестници например изследователите са открили, че чуждоезиковите издания са предимно на английски език и по-малко на немски, френски, руски и италиански. Малка част, но също налични, са вестниците на арабски и турски. У нас периодичните издания на чужд език са предимно на английски, френски, немски и руски, а към момента в София излизат и три седмичника на турски език.


У нас най-съществен принос за езиковото разнообразие в медиите имат националното радио и Българската национална телевизия. "Радио България", част от БНР, предлага онлайн програми на 10 езика, сред които освен класическите западни, са и сръбски, гръцки, албански, турски и арабски език. От 20 години насам всяка сутрин и вечер БНР предлага половинчасови емисии на турски език, които включват новини и турска и българска народна музика.


През 2000 г. националната телевизия също започна да излъчва новинарски емисии на езика на най-многочислената малцинствена група в България. Промени в Закона за радиото и телевизията през 1998 г. задължиха националните медии да имат предавания на майчин език за различни етнически групи. Година по-късно парламентът ратифицира и Конвенцията за защита на националните малцинства.


На какъв език говори София?


В изследването са включени общо 63 европейски града. Сумарно езиците, които се използват в техните администрации и в обществените услуги, са 140.


В около една трета от градовете функционират стратегии за многоезичност в ключовите обществени сфери като спешната медицинска помощ, социалните звена, транспорта, правните и имиграционни служби, бюрата за информация за туристи. Тези политики като цяло се развиват и прилагат най-добре в Барселона, Краков, Лондон, Милано и Виена. Там владеенето на чужд език е задължително изискване към служителите на градската администрация, както е и в около 30% от всички изследвани градове.


Почти навсякъде обаче липсват табели с писмени инструкции на езици, различни от националния или от втория по популярност – английския. Затова комуникацията с чуждоезични хора най-често се осъществяват с устен превод на място.


Така е и в България, сочат данните. В тази сфера според изводите от проучването може да се направи още много, за да се засили езиковото многообразие и достъпността на обществените услуги до хората, чийто майчин език не е българският.


Проучване: Обществените услуги и бизнесът в България изостават с чуждите езици

© Асен Тонев


В градските администрации на София, Пловдив и Шумен като цяло може да се разговаря на английски, френски, руски, немски и италиански, както и на турски. При обществените услуги като цяло предлагането е оскъдно, като най-надеждни в езиково отношение са спешната помощ, имигрантските служби и туристическите услуги.


Иначе уебсайтовете и на трите града са достъпни на английски, а този на Шумен – и на руски език. И тук градските администрации се стремят да назначават служители, които говорят чужди езици, сред които английският е с приоритет. Освен това в процеса на работа се осигуряват и обучения, пак предимно по английски.


Бизнесът има беден речник


И в бизнеса, както в администрацията, английският е най-често използваният език след националния. Като цяло частния сектор също трябва да работи върху това да разнообрази речника си, препоръчват експертите по проекта.


Това е валидно и за България. В почти половината от проучените компании у нас има развита някаква форма на езикова стратегия, но предимно за бизнес английски. Той се използва в две трети от всички анкетирани фирми. Други езици рядко се използват и езиково обучение, различно от това по популярния западен език, почти не се осигурява.


Само няколко български компании работят в партньорство с образователния сектор, за да дадат възможност за езиково обучение на служителите си. Още по-малък е броят на фирмите, които използват трудовата мобилност като възможност за развиване на езиковите познания на хората си.


Извън английския българските бизнеси са отбелязали, че говорят по малко немски, френски, руски и румънски, но почти не им се налага да ги употребяват.


За сравнение, в Испания например, където официално се говорят четири диалекта, употребата им във фирмите на цялата територия на страната е еднакво висока. По подобен начин се оценява и уелският език във Великобритания. Китайският, японкият, арабският и турският също набират популярни сред компаниите в Европа.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK